Театрално ревю: Полет над кукувиче гнездо

Някои заглавия просто привличат – такъв е случаят с “Полет над кукувиче гнездо”. Не знаех нищо, освен, че ще ми е интересно да го видя в театрална обстановка. И резултатът, както често се случва, щом подходиш без много очаквания, беше чудесен.

Малко предистория: Полет над кукувиче гнездо се ражда под перото на Кен Киси под форма на роман, докато авторът работи като нощен пазач в психиатрична клиника.  Противно на това, което помнех аз, той няма нищо общо със създаването на сценария – нито за постановката, нито за филма. Всъщност, Кърк Дъглас е виновник постановката да се завърти на Бродуей, като наема драматурга Дейл Васерман да направи адаптацията. После синът му Майкъл Дъглас продуцира едноименния филм. И нищо от казаното дотук няма общо с постановката на Сашо Морфов, който прави свой сценичен вариант по романа.

Сега, ще кажа очевидното – на Морфов не му се е получило със съкращаването на части от романа. Постановката се стели в рамките на титаничните 3 часа и 40 минути. Въпреки че мога да предположа желанието зрителят максимално да се доближи до нищослучването в болницата и после да се увлече по шеметната пътека на Макмърфи, времето пак е с час повече от приемливото за повечето зрители, което се доказва и от броя опразнени седалки след антракта. Началото е мудно, не развива значително характери и не полага чак толкова сериозна основа на героите. И все пак, цялостно, времето минава, без да се усети значително. По текста очевидно е мислено, като лафовете се стелят гладко на български и не ти се налага да крещиш вътрешно, защото можеш да си ги преведеш обратно на английски. На Мариана Неделчева – шестица за работата по превода.

Темата е ясна на всички, гледали или чели Полета – човекът срещу Системата, природната енергичност срещу наложената нормалност. В това отношение няма как постановката да не е актуална, защото всички сме малко луди и се опитваме нарочно да влезем в твурде тесни за духа ни усмирителни ризи.

Актьорите си вършат работата повече от добре. Трудно се играят луди, лесно се преиграва в такава роля. Такова нещо обаче на сцената просто не се случи – “божествените проблясъци” си бяха на мястото, а през останалото време актьорите не преекспонираха своята лудост. Абсолютни фаворити са Иван Бърнев в ролята на Били Бибит и Емил Марков като Вожда. Първият е особено ярък през цялата постановка, докато вторият се разкрива като герой чак във втората част и избухва грандиозно на финала. Съжалявам, но Деян Донков този път просто не привлече основната част от аплодисментите ми – в ролята на Макмърфи е добър, но не сияе пред Бърнев и Алексиев. Рени Врангова печели адмирации за доста точно превъплъщение в сестра Речид – не онази ужасна диктаторка от филма, а една много по-опасна манипулативна к*чка. Валентин Ганев като мекушавия д-р Спийви също трябва да се спомене.

Като цяло, мащабният Полет протича гладко и неусетно, като на финала мощно те хваща за гушата и не пуска дълго след като излезеш от залата. Постановката си струва отделеното време и нямате извинение, ако (като мен) не сте я гледали досега.

___
снимки: Народен театър

Постът Театрално ревю: Полет над кукувиче гнездо е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Прочети цялата новина

Свързани новини: