Вихрушката във върхушката повдигна заметеното под килима за Първанов

Който смята, че темата за мезонетите и Първанов е „прочетена” и „затворена” страница, може да не чете по-нататък…

Със закъснение от 7 години най-после български телевизионен екип се осмели да посети “Гоце Делчев” 53, вх. Е. Това е адресът в София, на който близък приятел на семейство Георги и Зорка Първанови притежава(ше) по документи два мезонета, оповестени в публичното пространство като нарочени за обитаване от синовете на семейството, но не по легален, а по „втория” начин- защото имаше сигнал,че са подарени на първото семейство от спонсор на държавния глава в предизборната му кампания, получил държавно отличие от ръцете на същия президент.

Днес за първи път българските зрители видяха поне сградата, в която вероятно щяха легално да живеят въпросните синове, ако на 8 октомври 2006-та година не бях задал от екрана на Би Ти Ви въпроса за въпросната собственост. Не просто съм провалил плана, но и вбесих държавния глава до степен за първи и последен път в да реагира от върха на държавата истерично на намек и то буквално само часове по-късно.

Толкова много,толкова издайнически много го е заболяло, че от негово име вечерта на неделния 8-ми октомври в централните новини на провинилата се (чрез моя милост) Би Ти Ви беше изчетена от АБВ до Я декларация с персонално заклеймяване на журналиста Иво Инджев ( на когото Би Ти Ви така и не даде думата да отговори).

Припомням също, че уж нищо особено не се беше случило, а всъщност в седмицата след скандала, от управлението на телевизията беше отстранен Изпълнителният директор Албърт Парсънс.

Уж също така нямало нищо вярно за мезонетите ( Първанов никога не отрече ясно, а само каза, че истината за имотното му състояние можела да се види в имотната му декларация, сякаш в нея би вписал един подкуп), но на същия адрес, показан днес най-после на българската публика, е изпратена да дежури полицейска патрулна кола ( чиято снимка съм публикувал в книгата „Президент на РъБъ”).

Кой? Кой я изпраща?

Не е важно дали идеята хрумва на самия Първанови или вътрешният министър Румен Петков сам проявява глупавата инициатива, породена от чувството за безнаказаност и всевластие,включително над медиите. Но този факт е сред най-ярките доказателства за това, че са се опитвали да спрат евентуален журналистически интерес с полиция. Но, както виждаме, такъв се появи едва сега, когато вече е позволено.

На миролюбивия тон на водещата Люба Кулезич в обосноваването на репортажа в нейното предаване днес, както и като ответен жест срещу факта на пионерската инициатива все пак да направи това усилие, ще отговоря също така миролюбиво. Но не мога да не отбележа абсурда ДНЕС да бъдат питани от репортера на Нова телевизия съседи, дали са виждали на този адрес самия Първанов. Това е все едно да питат дали един вълк е бил забелязан да обикаля посмъртно ловните си полета.

Питал съм и аз, а и без да съм питал, много свидетели са ми казвали, че са виждали лично Зорка Първанова на този адрес. Надявам се днес да е по-малко рисковано за страхуващите се, но вече изглежда мога да открехна малко завесата: работници, наети на обекта, бяха готови да свидетелстват, ако можеха да получат защита, но не вярваха такава да им бъде осигурена.

Свидетел от компанията ИСА-Инженеринг-ЕООД беше проговорил пред репортер на в. „Капитал”, единствената медия, която беше дръзнала да провери „слуха”, разпространен от мен на 8 октомври 2006-та под формата на въпрос. Свидетелят беше потвърдил, че след като съм задал въпроса си, ключовете от двата мезонета, които компанията е трябвало да оформи вътрешно по вкуса на сем. Първанови, занесени там от Зорка Първанова, повече не са били потърсени.

Как да не съм ги ядосал!?

Свидетелят, разбира се, набързо е бил разкрит и докладван, което стана основание „Капитал” никога да не публикува доказаната си версия, готова за печат по-малко от седмица след телевизионния скандал, както изрично ми беше заявено, когато ми се обади за последен коментар представител на редакцията само ден преди набелязано отпечатване на статията .

Самият аз, когато подготвях през 2010-та година „Президент на РъБъ”, бях предупреден да не споменавам компанията „ИСА-Инженеринг” защото е опасно- там се криеше доказателственият ключ към заключените усти.

Минаха седем години. Двата мезонета пустееха абсурдно поне 4 години след бързо потушения скандал- абсурдно, защото кой собственик (по нотариален акт), като близкия семеен приятел на сем. Първанови Владимир Лазов, ще си купи две луксозни жилища в София и вместо да ги ползва или даде под наем, ще ги държи под ключ, оборудвани при това със стъклена преграда откъм стълбището ( както съм илюстрирал със снимка в „Президент на РъБъ” също).

И сега, поне един анонимен глас на съсед, дочут в репортажа по Нова телевизия днес, подхвърля по домофона нещичко: че в мезонетите живея руснаци. Какви интересни мющерии са се намерили за прокълнатите мезонети, с които лицето на отношенията с Русия ( както Светлана Шаренкова титулова Георги Първанов), няма нищо, ама нищо общо. Остава едната символика…

Няколко пояснения за финал.

Никога не съм твърдял със сигурност, че именно оръжейният търговец Петър Манджуков е подарил двата мезонета на сем. Първанови. Фактът,че синът му е страна по сделката с Лазов, видно от нотариалния акт, също не доказва пряко нищо. Явно самият Петър Манджуков е напълно уверен във версията си,защото е единственият герой, свързан със сагата, който шумно отрича в интервюта да е облагодетелствал по този начин президента.

Друг е въпросът какви „екстри” при продажбата е имало и за продавача и за купувача, включително след като Манджуков, по мои данни, е „зарибявал” видни личности да си напазаруват апартаменти в сградата му именно с факта, че ще бъдат съседи с Първанови. Мога да спомена и имена, но ще почакам още да продължават да гълтат кукичката на лъжите и премълчаванията- чакал съм седем години за малко справедливост. Не бързам за никъде. Знам колко трудно и близко до невъзможното е тя да изплува в нашата корумпирана държава.

Има обаче други варианти. Всеки, които види приложената в „Президент на РъБъ” таблица от световния рекорд, поставен от подставения Владимир Лазов по отношение на скокообразното развитие на строителния му бизнес при печеленето на държавни и обществени поръчки СЛЕД като придобива двата мезонета, може да се досети за какво отблагодаряване иде реч. Дали е бартер на самата собственост срещу височайша протекция или е „само” гаранция за едно мълчание, не мога да кажа на този етап. Във всеки случай дори Първанови сами да са броили парите, пак е скандално, защото не биха могли да докажат произхода им.

Самият Лазов никога така и не каза нищо ( издаде се и той косвено, като разпрати свои служители да изкупуват „Президент на РъБъ”, поради което първият й тираж изчезна от Перник светкавично, а в София, за радост на издателството, се наложи бързо допечатване).

Лазов се скри от медиите след издаването на книгата през 2010-та. След няколко неуспешни опита да бъде разприказван ( от журналисти от един сайт и от един вестник, отпратени от секретарката на Лазов), той беше оставен …да продължава да действа по познатия начин- според сайта “Всеки ден” е включен например в схемата на скъп имот в курорта Белчин Баня, за който никой местен човек няма съмнение, че е притежание на президентското семейство.

Ето няколко опорни точки за желаещите да изяснят темата, която вече не е такова табу в държавата ни. Скромната ми препоръка, при цялата предсказуемост на отрицателните отговори или на липсата на желание за разговор, да бъде попитана „ИСА-Инженеринг” за поръчката на Първанови. Може пък вече в компанията да не се чувстват толкова уютно в компанията на недосегаемите по онова време Първанови и вече да не са свързани с омертата. Или пък да имат страх- ако не от Бога, то от лъжесвидетелстване.

Същото се отнася за Владимир Лазов, а и за Румен Петков, наредил на полицията да охранява през онзи октомври 2006-та адреса, на който уж нямало незаконно придобита собственост на тогавашния президент.

Ако някой много се опасява, че ще ми прави лична услуга чрез довършителна дейност по разкриването на далаверата, ще дам личен принос в отказа от авторството за разследването: в основната си част то е заслуга на в. „Капитал” и авторът, който не пожела да му благодаря в книгата си, може винаги да предяви правата си върху своя принос, ако пожелае.

И последно, но не и по значение: усилието истината да бъде доказана си струва не заради някаква лична вражда, каквато впрочем се вихри вече открито във върхушката на партията, отговорна за повечето управленски години на прехода у нас, а като началото на прехода към елементарна справедливост.

Щом рибата се вмирисва откъм главата, какво по добро средство за проветряване има от сатъра на истината, като превенция срещу това загниването да довърши болното тяло на българската демокрация!

Вихрушката във върхушката на върха на столетната управленска пирамида повдигна малко килима, под който е заметена недосегаемостта на фараона Първанов. Ако медиите не се възползват да пометат, явно положението с обществената функция на средствата за информация е безнадеждно.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: