Чиизкейк с бял шоколад и портокалово желе

Като не особено голям почитател на чийзкейка ми се струва подозрително добавянето на пета рецепта за негов вариант в блога. Отношенията ми с чийзкейка са вариращи, заради репутацията си, която трайно е изградил в моята глава. Вероятно много го харесвам, просто не си го признавам, но от всичко това, което следва, от решението да приготвя чийзкейк до написването на всяка една дума в тази статия идва да ми каже, че аз тайно храня някаква странна любов към него.

Този път осъзнах, че повече ми харесва самият процес на приготвяне, отколкото яденето на чийзкейка. Има нещо вълнуващо във времето, в което чийзкейкът бавно се надига във фурната, поглеждайки го често през стъклото ѝ и убеждавайки се, че не се образува нито една пукнатина на повърхността му. Има нещо очарователно в момента, в който срязвам първото парче и очаквам да видя нежната кремообразна сърцевина. Проявявайки перфекционизъм към приготвянето му, няма как да не го обичам после, въпреки че никога, ама наистина никога не мога да изям повече от половин парче. Затова си мисля, че чийзкейкът трябва да се сервира на малка порция, нещо като петифура, чието количество и сладост са напълно достатъчни да ми предизвика удоволствие без да ми накърти накрая. Или може би в старанието си, приготвям чийзкейка толкова богат, сладък и мазен, че и най-големия му почитател не би могъл да изяде дори половин парче от него.

Ако питаш Вальо, той няма проблем нито с напукването на чийзкейка, нито пък с маслеността му. Сигурно и ти нямаш проблем с това. Важното е да е вкусен, което не е трудно постижимо, но удоволствието ми идва не само от това, защото моето творение трябва и да изглежда добре, независимо, че то ще бъде изядено само от мен и Вальо, и евентуално някой спонтанен гост. Ето затова се придържам към печенето му на водна баня и на щадяща повърхността му температура. Този опит ме научи, че освен създаването на приятна за чийзкейка среда във фурната чрез вдигане на влажността в нея, важно за равната му повърхност е и краткото разбиване на сместа и по-специално след добавяне на яйцата. Ако те се разбиват енергично и продължително, биха образували излишен въздух в привидно гладката смес, който ще си потърси път по-късно през повърхността на кейка. А аз не искам това, дори да съм си намислила, че после ще го покрия с някаква глазура или както е в случая с портокалово желе.

Портокаловото желе е опция, с която исках просто да сложа ведър цвят, а тя допринесе не само за зрителен контраст, но и контраст между плътната сладка смес от крем сирене и бял шоколад и лекотата на веселяшки поклащащата се цитрусова повърхност. Винаги си представям чийзкейка гарниран с дребни червени плодове, но никога не го приготвям, когато те са в сезона си. Причината мисля, че се крие в желанието ми за чийзкейк през по-хладните месеци от годината и както се вижда намирам края на този януари за най-подходящото време за това. Така че, вместо с ягоди и малини, гарнирам поредния зимен чийзкейк с каквото предлага сезонът.

Чийзкейкът, бисквитената торта  и тирамисуто са трите от най-търсените рецепти за десерти. Особено тирамисуто. Винаги съм се питала ако имам избор само между чийзкейк, бисквитена торта и тирамису (както е в голяма част от заведенията за хранене тук) какво бих избрала. Ако има нещо различно от тези три десерта и кексче с течен център в менюто бих избрала него. Но ако нямам друг избор? Честно казано, не знам. Може би зависи какво ми се яде в момента. Зададох въпроса във Фейсбук. Благодаря на всички, които се включиха. Масовите предпочитания (ако може да се съди по тази мини статистика) са за чийзкейк. Но не! Това не беше провокация да приготвя тази рецепта. Аз просто… така се случи…беше ми останал разтопен бял шоколад с малко морска сол в него от опитите да го карамелизирам. Можеше да приготвя с него много други десерти. Но се спрях на чийзкейк. Може би това е отговорът на въпроса ми. Но аз не знам… наистина не знам…

Чийзкейк с бял шоколад и портокалово желе

Посочените дози са за форма с диаметър 22 см или 8-10 порции, в зависимост колко голямо парче предпочиташ. Ако питаш мен, аз бих го разделила и на 16, стига да мога да се справя с отрязването на толкова тънко парченце. Но следващият път, вероятно догодина в периода януари-март (според архива на всички чийзкейкове в блога) или когато ми дойде музата за нов чийзкейк ще направя нещо по-различно от изпичането на един голям кейк в кръгла форма. Само да не забравя.

За разлика от другите варианти, които може да намериш тук, този път реших да вдигна основата от бисквити и масло по стените на формата. Ако предпочиташ основата само на дъното, намали количествата на продуктите за нея наполовина.

За да не се напука чийзкейкът на повърхността, печенето става на водна баня, на умерено слаба фурна. За да не прониква вода във формата, дъното ѝ се опакова с алуминиево фолио. Чийзкейкът е готов, когато повърхността му е стегнала, но при леко разклащане на формата, средата се движи. След приключване на печенето не трябва да има рязка разлика в температурата, затова след като се изключи фурната, вратата ѝ се отваря на няколко сантиметра и чийзкейкът се оставя в нея докато изстине. Едва след това се прибира в хладилник, за да се охлади добре и да стегне преди да се залее с портокаловото желе.

За основата:

• 200 г чаени бисквити или грахам крекери
• 100 г масло, разтопено
• 40 г захар
• щипка сол
• разтопено масло за намазване на формата

За кейка:

• 600 г крем сирене, със стайна температура
• 150 г пудра захар
• 200 г бял шоколад, разтопен на водна баня
• 1 ванилова шушулка
• щипка сол
• 3 яйца, със стайна температура
• 100 мл животинска сметана

За портокаловото желе:

• 300 мл прясно изцеден портокалов сок, прецеден
• 1 супена лъжица захар
• 4 г желатин
• 2 супени лъжици студена вода

За декорация:

• 8-10 плодчета физалис
• зърната от 1/2 нар

Фурната се нагрява на 160°C. Подготвя се форма с подвижни стени с диаметър 22 см, която се намазва с разтопено масло. Дъното и стените отвън се опаковат плътно с алуминиево фолио.

Бисквитите се смилат и се изсипват в купа. Към тях се добавят захарта, солта и разтопеното масло. Разбъркват се хубаво докато трохите от бисквитите се овлажнят равномерно.

Сместа се изсипва във формата и се разпределя равномерно по дъното и стените ѝ, като се оставя свободен 1 см до ръба на формата. Формата се оставя в хладилника докато се приготвя сместа за чийзкейка.

За кейка първо белят шоколад се разтопява на водна баня.

В него се потапят плодчетата физалис до половината и се оставят върху хартия за печене докато шоколадът стегне.

В купа се смесват крем сиренето, пудрата захар, остърганите семенца от ваниловата шушулка и солта. Разбиват се с миксер докато се получи гладък крем. Добавя се белият шоколад и сместа отново се разбива. Следват яйцата едно по едно, като разбиването става на ниска скорост на миксера, като се внимава да не се разбиват продължително, а само докато се усвоят от сместа. Накрая се добавя сметаната и също се разбива за кратко.

Сместа се изсипва върху основата. Формата с чийзкейка се поставя в по-голяма тава. В тавата се налива толкова гореща вода, колкото да покрие половината от височината на формата. Чийзкейкът се слага на средно ниво на фурната и се пече около 1 час. След като печенето приключи, фурната се изключва и вратата ѝ се оставя отворена на няколко сантиметра. Чийзкейкът се оставя във фурната докато се охлади.

След това се слага в хладилник за 2-3 часа да се охлади добре и да стегне.

За портокаловото желе желатинът се слага в малка купичка и се залива със студената вода. Оставя се за 3-4 минути да набъбне. Портокаловият сок се прецежда и се изсипва в тенджерка. Към него се добавя захарта, но по преценка, ако портокалите не са много кисели, захарта може да се пропусне. Слага се на умерен огън да се загрее, но без да завира. Отстранява се от огъня и в него се изсипва желатинът. Разбърква се докато се разтопи. Охлажда се на стайна температура, а след това се слага в хладилника докато започне да желира. Наблюдава се, за да не стегне прекалено и се разбърква нежно. Ако се разбърква енергично ще се образуват балончета, които после ще останат в желето. Когато сокът започне да желира, но да е все още течен се изсипва върху охладения чийзкейк. Оставя се в хладилник за една нощ.

Чийзкейкът се освобождава внимателно от формата. Минава се по ръба с остър нож и стената на формата се маха. Декорира се със зърната нар и физалиса.

Чиизкейк с бял шоколад и портокалово желе е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: