Мила БСП, ти си земен рай

Нямаме нужда от доклад на Европейската комисия, за да знаем от опит, че в България страх от закона имат май само онези, които не го нарушават. На останалите той служи според властовата тежест на кантара на статуквото, от тарифата, от възможностите да си платиш или от някакъв бартер на услуги.

И много моля, не ме карайте да давам примери, защото обратни практически няма по наистина значимите дела, за които изобщо научаваме.

Ето защо имам радикално еднопартийно предложение, до което стигнах след серия от нови доказателства за еднопартийния режим в България, мимикриращ днес като демокрация. Маскиран е като базата ни в Кербала, за която вече и от документи се видя 10 години по-късно ( а съм го написал в книгата „Течна дружба” като заключение от пръв поглед на британския журналист Робърт Фиск!), че е практически унищожена заради престъпната небрежност и некомпетентност на онези, които е трябвало да я обезопасят срещу вражеско нападение, но са постъпили така “както са ги учили по времето на СССР” ( отбелязва авторът в “Индипендънт” след лично впечатление от останките на базата).

Две капки преляха чашата на моето убеждение, че БСП трябва да престане да скромничи като една от партиите. Налага се да й поверим цялата власт официално, за да си управлява без лицемерие и да знаем поне кой носи отговорността.

Едната капка всички я забелязаха: вътрешният министър Йовчев се отчита на партийния бос Станишев в критичен момент, както при среднощния скандал със Сидеров във Варна на 6 януари. Да не би атакистът да е таен член на БСП, че шефът на МВР докладва за лошата партийна дисциплина на др. Сидеров на неговия началник по тази линия? Като се знае, че Сидеров от друго няма страх, нищо чудно така да се окаже.

Това е капката, която прелива чаша на моето убеждение, че само БСП може да ни „оправи”.

Поредно потвърждение се получи от депутата Страхил Ангелов. Ако употребя израза на Станишев ( използван от него по друг повод) , Ангелов изрови земята, за да уважи с присъствието си сирийския режим и да обслужи пропагандата му. Започна да рови още през ноември миналата година, когато заплашваше да и делегация на братската „Атака”, която уж беше на ръба да литне всеки момент към Дамаск, а после сведе храброто си намерение до най-екстремното си лице на дружбата с Башар Асад, народната представителка Ташева.

В крайна сметка Страхил Ангелов утоли неудържимото си желание да попадне в централната емисия на сирийската държавна телевизия в компанията на самия местен диктатор. Какво чуваме обаче при завръщането му на българска земя като отношение към гостоприемния му домакин?

„… изводът от това, което видях е, че президентът Башар Асад трябва да се оттегли – в противен случай мир там няма да има”, каза Ангелов при пристигането си на летището в София пред НоваТВ.

Не е ли феноменално! Ангелов не го лови никакво друго наказание за тъпата му изява, освен партийното. Заплашиха го с нещо такова, след което любовта му към сирийския режим и лично към гостоприемния му домакин в Дамаск не просто охладня, а изтрезня още в самолета на път за родината.Направо се оказа, че е бил път до Дамаск с риск да му отнемат на връщане най-милото- партийния живот, за да затвърди за себе си подозрението какъв гадняр е всъщност сирийският кръволок.

Изводът за мен е, че на българска земя няма по-страшно наказание от партийното по линия на БСП.

Ако не вярвате, разходете се бегло из информационния поток между прелитащите отвсякъде закани за партийни наказания в БСП. Станишев плаши Първанов с ултиматум да го натири от партията, а бившият му ментор му отвръща със същото ужасяващо проклятие, което ми звучи като: „ да ти изгори партийната книжка, дано”. Бррр!

Румен Петков, бившият кадровик на партията, вече пострада тежко, слизайки от шефския си партиен пост в Плевен. Това е нещо като смъртна присъда- вероятно много по-страшно мъчение от прогонването му от кабинета на министър на вътрешните работи заради аферата „Галеви”. Аферата с АБВ е очевидно много, много по-голямо провинение, защото е партийно, а не някаква си криминална лиготия с някакви си престъпни босове, засечени да си общуват с някакъв си вътрешен министър на някаква си държава България.

Вкопчването в БСП , по всичко личи, е въпрос на живот и смърт на докопалите се до този рай на кариерното и житейското благоденствие до такава степен, че в България няма нищо по-страшно от това да те прогонят от него.

Ето защо съм убеден, че трябва да се откажем да се съпротивяваме на реалността. Предлагам да дадем открито страната на безсрочна концесия на единствения фактор, който предизвиква респект сред потенциалните и реалните престъпници. Тук страх от Бога и закона няма, но от партийна санкция в БСП всички треперят. Което означава, че цялото пълнолетно население трябва да бъде записано в Партията, ако искаме да се въведе някакъв ред.

Само така ще си осигурим и достойно погребение на България в онова близко бъдеще, което все по-уверено ни предричат безмилостните данни за неизбежния летален изход на нацията. Той и сега е летателен за всички, които могат да отлетят на Запад, където гнездят прелетните българи.

Западняци едва ли ще дойдат на овакантените от нас места, но пък като гледам онези повече от 300 000 имота, изкупени вече от руснаци в България ( чиято скорошна смърт се обещава за зарибяване на нови руски купувачи в рекламния филм „България умира тихо”) , явно има алтернатива.

Кой друг, освен БСП, заслужава, преди да легне в гроба, да обслужи отново и за последно освободителите на България от българите!

Представям си един 370 метров паметник на благодарността за освобождението, десет пъти по-висок от сегашния в центъра на София. Стилизиран газов пламък ще грее победоносно на върха, обрамчен от тръбопроводи. В основата му с огромни букви от диаманти ще пише на руски (българският ще бъде вече забранен като архаична вехтория): „ На червивата освободителка, забогатяла от търговията с България, последна благодарност и сбогом от признателния за погребението български народ”!

За вечна памет военен императорски оркестър ще акомпанира в маршов аранжимент на певеца на вечната дружба Йосиф Кобзон:

„Моя страна, моя Болгааария”!

Площадът ще бъде боядисан в червено от последните отцепници от БСП, преди да бъдат положени живи в общия гроб при другарите си, загинали геройски в партийните междуособици кой да помогне пръв на освободителите.

Демократично избраният за 18-ти път император Владимир Владимирович ще приветства от носилката с трепереща ( само от вълнение, но иначе силна) ръка, парада на победата в чест на осъществената хилядолетна мечта на Третия Рим да ни закопае и да се окопае в неговата България край проливите така, както и Третият райх не успя!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: