01/27/14 12:03
(http://patepis.com/)

С Опел по атлантическото крайбрежие на Северна Ирландия

Днес ще посетим една от рядко посещаваните от нас страни – Северна Ирландия. Валентин ще ни покаже част от природните красоти на страната. Приятно четене:

С Опел по атлантическото крайбрежие на Северна Ирландия

Западните и северните брегове на Ирландия са изключително красиви със своите стръмни скали, дълбоки заливи и малки пясъчни плажове. Спирам се само на тези места и забележителности по Атлантическото крайбрежие на страната, които ме впечатлиха най-много.

Пътеката на гиганта (Giant’s Causeway)

До тези каменни образувания стигнах последния ден от осемдневната обиколка на остров Ирландия. Те се намират на северното крайбрежие на територията на Северна Ирландия, която е в състава на Обединеното кралство.

На картата е отбелязан маршрута на обиколката ми на Великобритания и Ирландия.

Надписът в северната част на Ирландия сочи мястото на Пътеката на гиганта.

Маршрутът

Камъните са с характерна шестоъгълна форма

В района има добре уреден паркинг и туристически център с магазини за сувенири. Таксата за паркинга е 5 паунда (7,5 EURO), а посещението на тази природна забележителност е безплатно.

Пътят на великаните, 44 Causeway Rd, Bushmills, Антрим BT57 8SU, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

До основното каменно образувание се стига за 10-15 минути надолу по брега. За хората, които не обичат да ходят или са трудноподвижни има редовни автобуси – 70 пени (1 EURO) в едната посока.

Основната атракция е разходката по камъните

Общият брой на шестоъгълните каменни стълбове, включително и тези под водата, е тридесет и осем хиляди. Гледайки ги и разхождайки се по тях не можеш да повярваш, че са с естествен произход. Имаш чувството, че са издялани от човешка ръка преди стотици и хиляди години.

Най-впечатляващата група камъни е оформена като приказен хълм

От геоложка гледна точка тези базалтови каменни стълбове са с вулканичен произход. Преди 60 милиони години разлялата се лава е изстивала и се е напуквала. При свиването си в резултат на изстудяването, тя се е раздробила на хиляди малки части със шестостенна форма и пукнатини между тях. Така се е образувал този природен феномен, който днес е най-голямата природна забележителност в Северна Ирландия.

А пък името

Пътеката на гиганта

произхожда от една легенда. Според нея воинът великан Фин Маккул е поставил тези камъни по брега и под повърхността на океана за да може по така направената пътека да достигне остров Стафа, където се е намирала неговата любима. На острова също има подобни каменни образувания.

Каменният хълм се спуска към океана и продължава под водата

Преобладаващата част от туристите идваха само до това място и се връщаха обратно към паркинга и магазините със сувенири. Не можах да разбера защо, тъй като цялото крайбрежие в протежение на 2-3 километра е осеяно с красиви вулканични каменни образувания. Разбира се, че не можех да ги пропусна, след като бях изминал хиляди километри до тук. Продължих покрай брега по пътеката под красивите скали.

Крайбрежието

Крайбрежните скали

Тази група от почти вертикални каменни стълбове носи името „Църковния орган”

Белия залив (Whitepark Bay)

На изток от Пътеката на гиганта крайбрежието представлява широк залив и се нарича Белия залив (Whitepark Bay). Името произхожда от малките плажове с фин бял пясък.

Белия залив

Въжения мост (Rope bridge)

По крайбрежния път се стига до следващата забележителност – малък скален остров, на който се преминава по тесен и люлеещ се въжен мост.

Въженият мост

Островът /в дясно/ се нарича

Карик-ъ-рийд (Carrick-a-rede)

Името му има шотландски произход и означава Скала на пътя. Защото е точно на пътя на пасажите от атлантическа сьомга, която идва към брега за да хвърля хайвера си. И рибата променя траекторията си за да заобиколи този скален остров.

Мостът

е с дължина 20 метра и преминава на 25 метра над водата. Той се ползва от рибарите, които се занимават с развъждане и улов на сьомга. Риборазвъдното стопанство е разположено в далечния край на острова и същесвува от 350 години. На това място въжения мост е направен и се ползва за преминаване от 1790 година.

Скалите на острова са удобен заслон, където свиват гнезда чайки и буревестници.

От паркинга до острова с въжения мост разстоянието е малко повече от километър. Върви се по пътека по края на скалите, надвиснали на стотина метра над водата.

Крайбрежието между паркинга и въженият мост

За преминаването по моста и разходка по острова се плаща такса в размер на 3,5 паунда (5 EURO). За съжаление тази атракция е отворена само до 17.30 часа, а аз пристигнах по-късно. Подходът към стръмните стъпала, водещи до въжения мост, е преграден с бетонен свод и желязна решетъчна врата, която се заключва. Те са на такова място, че туристите не могат да ги прескочат или да ги заобиколят без да паднат от скалите във водата. Е, освен ако не си носят алпинистки принадлежности. Така че, въпреки желанието ми, не можах да премина по моста до острова. Лишен от тази възможност, можех само да гледам отстрани и отгоре.

Въжения мост, гледан от скалата над него

Представях си как минаващите по моста туристи се люлеят и смешно се полюшват настрани, готови да цамбурнат във водата ако не се държат за въжените перила. Съжалявах, че не мога и аз да се полюлея на този мост.

Това е целия остров „Скала на пътя“

Островът на овцете (Sheep’s island)

На няколкостотин метра от брега се намира Островът на овцете (Sheep’s island). Горната част на тази скала е почти равна и покрита с килим от трева. Някога там са пасяли стада от овце, което е дало и името на острова. Сега на този остров живее колония от корморани.