Това у нас не е и капитализъм, а междуцарствие

Напротив, истинският антикомунизъм, особено яростен, високоенергиен и нажежен до бяло, дойде от средите около Централния комитет на БКП – децата на ЦК, наследниците на Секретариата на ЦК, децата на Политбюро. Тоест върхушката на БКП от един момент нататък се осъзнаваше като антикомунистическа. Именно тя отвори война на собствената си партия – и обяви фалит на българската държава, ограбвайки я безмилостно. Това са хора, израснали в люлката на комунистическата партия, които люто я ненавиждат и се боят от нея. Долната част от тази номенклатура не се бореше за глобално признание и място в Брюксел, а за нещо съвсем просто - за превръщането си от колективен управленец в собственик; да стане класа. Говорил съм много по този въпрос, писал съм – ето, че това не се случи! Не по-малко от 50% от управляващите кадри в страната (а в провинцията този процент е по-висок) са преки или косвени наследници и продължители на късносоциалистическата българска партийно-държавна номенклатура. Според мен това беше и донякъде неизбежно. Работата е там, че тези хора не успяха да станат класа. Проектите, които се опитват да реализират, са смехотворни и нежизнеспособни, моралът им е под всякаква критика, управленските им навици и способности са силно проблематични, културата им е посредствена. Оказа се, че тази прослойка не е готова да носи отговорността за обществените процеси. Те дори за себе си не могат да отговарят... Но да се върнем към главното - фактът на фактите, главното събитие в днешния политически живот е невъзможността на българската политическа класа да продължи подосегашному. Имаме класика в дефинирането на революционна ситуация – елитът не умее поновому, а обществото не желае постарому. Това е и смисълът на тези протести: да, манипулирани, да - изкуствено управлявани, но материята им, енергията им са автентични.

Прочети цялата новина

Свързани новини: