Лисабон и околностите

Пътеписът днес ще ни отведе в крайния Запад на родния ни континент – Стоян ще ни покаже Лисабон и околностите му. Приятно четене:

Лисабон

със Синтра и Кашкайш

С един приятел дълго мислихме къде да отидем за един дълъг уикенд  в края на ноември, хем да е топло, хем да не сме ходили и решихме Лисабон. Запазихме самолетни билети 6 седмици по-рано на приемливи цени, както и апартамент в центъра на града. Изчетохме малко информация за града и си направихме план за разходки.

След снежно прекачване в Мюнхен, самолетът кръжеше на Лисабон, който изглеждаше доста голям град като площ (население 3 млн.). Няколко седалки пред нас пътуваше и българския футболист Ивайло Йорданов, който дълги години играеше за Спортинг Лисабон, а сега е треньор на децата там. Излизайки от самолета веднага се разбира, че градът е на окена, вятърът е почти постоянен и се усеща мириса на море. Още на летището правят впечатления билбордовете, които рекламират Португалия като дестинация за вино, голф и сърф, както и тези с Кристиано Роналдо.

С метрото бързо стигнахме апартамента си, който се оказа на една от главните пешеходни улици (Augusta). Оказа се, че хазяйката на апартамента е от Естония, но преди години решила да се махне от климата на балтийската страна. Тя ни даде ценни идеи за места за посещения и хапване в града.

На сутринта взехме раниците и започнахме да трамбоваме. Първо отскочихме до

Placa de Commerce с Триумфалната арка.

После си купихме карти за градски транспорт (6 евро на ден) и с метрото стигнахме до Океанариума, който се намира в Експо Парка. Качихме се на въжената линия и оттам видяхме

моста Васко да Гама –

най дългият мост в Европа, над 17 км., който прекосява реката Тежо (Tejo).

Оттам отидохме до

парка кръстен на английския крал Едуард VII,

откъдето има прекрасна гледка към града и реката.

Посетихме

манастира на Йеронимите (Monastero des Jeronimos)

построен през 15 век. Обект на ЮНЕСКО.

Наблизо се намира

кулата Белем – символ на Лисабон, както и Паметникът на откривателите

Оттам се открива чудесна гледка към моста „25-ти Април“ и статуята на Христос на отсрещния бряг. Човек се чуди коя статуя е първа тази в Лисабон или тази в Рио, оказа се че бразилците са изпреварили португалците. Мостът изглежда почти точно копие на Голдън Гейт в Сан Франциско, защото го строила една и съща американска компания.

След това се раходихме в

исторически център на Лисабон

Архитектурата е смесица от европейски, арабски и южноамерикански произход. Като цяло градът изглежда малко „вехт“. Чистота му е задоволителна. Хората изглеждат много скромни, приветливи, малко говорят английски.  Автопаркът не познава категорията лъскави джипове.

Хапнахме в района на Cais de Sodre –

една от жп гарите в центъра. Не сбъркахме като избрахме традиционно местно ресторантче. Португалците хапват много морска храна и особено треска (bacalhau), за която имат 365 рецепти. Произвеждат много вина, от който портото е характерно за местните. Цените са много приемливи в заведенията – голяма бира 1,5 евро, основно ястие около 7-8 евро. По улиците се продават много печени кестени и традиционни малки сладкиши (pastel de nata).

Неприятно впечатление прави почти свободната продажба на хашиш и марихуана по централните улици на Лисабон след 22 ч. Дилърите са предимно емигранти от Африка, но са много досадни.

Вторият ден отидохме до

Синтра – градче нaблизо до столицата,

което е било лятна резиденция на португалското кралско семейство, част от династията на Сакс-Кобургите. Пътува се с влак за около 40 мин. от столицата. Там има няколко замъка за разглеждане, като според мен най интерсен е

замъкът Пеня (Pena)

След това отскочихме до

курортното градче Cascais (Кашкайш)

на брега на Атлантика. От Синтра до там пътувахме с градски автобус, който преминава през много кокетни селца, както и покрай най-западната точка на Европа (Cabo de Roca). Бреговете са пролетно зелени дори и през ноември, а скалите са отвесни.

 

 

 

 

Cascais (Кашкайш) e симпатично курортно градче със сравнително малки плажове и повече скали.  В късна есен беше пълно с туристи. Личи си, че е любима лятна дестинация за англичаните по десетките пъбове наоколо. Тук е сниман един от филмите на Джеймс Бонд.

Пеша може да се отиде и до Boca de Inferno, където при бурен океан се чува неговата мощ.

Върнахме се в Лисабон

и отидохме до

квартала Bairro Alto,

наблизо до централния квартал Baixa. Там е пълно с барове и клубове, млади хора от цяла Европа се забавляват. Препоръчвам да се опитат в умерени количества Ginjinha иCaiprinha.

Castle of S. Jorge, Rua de Santa Cruz do Castelo, 1100-129 Лисабон, Португалия

На следващия ден отидохме до

замъка Сан Жорже (Castelo de Sao Jorge),

откъдето се откриват страхотни гледки към града, океана и реката. До там стигнахме с помощта на традиционните стари трамваи и няколко асансьора, който са част от градския транспорт, защото градът е построен на няколко хълма.

Вече трябваше да си тръгваме, макар че не искахме да се разделяме със слънчевите 15 градуса в Лисабон на 1 декември.

Es Lisboa que eu amo! Obrigado!

 

Автор: Стоян Досев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лисабон – на картата:

Лисабон

Прочети цялата новина

Свързани новини: