Сочиализъм

От Сочи, където снощи ни показаха как възпитаваният от поколения с огън и меч колективизъм на една нация може да бъде впрегнат от един деспот за целите на личния му проект на стойност 50 милиона долара, долетяха две сензационни новини.

Едната е руска и поради особено големия размер на страната-домакин е достойна да е водеща в световен мащаб. Затаете дъх:

Путин НЕ запалили олимпийския огън въпреки логиката да го направи, след като от около три петилетки пропагандата му ни подготвя чрез спортните, ловните и др. подобни негови подвизи да сложи черешката на тортата в своя звезден миг. Сценаристите обаче са преценили, че ролята на император му подхожда повече, когато поднасят в нозете му най-скъпата торта не само в историята на олимпиадите, но и в аналите на имперския шоубизнес изобщо.

Удариха от земята Берлин 1936-та.

Някой ден някой документалист вероятно ще покаже саморекламирането на путинизма в духа на знаменития филм на Михаил Ром ” Обикновен фашизъм”, но със заглавие “Обикновен сочиализъм”.

За малката публика на малка България, чийто малък премиер Орешарски се срещна за малко с малкия (покрай великана Путин) премиер на Русия Медведев, новината е не по-малко епохална.

Нашенската правителствена преслужба беше достатъчно честна да признае, че Орешарски се е срещнал с Медведев за малко ( „ за кратък разговор”, гласи в оригинал съобщението).

Друг е въпросът, че според някои слухове, разпространени пак от правителствената пропаганда, за това рекордно кратко време Орешарски бил изтръгнал от Медведев намерение за увеличаване на българския износ за Русия ( която чрез износа на горива точи от България десет пъти повече пари за своята икономика, отколкото се връщат у нас по линия на българския износ в огромната държава).

Орешарски заслужава адмирации. Не излъга, че няма да си говори с Путин, който е делегирал тази досадна задачка на своя дубльор от подчинената му изпълнителната власт.

Преди да отпътува за Сочи Орешарски заяви, че не е сериозно да се очаква да се срещне ( чак пък) с Путин, защото отива на коктейл, а на коктейл не се водели сериозни разговори.

За наше щастие камерата на БНТ ни показа колко прав и искрен е бил нашият Орешарски.

Видяхме Путин да става за миг от масата по време на вечеря (коктейл е друг вид „мроприятие”, но да не се заяждам терминологично) и за около секунда и половина се ръкува с минувача Орешарски.

Наистина не разговаряха, не ни подведе с обещанието си Орешарски.

Ето от такива честни началници, които държат на думата си, имаме нужда. А всички, които се съмняват в него, заслужават единствено „ос-тав-ка”!

Колкото до шоуто на Путин, в моите представи то има допирни , почти опорни точки в историята с древния Рим по две причини: Русия има смехотворната претенция да бъде Третия Рим, което е вярно само по отношение на територията й ( в огромната си част пустееща), просната на два континента.

Претенцията на Путин да бъде император обаче не е смешна и е доста автентично подкрепена от няколко обстоятелства.

(О)ценители на политиката в демократичния свят и в неговия антипод Русия са категорични, че Путин е номер едно политическо животно на планетата. Какъв триумф на амбицията му! Само че истината е, че това е победа на самодържавието и диктатурата на държавата над Човека, който през Ренесанса успява след десетилетни кървави войни да надвие държавата като основна ценност, заставайки в центъра на прогреса на човечеството- такъв, какъвто го познаваме днес от най-проспериращите демократични общества, изградили благоденствието си чрез труда на свободния Човек.

В Русия един човек стъпи на шията на този ренесансов стремеж и превърна успешно ( на този етап) държавата в свой пиедестал, концентрирал в ръцете си власт и сила както никой друг избран от народа политик в света.

Това не прави страната му по-уважавана в световното семейство- напротив. Русия е пример за неподражание, защото е символ на политическо потисничество, държавно прахосничество и корупция от евразийски мащаб. Самият Путин обаче е седнал на трона уверено и с личния скиптър на властта дирижира личния успех да бъдеш фактор за сметка на собствения си народ, който би опразнил Русия, ако можеше да емигрира колективно в по-добри обиталища.

От ложата си на стадиона в Сочи Путин имаше излъчване на сфинкс, който дори проговори за няколко секунди точно като обожествяван владетел от върха на гигантския си дворец, подчертаващ със своята лаконичност и премрежен поглед нищожеството на проснатите по очи пред него поданици и чужди пратеници.

Така си представям император Веспасиан при откриването на Колизеума. Веспасиан, потопил в кръв периферни непокорни племена в Азия, който от военен се превръща в самодържеца, останал в историята с фразата, че парите ( като такси от обществените тоалетни), не миришат.

Ето как читател в ivo.bg коментира шоуто на Путин в Сочи:

„Това написа сподели моя батко във ФБ, след като обсъдихме “Откриването”:

“И” като “ИЗРОДИ”

Реших да гледам откриването на Олимпийските игри в Сочи. Защо реших да се подложа доброволно на душевно изнасилване вече не си спомням. Какви очаквания съм имал въобще? Пиша обаче, защото съм възмутен, защото тази пропаганда, която ми поднесоха, е чиста проба лъжа, кражба на истината, наглост от най-голяма величина.

Първо нека си изясним къде се провежда тази Олимпиада, кои са организаторите, защо се провежда там.

Сочи е град в Руската Федерация. Това е държава, която прие активите на СССР, но отказа да приеме пасивите му. Съветският Съюз изтри от лицето на земята държавата Русия в началото на 20-те на 20-ти век по всякакъв начин – уби бившия държавен глава царя Николай II и семейството му, вкара нацията в гражданска война и изби и прогони руската интелигенция, ограби богатствата на руските индустриалци, банкери и търговци, уби предприемчивостта на руските селски стопани, като им конфискува земята и средствата за производство и ги докара до глад, прерастнал дори до канибализъм.

Съветският съюз се разграничи от Русия и създаде нова нация – на съветските народи. Тази нова нация няма нищо общо с онази Русия. След разпада на СССР в края на миналия век се създаде новата Руска държава – Руската Федерация. Тя официално се провъзгласи за наследник на СССР – наследи столицата му, химна му, милицията му, КГБ-то му и ГРУ-то му, армията и ядрените оръжия, день победы и т.н.. Наследи изкуството му, Подмосковние вечера, Могумаев и Пугачева, Ну погоди! и Чунга-чанга, Поручик Галицин и т.н. и т.н..

Но отказа да наследява греховете за избитите през гражданската война, за загиналите през колективизацията, за загиналите през чистките на 30-те години, за загиналите през Втората световна война, за лагерите през целия период на живота на СССР, за инвазията и поробването на Източна Европа, за Берлин 53, за Унгария 56, за Чехословакия 68, за Афганистан 79, за Литва 91. Отказа да наследи греховете за потискането духа на хората.

Церемонията от тази вечер бе олицетворение на поговорката да правиш помен с чужда пита.

Започнаха с представянето на азбуката ( която пред очите на целия свят си присвоиха като руско изобретение- бел. ivo.bg). С изключение на лунохода и първия спътник нищо друго от 20-ти век не изтъкнаха.

Имаше Д като Достоевски.

Не се учеше в училищата, защото е ревностен християнин, защото в „Бесове” осмива почти половин век преди победата им революционерите социалисти и анархисти.

Имаше Т като Толстой.

Учеха го само, защото е написал най-дългия роман и никой не изучаваше философията му, а всичките му деца емигрират и умират като граждани на САЩ и Швеция.

Ш като Шагал – починал като френски гражданин,

К като Кандински – също френски гражданин.

Звучат Стравински – американски гражданин, автор на декадентска музика и Шостакович – жестоко репресиран и потискан и останал известен зарази 7-ма симфония.

Звуча, че и го повтаряха Чайковски – известен и с хомосексуалността си, заклеймена тези дни от кмета на Сочи и кой ли не.

Защо бе, другари? Защо се фукате с това? Това не е ваше, това вие го отричахте и забранявахте.

И когато си мислех, че в историята на тази страна липсва един век, все пак ни представиха и най-силната част на шоуто си – върху музиката на Свиридов „Время, Вперед!”, известна ни най-вече от новините в петък вечер на червено-черен фон бе изпълнена масовка, която направи внушение за разцвет, размах, постижения, възход, материалистически оргазъм.

Дойдоха си на думата и след това се развихри съветски реализъм – пионери, учащи се, стенгазети, волги и мотори с кошове, ракети, пергели, гаечни ключове, сърпове и чукове.

Преди да запалят огъня в чашата дадоха малко почивка на населението да подиша като чуе словата на шефа на МОК, вероятно вербуван отдавна, Путин да каже две изречения, някаква дива да изпее олимпийския химн.

Загадката кой ще запали огъня бе разбулена бързо – той бе запален от Работника и Колхозницата /в ролите Третяк и Роднина/. С цялата церемония за пореден път нагло заличават историята и си присвояват чужди достижения, замитат следите и ни правят на малоумни.

Кому е нужно това? Решили са да трансформират 35 млрд. обществени пари в частни и го направиха. Ако номерът мине и държавата им не фалира както Гърция, за световното по футбол през 2018-та ще изхарчат 60 млрд. като има кой да им позволява.
Но защо трябва да дразнят хората по света и най-вече в Русия и Източна Европа?
Трябваше през 1992-ра да има нов Нюрнбергски процес. За да се беше осъществила една истинска Русия и респективно истинска България. Понеже това не се случи и няма да се случи е добре поне да им се казва истината за да не приемат лъжата за реалност и да знаят, че буквата И е запазена за думата ИЗРОДИ!”

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: