Обединителят на (д)ясната мъгла

Бойко Борисов често говори истината. Това му печели симпатиите на хората, които му вярват, но не се замислят за онова, което умело премълчава. А точно в премълчаването, в което е направо виртуоз, е онази част от проблема, която кара останалите да не искат да го видят повече във властта.

В този смисъл днес видяхме от екрана на Би Ти Ви „класическия” Борисов. Водещите не излъчваха симпатия, каквато проявяваха интервюиращите го докато беше властелин на България. Но въпреки това не успяха и този път да го накарат да каже нещо извън онова, което си е намислил.

За пореден път Борисов изтъкна избирателно пред скоби плюсовете си, валидни за потенциалната си електорална аудитория. Сред тях той спомена спирането на проектите Бургас-Александруполис и АЕЦ „Белене”. Макар да се оплете по темата за едновременото отрицание на „проекта Белене” и допустимостта на неговото реанимиране при някакви други условия, вероятно е оставил впечатление в повечето зрители, че стои на досегашните си позиции „тука има, тука нема”. Удобна, плаваща платформа за заиграване според обстоятелствата на деня.

Вярно е, че на бодлива крава такъв като него интервю не дава, но все пак се изкушавам да предложа на следващите му телевизионни домакини няколко въпроса, с които да контрират мълчанието му в „отговор” неудобните за него теми.

- Вярно ли, че Бургас-Александруполис, особено при калкулираната цена на местната съпротива на застрашения туристически бизнес по Черноморието и масовото настръхване на населението ( когато дори „Атака” за първи и последен път промърмори нещо срещу нещо руско), всъщност беше потопен от самата Русия? Нима тя не прие с облекчение българската страна да е „виновна” за прекратяването на една овехтяла идея, позволявайки обаче на Борисов да застане в позата на защитник на националния интерес, за да има хоризонт да го употребят за далеч по-важни руски приоритети, като елиминирането на потенциалната българската заплаха на руския газов диктат по въпроса за шистовия газ?
- Вярно ли е, че Борисов престъпно ( за да употребя и аз в неговия стил тази силна дума) забави с години спирането на проекта АЕЦ „Белене”, позволявайки разходите по балсамирането на този труп да нараснат три пъти спрямо похарченото от предишното правителство?
- Вярно ли е, че спирането на АЕЦ „Белене” беше изтъргувано след най-голямата публична шашма на прехода, каквато беше инсценировката с мораториума върху самото проучване за наличие на шистов газ, наложен еднолично от Борисов с публична заповед към депутатите му да действат светкавично с вдигане на ръце ( т.е. предаваме се пред „Газпром”) само няколко дни след мирни протестни акции, от които уж много се респектирал- и то при положение, че организаторите на бурята в чаша вода бяха същите, които година по-късно самият Борисов ще нарече метежници срещу неговото правителство ( те не се и криеха, хвалеха се в интервюта, как са постигнали целта си с шистовия газ и следващата им задача е да свалят ГЕРБ, както и стана със същото театрално съучастие на Борисов в имитирането на голям страх от протестите)?
- Вярно ли е, понеже Борисов и днес се обърна с гняв назад за продажбата на „Нефтохим” и „Балкан”, че тъкмо той се разбра с ДПС за първи път да не пречи за приватизацията на най-непродаваемия държавен монопол през годините на прехода – „Булгартабак” и че операцията по преминаването на този стратегически политико-икономически ресурс в ръцете на руската Внешторгбанк премина гладко и без никакви спънки, също като предателството на българския интерес за шистовия коз в неравната битка за независимост от Русия?
- Вярно ли е, че още по-важният стратегически ресурс, телекомуникациите на България, градени с десетилетия, също бяха продадени на същия руски купувач по абсолютно идентичен тих и безконкурентен начин- заедно с мултиплексите, предопределящи контрола над цифровизицията на телевизионното излъчване?
- Вярно ли е, че Борисов, лидер на гражданите за ЕВРОПЕЙСКО развитие на България, даде тласък на сепаративните преговори с Русия за „Южен поток” , които доведоха до сепаративното подписване на сделката срещу правилата на Европейския съюз?
- Вярно ли е, че гласуваният (по нареждане на Борисов от депутатите му) мораториум за продажба на земя на граждани на европейския съюз беше удар върху ЕВРОПЕЙСКОТО развитие на България- и то след като рязко скочиха в пъти продажбите на недвижими имоти на руски граждани в България именно при неговото управление ?
- Вярно ли е, че по въпроса за символиката на съветската окупация протежетата на Борисов по места ( София, Пловдив и т.н.) изпълняват обещанието му пред Москва докато е жив да не бъдат „пипани”- забрана, сравнима с тази друг да говори в партията му за Георги Първанов?
- Вярно ли е, управлението на Борисов, уж антикомунистическо, се изгаври с намерението да бъде създаден музей на тоталитарното изкуство и вместо него му беше дадено утвърждаващото название Музей на социалистическото изкуство ( под което всеки Станишев или Жан Виденов би се подписал)?

Твърдя, че всичко това е не просто вярно, а е неоспоримо като реалност, която се е случила пред очите ни. Ето защо мога да си представя какво още е ставало далеч от нашите премрежени погледи с помощта на камуфлажната мрежа за медийно затъмнение, на каквото управлението на Борисов се радваше до степен, че ще остане в историята като период на култ към личността на един човек, от когото зависеше всичко в тази държава, а сега се прави на нечия жертва.

Да, вярно е и онова, останалото, което той с удоволствие споделя: с кого си говори например. Изрежда с тънка усмивка имена на известни личности, с което за пореден път доказва,че няма спирачки да употреби всеки и всичко, стига да е в негова полза. Очаквам някой ден, ако го ядосат много медиите, да извади на показ и разни тайни за разни журналистки и на правата на ерген без задръжки да се похвали с подвизите си- пък ако ще те да мрат ( от срам, какъвто той едва ли би изпитал).

Два пъти съм получавал предложение от Борисов да се приближа до него- веднъж в навечерието на учредяването на ГЕРБ, когато ми се обади с предложението, че държи отворена вратата за мен, току що загубилия работата си. Вторият път опита веднага, след като напусна премиерския пост с надежда това да го върне на върха чрез предсрочни избори. За целта използва посредник, на когото любезно обясних, че пиша книгата „Премиер на РъБъ”, остро критична към Борисов и имам сериозна причина да не желая да се срещам да си говорим (тайно- публично винаги би могло, разбира се).

И колко съм бил прав: днес щях да „цъфна” в списъка с имена, които Борисов с наслада изреди през зрителите, за да знаят, колко е неотразим!

На всички, които той употреби- честито!

А на онези, които вярват, че без Борисов не можем да минем в съпротивата срещу по-голямото зло, пожелавам здрава гърбина. Защото ще им трябва не само в снишаването пред този безпардонен исполин на демокрацията, но също в носенето на бой и в забиването на нож в нея по преценка на „биткаджията”, за какъвто той сам сам се определя.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: