Към се каля(ва) червената палачинка

Не очаквам да убедя предубедените, но в текста, който предлагам, не влагам нищо лично, въпреки личния паралел и неизбежното самоцитиране, а акцентирам върху нещо типично: как в БСП „прозряха” истината за техния вожд Георги Първанов чрез все по-масовото обръщане на палачинката.

Няколко пъти съм отказвал да участвам в телевизионни предавания заради присъстващия в тях новопомазан ляв телевизионен фаворит от в. „Дума” Александър Симов. Вече съм го „увековечил” в книгата си „Течна дружба” . Публикувах през 2011 г. като пример за преродена млада форма на старата болшевишка човеконенавист негова изумително злобна статия срещу участниците в митинг с искане за демонтиране на съветския окупационен паметник от центъра на София. В статията си той сипе геронтофобски обиди и истерични клетви с претенции за психоанализ на човекоподобната маса протестиращи срещу символиката на СССР, обрисувани като алчни за пари дебили, достойни за незабавно унищожение в комунистически лагери на смъртта.

Да, скандиращата червена агитка, част от която беше Симов, озвучаваща циничните си подвиквания със съветски маршове, „изпращаше” кресливо законно митингуващите в комунистически концлагери и понеже им беше малко, после повтори същото в интернет с нарочно изработен за целта клип с изброените там лагери в Белене и т.н. На нецензурната изява присъстваше също- и се изяви на мегафона- др. Ангел Славчев, лидер на младежката организация на Движение русофили към БСП, който днес е вече монтиран в чисто новия проект „България без цензура” в качеството на дясна ръка на корпоративния Бареков- обръщане на палачинката с класически подтекст за това що е то „лява ръка, десен джоб” в политиката.

Споменавам Ангел Че ( както сам се именуваше в интернет) като персонализирано доказателство за приемствеността между старата Партия и новия проект „без цензура”, включително заради приликите в обръщането на палачинката спрямо доскорошните лидери на двете уж различни формации.
Заради нежеланието ми да „дишам въздуха” в едно студио заедно с младежа Симов ( изразът е негов по мой адрес в интернет- не можел да ме „диша”) , който солидарно с други хулиганстващи безнаказано крещеше на противозаконния им контрамитинг „фашистки свине” и „фашистки п.тки” , моя милост си затвори и малкото отворени до преди 5-6 месеца телевизионни врати в качеството на гостуващ коментатор. За което никак не съжалявам- съжалявам само зрителите, подложени на облъчването на една пропаганда, която явно е добре дошла в нашия т.н. национален ефир.

Един вид, като не щеш Симов в дискусионен формат, на ти Симов като солов пропагандатор!

Сега обаче, след като въпросният е толкова велик, че българските телевизии не могат да си го поделят коя по-често да го демонстрира,ще постъпя по обратния начин, заразен от модата на общуването с тази нова величина в публичното пространство, налагана по същия упорит начин, по който пробутаха нагоре и Ангел Славчев.

Публикувам негов „епохален” текст ( мъдри се в една класация в интернет), за да се види как в БСП обръщат палачинката досущ като Бареков за Борисов- че и по-зле! Защото пишейки по темата, червените пропагандатори откриват „Америка” за чудовището Първанов колективно. Бареков поне се бори за титлата в дисциплината с обръщането на палачинката в солово качество, криейки конците на корпоративната си връзка. Докато червените пропагандатори нямат такива задръжки- тъкмо обратното, те участват с ентусиазъм в кампанията по масовото развенчаване на своя някогашен идол в тон и синхрон с официалната партийна линия.

Разбира се опакото на палачинката ни показва сега не само до младия Симов, който години наред си е мълчал ( а сега споделя свои „прозрения” за чудовището Първанов с години закъснение).
Същото упражнение е правено в историята на партията многократно: за и против Трайчо Костов, Сталшив, Червенков, Живков, Виденов. Ред е на Първанов, а да се готви Станишев.

Палачинково въртене, с кето така несправедливо се гордее Бареков ( все пак той направи най-зрелищно, но няма патент за фурнаджийството) практикуват вече куп червени „шамани”, като Велислава Дърева, Андрей Райчев и др., които с ехидна надменност, зададена като тон от самия Първанов, бранеха своя президент от моя скромна блогърска милост без дори да ме споменават поименно.
Надсмиваха се например в тиражни вестници над тезите ми за бракониерстването на Първанов- такава беше опорната точка за маргинализирането (ми), закодирано в определението на Първанов, че „Иво Инджев е един безобиден журналист” и следователно, трябва да бъде задушен чрез презрение и забвение (още Стефан Продев, главният редактор на „Дума”, беше препоръчал по мой адрес тази тактика след като бях уволнен по политически причини от поста Главен директор на БТА. Тогава той спусна през юли 1993-та в авторската си колонка на неофициален шеф на партийната пропаганда инструкцията да бъда забравен завинаги).

Ще ви спестя част от верноподаническите пред н.в. Станишев излияния на Александър Симов ( като твърдя, че съкращенията в текста му ни най-малко не изкривяват смисъла на воплите в статията), но няма да спестя антитезите на неговите изблици и лъжи, макар в случая удивителното е, че човекът буквално преписва някои мои дългогодишни наблюдения и съждения, които представя за свои открития ( някои премълчавани с години, както признава косвено). В това отношение Симов си е лика-прилика с чисто новият политик Бареков и неговите нововъзникнали оценки за Бойко Борисов с обратен знак.

Неудобно е да се поставям в положението на „първооткривател” на греховете на Първанов, но още по-лошо е да спестя истината- пък и кой казва, че да водиш откровен разговор с читателите си е удобно занимание!

Статията на Симов започва с почти нежното, спрямо нагнетената горчилка в самия текст, заглавие: „Георги Първанов – въображаемият приятел на БСП „.

Още в първото изречение става ясно, че на автора от първия миг му станало ясно всичко за АБВ ( но е „пропуснал” да осведоми света за своята прозорливост тогава):

„Още откакто на 11 ноември 2010 година Георги Първанов стартира проекта си АБВ и го обяви като надпартийна платформа за граждански дебати и “коалиция на духа, лаборатория за алтернативни политики (всеки, който обясни смислено какво може да означава това печели гола снимка на Искра Фидосова) беше ясно, че той вече си има собствен дневен ред, не се чувства обвързан с никаква партия и, че рано или късно амбициите му ще блеснат като фойерверк за Нова година. Властта в нейния див и първичен български вариант очевидно действа като кокаин и след няколко години по върховете всеки политик започва да се изживява не като обикновен партиен деец, а направо като несменяем глава на църква, чийто членове са длъжни да мият краката му с миро по три пъти на ден”, доверява дълго сдържаните си тайни мисли Симов.

Преди да продължиш разходката в дебрите на избирателната памет на Симов, обърни внимание, читателю, на простотията, извираща от фантазиите на един човек, за чиято външност няма да кажа нищо, който обаче смята за нормално да се гаври с физическите недостатъци на врага. Не знам за фантазиите му с голотата на споменатата депутатка, но знам, че Симов разголва себе си като комплексар ( на когото много лесно може да се отвърне с нещо подобно, ако някой желае да му падне на нивото).

А нивото му се свежда до гузно заклеймяване на недосегаемия в миналото президент Първанов- ниво на воайор, който отново коментира чужда женска плът.

„ Още през 2010 година стана ясно, че Първанов си е въобразил, че може да съществува управленско пространство над политическите идеи, нещо като върховна сапунена опера, където леви, центристи и десни в братска прегръдка вовеки всекидневно леят загрижени сълзи и създават коалиции в името на България докато банковите им сметки нарастват като бюста на поредната съпруга на Коко Динев. Именно през 2010 година Първанов произнесе ключовата за разбирането му като човек фраза: “Няма ляв и десен изход от кризата”. Ако трябва да преведем този новговор – политическите идеи вече са непотребни, лидерът сам по себе си е сила, управлението е само технология за упражняване на власт без цел. Заради това Първанов е така силно влюбен в прилагателното “експертно”. То предполага радикално отдалечаване от идеологиите, технократизиране до лудост на всяка власт и по този начин убийство на политиката на идеите и възцаряването на разбирането, че партиите са само кухи обвивки, нещо като фабрика за доставяне на бюлетини в урните и нищо повече”.

Следват още закъснели с години „открития”

„Три години по-късно Георги Първанов не показа, че е мръднал дори и един ден в политическото си развитие. След като изгуби (а по-точният израз е – избяга) прекият двубой със Сергей Станишев през 2012 година, лидерът на АБВ потъна в безвремието на партийните тихи води и въпреки че никой не вярваше, че той се е примирил с тази роля в миманса, повторната му поява като партиен инженер успя да изненада”.

Изненада?! Само за лицемери, които никога не посмяха да нарекат Първанов „Гоце”, но заливаха опонентите си в същото време с агентурна помия- сякаш този агентурен бъркоч не е произведен в тяхната си червена кочина НРБ.

Но това не е всичко: Симов мобилизира избирателната си памет и вади от нея забранената (му) преди тема за бракониерството на Първанов ( на което съм посветил доста текст в книгата си „Президент на РъБъ”, издадена преди цели 4 години в разгара на президентското могъщество на главнокомандващия ловец).

„Преди две години в разгара на битката му със Станишев някой интернет-шегаджия бе направил легендарна видеокарикатура на двубоя в левицата. Сюжетът на клипчето беше гениално прост – Първанов и Станишев като руски боляри участват в дуел, Първанов не може да улучи, а Станишев изрича станалата култова реплика: “Я не архар, дорогой”. (Аз не съм ти архар, драги).
Никой не може да каже дали Първанов не възприема целия свят като потенциални архари, но обявяването на 14 януари на повторния живот на АБВ разби три мита за него. Първо, че е стратег, второ, че знае да изчаква подходящия миг като опитен ловец и трето, че е верен син на своята партия”.

Спестявам ви партийно-проповедническата част от текста, в която Симов призовава Първанов към смирение и дори към покаяние, че е назначил Станишев за партиен шеф ( какво лицемерие на иначе подмазващия се на Станишев с днешна дата автор!), за да доведа читателя до проникновението за мотивацията на подсъдимия Първанов- такава, каквато подробно съм я описал в десетки свои статии и в една книга, но „забелязана” едва сега от другарския съд в БСП. Закъснялата им с години присъда най-после забелязва егоистичното поведение на бившия соцлидер и президент, наричан вече подлец от Симов в тон с правата линия на партията ( макар, че на друго място в текста рони сълзи, как в партията сега се били „разлетели” думи като „предател”).

„Фиксацията върху Първанов е съвсем умишлена, защото АБВ без експрезидента просто не може да съществува. Дори обявеният за суперзвезда Ивайло Калфин има миниатюрно влияние сам по себе си в левицата, защото бягството му от БСП през 1997 година, нито е забравено, нито напълно простено от обикновените социалисти. Проблемът е, че този път сблъсъкът не е идеен, а изцяло на личностна основа- конфликт за пространства, влияние и власт. А това е битка, която можеш да се опиташ да водиш от моралистични позиции, но ще звучиш все едно си кръчмарска певица, която твърди, че прави висока култура. Именно, защото не може да каже, че той е носител на някакво различно европейско усещане за левица, Първанов се опита да възкреси и една друга подла идея на прехода – идеята за двете писти в левицата”, акцентира Симов върху болката от „подлата идея”.

Но ако за всичко дотук мога да бъда оспорван като автор на легитимирани вече в самата БСП критики към Първанов, то за най-страшното днешно обвинение към лидера на АБВ- сговора му с Борисов, направо си искам авторството.

Само че от циник, който плагиатства при това, едва ли мога да очаквам „признание”, макар практически вече да повтаря дума по дума многократно посоченото от моя милост заиграването между Борисов и Първанов. Или подсъзнателно Симов все пак признава нещо подобно, използвайки множествено число ( „няма да твърдим”), твърдейки именно това?

„Иронията на историята е непоколебима.
И заради това нито Първанов, нито Бойко Борисов трябва да се обиждат от описваната между тях връзка. Няма да твърдим, че заговор между тях има, но подходът им е удивително един и същ. Независимо от техните думи те са в състояние да си представят един свят, който е лишен от политика, но пълен с управленска потентност. И Борисов, и Първанов разбраха, че не могат да плуват като древноиндийски божества върху облаците на политическата безплътност и заради това всеки от тях се сдоби с партия по свой образ и подобие. Партия, моделирана изцяло по личността на водача си, която да изчезне от този свят в мига в който божеството се разтвори в небесната синева. Първанов, чийто изречения все повече заприличват на дзен-коани отчаяно се опитва да преоткрие някакви остатъци от социалиста в себе си, за да заплени поне малка част от електората на БСП, но точно в такива мигове на откровения, хората са най-склонни да виждат под маските и да разбират горчивата истина.
Борисов и Първанов са съвършен образ на политиката на прехода. тази политика, която доведе страната до задънената улица на интелектуалната депресия. Вероятно можем да ги прочетем и като трагични образи. Те показват как властта напълно пресушава хората, изцежда ги откъм смисъл и оставя от тях само картонени опаковки, които се опитват да се самоубедят, че са живи”.

Оставям читателите на мира и на бира ( след жегата от прочетеното). Който има възможност, да си пусне душ.

А на зрителите, които отново ще гледат Симов в безкрайния сериал на екранизираните му задни мисли, изказвам съчувствие за измамата, на която ги подлагат- не всеки следи в интернет истинския образ на палачинковата червена пропаганда и спокойно може да се подведе по другото лице на нахилената й физиономия, запазена хрисимо за телевизионния екран.

В заключение – един факт. Обръщането на палачинката е повече от столетна традиция на столетницата, която си е сменяла 8 пъти (осем пъти, ако не греша в статистиката) името. Както другарите са били насъсквани срещу обожествявания Сталин, Вълко Червенков или Тодор Живков, така сега ги обработват пропагандно и срещу недосегаeмия за критика до вчера Георги Първанов.

Явно старата традиция си има „млада кръв”, която кипи от нетърпение да я продължи.

Р.S. На претенции към автора на ivo.bg, който преди четвърт век е направил информирания си избор, като веднъж и завинаги е напуснал червената клетка, в която е роден не по своя вина и дресиран неуспешно, няма да отговарям. Това напускане няма нищо общо с обръщането на палачинката, а е обръщане срещу течението, по което безброй други сънародници предпочитат за по-лесно ( и доходоносно) да се носят заедно с нечистотиите в него.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: