Мутрьошките лъжат и мижат

Пропагандната война на властта и нейните медийни протежета срещу гражданската опозиция наскоро припламна с нова сила с пренасяне на руския огън у нас- почти като олимпийския. По почина на Путин неправителствени организации бяха подгонени да се чувстват виновни, че са получавали финансова подкрепа от чужда фондация- американска, на всичко отгоре!

Няма да говоря от името на „виновните”, подредени в списък със съответните суми, които са получили по разни проекти от „Америка за България”. А и това не е първият път, когато воюващите срещу гражданския сектор защитници на властта се опитват да превърнат в новина рутинния факт, че западните фондации са прозрачни в своите разходи.

Позовавайки се на френска журналистка, членът на Националното ръководство на БСП Велислава Дърева вече се изяви в заклеймяването на гадните западняци, които подкрепят финансово неправителствения сектор в бивши комунистически държави. По този повод попитах ( и отговор не чакам от правещи се на умрели червени лисици) дали някога ще научим какви суми инвестира у нас Путин в безбройните русофилски организации и „мероприятия”, като сборището на десетки хиляди ( по преценка на организаторите) поклонници на СССР и Русия край язовир „Копринка”, организирано всяка година ( с безплатния му транспорт за извозваните пилигрими и другите платени салтанати).

Твърдя, че само за целите на пропагандата в полза на АЕЦ „Белене”, при това еднократно в края на 2010-та и началото на 2011-та, в България са били раздадени под масата ( от добре известна пиар агенция) цели 20 милиона евро- огромна сума за изпосталялата ни медийна трапеза, на която има блъсканица от гладни за подкупи журналисти с протегната шепа.

С разследването на подобни легализирани от ядреното лоби шмекерии от мащаб, достоен за широката руска душа и за необятните простори на руските корупционни практики, в България няма сила, която да се заеме.

Периодичните нападки с камъните на западаната прозрачност срещу западното финансиране наистина не са новина най-малкото поради това, че не са тайна, каквато ревниво крият в пазвата разните форуми, дружества, движения и прочее инструменти за налагане на руското влияние в България.

Не съм адвокат на „Америка за България”, където съм кандидатствал неуспешно с два проекта. Първият път бях любезно отказан, а при следващия опит заместник-шефът на фондацията Ленко Ленков твърде нелюбезно ме излъга най-буквално с обещание за среща, която така и не назначи.

Не мога да премълча обаче опита името ми да бъде въвлечено по доста гаден начин сред потенциалните „престъпници”, каквито в очите на обичайните завистници в България изглеждат всички, които получават някакви пари над минималната заплата.

Знам , че реакцията ми ще прозвучи като на лично засегнат , но всъщност искам да покажа механизма на оплюването чрез намеци, които се пускат в публичното пространство, след което те обикновено се надграждат, обрастват с хиперболи, заживяват свой живот и започват да се търкалят като цитати от един „авторитет” в устата на подобните му.

По тази схема в интернет се въргаля моя „биография”, в която можете да прочетете за моя милост тонове полуистини и откровени лъжи в диапазона от твърденията, че съм бил „полковник от ДС”, през еврейския ми произход ( който нямаше да е обиден за мен), до съжителството ми с „агент на ЩАЗИ” и дори дори за моя роля като спойка между ДС и ЩАЗИ ( което обичат да твърдят по мой адрес -както ги наричах навремето- от офицерския клуб в БТА, който никога няма да ми прости, че го разжалвах с един подпис, закривайки като директор на агенцията 26 кореспондентски пункта в чужбина).

И ето какво са ми спретнали този път с надежда да отлежи и да се притури към грижливо създавания ми злодейски образ от едни другари, чиито гадости се консумират в персоналното ми оплюване после от най-големите антикомунисти, борещи се освен тях в България да няма други противници на комунизма, освен тях. Чудна комбинка между другарите и въпросните крайнобесни, нали!

В сайта BPost (първо на 31.01.2014 , а после и в други медии), в списъка с финансираните от „Америка за България” , е пришито и следното изречение:

„Фондация на първата съпруга на Иво Инджев – Регина – „Работилница за граждански инициативи“, е ощастливена със 178 000 лв. Не е известно как са били похарчени парите”.

Тези две изречения могат да кандидатстват за рекорд по манипулативност и да получат съответната награда от Москва в категорията „ за особени заслуги в пропагандата”.

Моята първа ( и предпоследна, за да не оставям отворен и въпроса за броя на съпругите ми) няма такава фондация. Името й фигурира като съосновател в онова вече доста далечно време, когато преди няколко петилетки живееше в България. Самата тя научи в Германия за въпросния транш от моя милост във връзка с твърдението за „нейната фондация”. Събитието с подкрепения проект се е състояло наскоро без предпоследната ми съпруга изобщо да има понятие за него.

Важното за манипулаторите обаче е било да споменат мен, като „повишат” за целта бившата ми съпруга в собственик на фондация и да посеят съмнението за обогатяване, свързано с моята фамилия ( която отдавна се опитват да разгонят с уволнения и друг вид тормоз).

Оставям настрана факта, че за разлика от пълната мъгла с финансирането на руските дружества, форуми, движения и прочее структури на корумпираната пета колона у нас, прозрачността в подкрепяните от западни източници неправителствени организации по дефиниция цари финансова дисциплина. Едно от изискванията й като правило е не само отчетността, но и ангажимента получателите на съответните траншове да НЕ харчат парите за себе си, а за дейността, за която са кандидатствали със съответния одобрен проект.

Изключения може да има, но това е правилото.

Доколкото ми е известно, по тази причина работещите в подобни неправителствени организации получават далеч по-скромни възнаграждения от някои пропагандатори на злобата срещу тях.

А че злобата срещу точно определена част от неправителствения сектор е дирижирана от проруската ни държава си личи не само от руския маниер, по който ( дори на терминологично ниво, но и като похват за притискане) се размахва държавния пръст с пропагандния мръсен нокът.

Видна е тази избирателна злъч също и от пълното отсъствие на каквато и да било критична нотка към бурната дейност на русофилските организации, за които думи като „отчетност” и „прозрачност” са неприложими понятия, да не говорим пък за финансов одит от страна на онези, които погнаха например правозащитниците от „Хелзинския комитет”.

Когато видя поне зачатъци на принципна равнопоставеност в загрижеността на държавата за финансирането по руска, както по западна линия в неправителствения сектор, тогава ще повярвам, че с влизането в евроатлантическите структури сме излезли от съветските схеми за таен контрол над България. Понеже виждам доказателство за обратното, продължавам да твърдя, че официална София мами съюзниците си за своята прозападна ориентация, служейки като диверсант на Кремъл с такова себеотрицание, че не може да се въздържи да повтаря издайнически на българска територия хватките на Путин в борбата със западното влияние.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: