Украйна даде пример: декриминализира раздялата със съветската символика

На вниманието на българските власти- централни и местни (както и на помагачите им в присмеха срещу идеята да се разделим с монументалната съветска символика в България):

Сред мракобесните закони на антидемокрацията в Украйна, отменени вчера в Киев под натиска на проевропейските протести, е и криминализирането на разрушаването и преместването на паметници от съветската епоха. При това Украйна, за разлика от България, не е била окупирана от чужда войска, наложила чрез свой марионетен режим знаците на своето имперско присъствие, а е СЪЗДАДЕНА като държава в рамките на същия този Съветски съюз.

Основанията за ясно регламентиране на раздялата с окупационната символика в България, прегазена като зрител на парад от Трети украински фронт без да окаже съпротива, след което е окупирана три години от Червената армия без да е воювала срещу нея, са много по-сериозни, отколкото в Украйна.

Липсва ни обаче главното: политическата воля за възстановяване на историческата справедливост и самочувствието ни като народ, който има право сам да определя съдбата си без да го плашат с юридически несъществуващи основания за каквито и да било санкции от страна на чужда държава, приемник на светския колониализъм. Той е наложен тук с военна сила, с масови кланета на българи, извършени от други българи, насъскани и охранявани в това братоубийство от чуждата окупационна Червена армия.

В публичното пространство се дочу идеята, според която новоучредената дясна формация „Движение 22 септември” предлага на опозиционната партия ГЕРБ да внесе закон, който, най-общо казано, да препотвърди отрицанието на комунизма в България.

Замисълът, ако правилно разбирам, е ГЕРБ да се докаже като автентична десница, за да се премахнат съмненията в това и така да се създадат повече възможности за сближаване с други десни формации.

Ако обаче ГЕРБ продължават да бягат от темата за съветската символика, ще покажат тъкмо обратното по най-яркия възможен начин. Дългогодишното им криене зад общи приказки ги издава по-скоро като крепители на постсъветското монументално статукво като на общинско ниво в София, Пловдив, Варна, Бургас и т.н., така и на самия гербаджийски Олимп, откъдето гръмовержецът Бойко Борисов обеща още като кмет паметникът на съветската окупация в столицата да не бъде пипан, докато е жив.

Господ ( когото Борисов не веднъж нарича „началника”), дълъг живот да му дава, но е време да разбере, че подобен род клетви само го злепоставят като човек, който не случайно толкова много си харесва Тодор Живков.

Нали му се иска да е обединител на дясното пространство? Ето начин да направи важна крачка в правилната посока.

Припомням странния ни телефонен контакт на 28 март 2012 г., когато ми се обади да ме информира за спирането на АЕЦ „Белене” в рамките на един бартер: зави ми, че спира строежа на централата и ми подарява тази новина, а в замяна поиска да спра да му „ям кокалите”.

Офертата важи ли и по темата за съветската символика, за която, за негова изненада, поставих също въпроса в рамките на онзи телефонен разговор, но получих „интересната реплика” от премиера Борисов, че не искал да дразни Путин „докато текат преговорите за газа”?

Тези преговори май също ще продължат, докато сме живи…

Цитирал съм схематично онзи наш обмен на мисли в книгата си „Премиер на РъБъ”, но за да няма неадекватни аналогии с разни компромати чрез нерегламентирани цитати, припомням също, че изрично поисках тогава от събеседника си разрешение да съобщя за нашия разговор, което всъщност беше и причината за обаждането на Борисов в частта за АЕЦ „Белене”- да разглася в блога си сензацията и с това да се полаская от вниманието към персоната ми, след което да спра с критиките си.

Разбира се, че мнозинството в това проруско Народно събрание няма да посегне на съветските корени на собственото си русофилство. Но опозицията, ако наистина е такава, е длъжна да се държи като опозиция (и да не повтаря срама с антиевропейското гласуване за продажбата на земята, пакетирано с гласуването на управляващите).

Иначе казано, предлагам опозиционното предизвикателство към съветската символика да стане проверка за зрялост и автентичност в дясното пространство. Тя би трябвало да бъде премината на първо място от партията, заявяваща себе си като дясна парламентарна опозиция.

Който не е готов да издържи този тест, рискува в теста за „бременност” дясната му легитимност да си остане оцветена в червено, каквато и синя лентичка да топи в епруветката на отношенията с избирателите, за които е (о)бременен с подозренията за зачеване на поредното посткомунистическо отроче в политиката (му).

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: