Кикотът на предкулисието

От екрана на Би Ти Ви тази сутрин моето име беше споменато от чест гастрольор в националния телевизионен ефир, който на практика наруши забрана да съм мъртъв за това средство за много масова информация.

Независимо, че всъщност бях подигран от Красимир Райдовски като „борец за демокрация” , вероятно трябва да му благодаря- но не заради нарушеното табу ( припомняйки на зрителите, че съм жив напук на внушенията за обратното ) , а защото ми дава повод да обърна внимание на феномена на предкулисието, част от което е въпросният разпасан офицер от резерва ( на бойната армия на шумния фронт на ДС).

Разбира се, да те наплюе циник, като Райдовски, който издава тайната на своето тревожно подсъзнание за моето съществуване, щеше да е просто комплимент като форма на открояването с обратен знак, ако не ме вкарваше в интригата да вървя в списъка му на мразените имена заедно с неговия колега по кадрова линия на ДС Иван Гарелов ( впрочем по сайтовете пише, че Гарелов днес има рожден ден и не изключвам Райдовски да го „поздравява” по този начин в типичния си злобарски стил). Защо го мрази и него, и какво от общото си офицерско минало си мерят, не ме интересува, особено , когато като иронизатор на моята борба за демокрация се изявява човек, за когото единица мярка за демокрация е бившия му началник Жан Виденов.

По-интересното е, че и двамата,съдейки по публичните им позиции, са люти врагове на „протестърите” (Гарелов, солидарно с Дърева и компания, ги нарича “хунвейбини”) и са фенове на властта (конкретно на печелещия надмощие в БСП клан на Станишев), което отново ме прави доста различен…

Апропо, за да приключа с Райдовски, това не беше просто някакъв си шеф на пресцентъра на Жан Виденов, а играеше ролята на един от най-близките му хора в държавата, в която Виденов имаш пълна власт с пълното си парламентарно мнозинство и Райдовски вилнееше далеч извън периметъра официалните му правомощия на писарушка от Дондуков 2. Толкова се беше самозабравил в цинизма си, че подвикваше на репортерките „ ще ви зашия… ( половите органи- използвайки друга дума).

Всичко това му е „простено” и днес той продължава е виден(ов) говорител в театъра на предкулисието, раздавайки присъди на едни (като моя милост) и индулгенции на други, като Георги Коритаров, когото пък похвали днес.

Съответно Райдовски и Георги Коритаров, който ( за разлика от винаги желания Райдовски) доста дълго беше остракиран от националния телевизионен ефир след като се развихри да хвали със задна дата ДС, са разрешени и желани- от предаването на Кулезич ( която иначе заклейми моя милост като ченге) до БиТиВи. Всъщност Райдовски никога не е напускал трибуната на публичното плюене, защото „прави шоу”- така разбират неговата безпардонност любезните му телевизионни домакини.

Понеже споменах Кулезич, да припомня, че тя истеряса по мой адрес след като преди две години Бареков й заповяда да отмени покана към моя милост за участие в предаването й в официозната (спрямо властта на Бойко Борисов) ТВ7. В отговор я упрекнах, че срещу едни големи пари се подчинява на подобни забрани, а тя ми посвети 10 минутен словесен побой без право на отговор в телевизията, в която всъщност съм забранен от 2 декември 2011 г. В утрото на онзи декемврийски ден днешният вожд на „България без цензура на всеослушание налага цензура върху името ми (и) в ТВ7. Предишната вечер бях написал в ivo.bg истината, че любимият му (по онова време) вицепремиер Цветан Цветанов е изиграл ролята на конферансие при връчването на наградата „Мистър икономика” на любимия ( и днес) на Бареков банкер Цветан Василев в пряко извънредно включване на БНТ, заради което беше отменено предаването „Лека нощ деца”.

За БНТ, където ме водят в графата „самоубиец”, защото съм отказвал участие в предавания заради гнусливост спрямо други събеседници, също съм удобно отсъстващ в публицистиката от много месеци ( а в някои предавания, като „Панорама”, направо съм персона нон грата).

И какво излиза- за кого националният ефир в три от общо 4-те водещи по зарибяване на аудиторията телевизионни канала е забранен, при положение, че е толкова важен, та без повод бива споменаван като единица мярка за демокрацията ( в случая с подигравка от страна на супер важния събеседник Райдовски)?

Преди година Би Ти Ви откровено зави на Инициативния комитет срещу АЕЦ Белене, допуснат от закона като страна в гражданския спор в рамките на кампанията преди референдума през януари 2013-та, че „Иво Инджев е забранен в Би Ти Ви”.

Темата и тезата ми тук обаче не е моя милост, а фактът, че от телевизионните екрани се лее пропагандата на предкулисието.

Предкулисието е най-желания събеседник на българските телевизии.

Ако си бил шеф на политическата милиция с прозвище „Гестапото”, днес си ухажван в публицистичните предавания на малкия екран с голяма аудитория в най-различни роли на манежа на предкулисието: като коментатор на политическата актуалност, като историк, като стамболовист, като мъдрец изобщо. Същият се жалва шумно от предаване на предаване, че е лустриран и изобщо е жертва на демокрацията, чиито най-силни мегафони за надвикване на липсващите наоколо опоненти същевременно обслужват телевизионните му спектакли.

Най-трагикомичното е, че при тази явна сценка, разигравана пред кулисите, всички са се втурнали да търсят задкулисието! А то се кикоти открито, надсмива се със своите кукли на конци от телевизионния екран, та чак се тресе от самодоволство, прилагайки номерата на фокусниците, които работят ( публиката) чрез отвличане на вниманието от важното, което става отзад чрез шумните трикове от арсенала на тихия фронт.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: