(С)порно решение на деп(р)есираната ни власт ядоса евронаблюдателите

Българският външен министър Кристиян Вигенин днес се заяде лично с трети посланик на голяма европейска страна, твърдейки абсурдно, че изразявал лично мнение. Нима? Ако вярва в това, значи не познава АБВ-то на дипломацията. Ако ли си не вярва, значи заблуждава съзнателно публиката от екрана на Нова телевизия.

Не посланиците оценяват напредъка на България, добави той една полуистина, доколкото посланиците със сигурност имат принос във формирането на позицията на своите столици, макар последната дума да имат управляващите политици.

Вигенин беше неприятно изненадан от предложението на водещите в телевизията да коментира оценката на британския посланик в София Джонатан Алън, според когото Румъния „се справя по-добре” от България в демократичния си напредък, следен от наблюдателите в Брюксел. Освен това Алън нарече доклада за България „депресиращо четиво”.

Видимо раздразнен от въпроса, Вигенин размаха пръст с аналогията, че не би погледнал добре на подобна оценка от страна на българския посланик в Лондон, с което отново подложи на съмнение вероятността посланик Алън да отразява официално становище. А не можел да се депресира, като депресирания от прочетеното британец, защото ( за разлика от него може би?!), очаквал докладът да бъде по-негативен.

Както се вижда, оптимизмът на днешното червено управление, деп(р)есирано от шантажа на ДПС и „Атака” в името на самоцелната власт, се гради на песимизма, който предизвиква собствения й образ в огледалото. Очаквали два шамара, а получили само един, което много ги радва и са готови да подложат и другата- по кристиянски!

Както виждаме, в рамките на малко повече от половин година Кристиян Вигенин успя да добави към конфликтната си позиция спрямо Германия и Франция, чиито посланици смъмри миналото лято, също и британския им колега. Както върви, май ще създаде нещо като общ европейски дипломатически фронт срещу България.

Освен всичко това, Вигенин изпадна в противоречие със своя високопоставен партиен другар Янаки Стоилов, който не само не се възмути от оценката на британския посланик за напредъка на Румъния, но дори и извъртя думите му по такъв начин, че ги интерпретира като доказателство за успеха на едно социалистическо правителство, управлявало съседната страна по-дълго от българското.

Припомням, че Париж и Берлин възложиха на посланиците си Филип Отие и Матиас Хьопфнер да изразят подкрепа за българските граждани, настояващи за повече демокрация. Именно в този смисъл те обобщиха накратко съвместното си отворено писмо, публикувано миналото лято в разгара на многохилядните протести. Тогава от лагера на властта също реагираха с лични нападки. Народната представителка Татяна Буруджиева дори призова ( навръх националния празник на Франция) посланиците да бъдат изгонени- особено ги беше вбесил Филип Отие, който беше разговарял с протестиращи граждани, каквито имаше с хиляди около резиденцията му в София.

В резултат българското правителство отмъстително и демонстративно „наказа” Филип Отие с отказ да му връчи традиционно българско държавно отличие, каквото обикновено получават посланиците в София след края на мандата си. Премиерът Орешарски, за да не остави съмнение за „наказателния” характер на решението, обясни, че вече щяло да се подхожда по-внимателно към наградите за посланиците.

Вдъхновен от този призив за повече внимание, очаквам с интерес какво ще се случи с посланиците на Германия Матиас Хьопфнер и на Великобритания Джонатан Алън, когато дойде време да се разделят с нас в това си качество.

Междувременно раздразнителният ни външен министър Вигенин ще има да отговаря отново и отново на някои въпроси, на които днешните български власти упорито не желаят да отговорят или не могат да дадат смислено обяснение заради очевидната си зависимост от задкулисни фактори. Освен за заиграването с „Атака”, властите са притиснати в ъгъла на безпомощните оправдания и по следния казус, формулиран в доклада на Европейската комисия така:

“Назначенията в България не винаги са били безспорни. Най-емблематичният скорошен случай на спорно назначение беше в контекста на внезапната реформа в сектора на сигурността през юни 2013 г. и се случи без обществен или парламентарен дебат”.

Дори и участниците в онова неприлично зрелище не отричат, че то е било (с)порно, но отказват да признаят, че царят е гол!

Наблюдателите поясняват за онези тук, които се опитват да представят казуса като решен един път и завинаги въпрос, към който не бивало да се връщаме, с констатацията, че решението за Пеевски е било прибързано и че то „никога не е било обяснено” от българските управници.

И накрая, в отговор на всички, които ще се опитат да намерят патриотичен устрем в поведението на Вигенин като отговор на британската позиция спрямо българските имигранти в кралството, ще отговоря в аванс: ако това беше вярно, значи Вигенин си противоречи, защото признава, че спори с Великобритания, а не с личността на посланика. Защото не посланиците решават имиграционната политика на една държава, нали така!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: