Пътят към срама

За пенсионирани висши американски командири и политици не е необичайно да пътуват по света и да получават големи хонорари, за да кажат нещо пред онези, които са ги поканили.

Бившият Върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа Уесли Кларк, дойде по покана на новия политик Николай Бареков за учредяването на партията му и каза едно нещо за Николай Бареков: че не го познава.

Какъв е хонорарът за тази услуга, вероятно няма да узнаем никога. Все пак, макар и стандартна, услугата „лице на заем” си е малко срамна.

Понеже съм се запознавал с Уесли Кларк приблизително по времето когато Бареков е забавлявал весело по кръчмите своите „богати приятели” като конферансие, плачейки (?) в извънработно време за бедните, реших да погледна какво ми написа генералът през 2002-ра на първата страница от книгата си „Съвременната война”.

Да не би пък нещо пророческо да е драснал- от рода на „ с надежда за нови срещи” или нещо подобно?

Нищо подобно. „ To Ivo-with best wishes”, т.е. отправил ми е само стандартните за даващия автографи добри пожелания.

Пожелах си да си обясня как все пак се е сетил да подкрепи с присъствието си едно цезарево раждане на треторазряден политически проект в най-бедната държава от ЕС, в която обаче богаташите могат да платят хонорар от световна величина, за да зарадват с просълзени очи бедните си избиратели каква чест им се оказва.

И ето какво се получава :

„Уесли Кларк е член на борда на фондацията “Център за глобален диалог и сътрудничество”, основана от Петър Стоянов. Основен спонсор на нейната годишна среща в края на 2013г. във Виена е Корпоративна търговска банка”. ( в. Капитал 28/01/2014)

Самият Петър Стоянов пък призова в предаването „Лице в лице” ( да не се бърка с „лице на заем”) да бъде даден шанс на Бареков. Подкрепи го, но с изричната уговорка, че няма нищо общо с идването на Уесли Кларк на трибуната на Бареков, който дни наред подгряваше аудиторията с изявления за своята близост по съседско-пловдивска и идеологическа линия с бившия главнокомандващ българската армия.

В това отношение новият политик Бареков явно не лъже. В противен случай Петър Стоянов щеше да намери начин да се възмути, че обръщачът на палачинки му се мазни като масло на горещ тиган.

Следите в маслото могат водят може би до Внешторгбанк?

Втората по големина в Русия банка придоби през април миналата година голям пакет акции от КТБ. Това беше демонстративен жест на подкрепа срещу очакванията служебното правителство на Марин Райков да „посегне” на изкуствено създания капитал, натрупан от депозитите на големите български държавни предприятия именно в този трезор.

Обаче Москва не вярва на сълзи, а Бареков ни увери, че (вече) плаче за бедните заедно с неговите „богати приятели”.

Като знаем, че Москва не вярва на сълзи, е логично да предположим, че самата Москва не плаче и следователно не е приятел на Бареков през Внешторгбанк и КТБ и това обяснява избора на алтернативата Кларк.

Напълно логично е по-скоро американски, отколкото съветски, пардон- руски генерал, да бъде нает за лице на ревливия проект „ББЦ”.

Дали Уесли Кларк вярва на сълзите на Бареков? Можем да предположим с голяма доза увереност само, че генералът вярва предимно в платежоспособността на своя непознат домакин.

Ще дам обаче един безплатен съвет на богатия Бареков, който плаче за бедните ( направи опит да се просълзи дори в кадър по официозната ТВ7 , но ни се размина само с навлажняване на очите- има още да се учи на актьорско майсторство!).

На следващото си партийно шоу трябваше да наеме руския генерал-лейтенант Леонид Решетников. Той обича да се просълзява по събори, вечеринки и др. русофилски мероприятия в България.

Подготвил съм му ( на Бареков) справка от едно сълзливо интервю на бившия началник на съветското Информационно-аналитично управление на КГБ и настоящ директор на Руския институт за стратегически изследвания РИСИ ( от 2009-та година, след което редовно проповядва по българските земи любов към Русия и омраза към всичко западно).

Наскоро генералът отново произведе поредния руски пропаганден филм за\срещу България, в който хвали бащински „Атака” като единствената, заслужаваща неговото уважение българска парламентарна партия. Но и интервюто му във в. „Дума” от 11 октомври 2011 г., озаглавено „България е ключът на Русия към Балканите „ ,си го бива, за да бъде номиниран като лице на сълзливия проект на Бареков.

Ето няколко извадки от него без цензура:
„Водим битки винаги за обич. И никога – за пари, убеден е най-големият “руски българофил” , се казва в подзаглавието. След което потичат сълзите:
„Българите са най-близките ни роднини и това обяснява любовта, която ни свързва – това е природна, органична, генетична обич…

…да сме заедно в изпитанията, да останем рамо до рамо. Тази мисия е божествена и е за цял живот. Все повече хора у нас разбират, че руснаците и братята ни българите сме на този свят, за да носим Божественото слово. И за да сме алтернатива, защото сега алтернатива няма, има глобален, американски модел, който е и международен. А Русия не е държава, тя е цивилизация, с талантлив народ, с огромна територия, и войни за територии ние никога не сме водили, вървели сме и сме стигали до Тихия океан – с Христос и с Божието слово напред.

България всъщност е нашето огледало – и у вас се случи това, което стана в Русия. Та гледаме се ние в огледалото и се ядосваме – виждаме себе си, но не си го признаваме. А руската сила всъщност е не в нападките, а в любовта, във великодушието. С това се побеждава…”

Ето това е истински брат по оръжие с огромен сълзлив потенциал, а не някакъв си неблагодарен Уесли Кларк, който дойде, взе си хонорара от разплакания за бедните богаташ Бареков и с войнишка откровеност си призна, че не познава най-новия ни политик.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: