Ламбо(рджинито) на соцвърхушката

БСП отново вкара в състезанието на своето ръководство по оцеляване Стефан Данаилов (Ламбо)- конгресното ламборджини на партията.

На вчерашния висш форум на БСП ламборджинито на червената пропаганда отново взе остър завой, както на 44-тия конгрес ( 6-7 май 2000 г.), когато с прочувствено слово убеди другарките и другарите конгресмени да станат йесмени и йесменки, гласувайки за рязко промяна в партийната позиция и да преглътнат приемането на България в НАТО в името на бъдещо червено управление. Ламборджинито употреби целия си артистичен ресурс от името на тогавашното партийно началство, олицетворявано от др. Георги Първанов, което вчера заклейми и с това окончателно се върна на пистата на победителя в боричканията за върховната партийна власт.

Между онзи конгрес и този форум има и други аналогии, но най-важната е, че отново става дума за връзката между властта и едни пари…

Писах в „Президент на РъБъ” как се е стигнало до това Първанов да се прероди чудодейно от почитател на сръбския агресивен комунизъм и водач на митинги срещу НАТО в атлант на атлантическата идея. Силно се съмнявам Ламбо да не знае- не защото трябва е чел непременно „Президент на РъБъ”, а защото, каквото и лицемерие да цари от трибуната, все пак не може да не е бил информиран по толкова важен въпрос ( по който българската публика и до момента тъне в неведение, ако не се е запознала с фактите, които така и не напуснаха книгата ми, пребивавайки там в състояние на глуха обсада от страна на българските медии и политици).

Истината е, че не някаква емоция, нечии трогателни сълзи или каквото и да било друго, а открита заплаха от страна на германските социалдемократи да спрат финансовата си подкрепа на БСП преобръщат радикално позицията на Първанов.

В разговор в кабинета на президента Петър Стоянов, който съм описал в книгата си, германският пратеник Гернот Ерлер поставя на висок глас ултиматум БСП да се откаже от подкрепата си за Милошевич или да загуби подкрепата на фондация „Фридрих Еберт”- основен (официален) източник на финансиране за „Позитано 20”.

Ето така за един миг Първанов се превръща в нещо като социалдемократ.

Вече толкова години не се намери един журналист да попита Първанов и Стоянов ( а защо не и Ерлер?) да каже нещо по въпроса, поради което в публичното пространство продължава да се търкаля версията, удобна за самия Първанов. Официално тя гласи, че курсът към НАТО е бил условие за завръщане на БСП във властта, включително по искане на ДПС като планиран за целта партньор. Но тази полуистина си е пълна лъжа от гледна точка на факта, че без намесата на парите на германците ( почти като при транспортирането на Ленин в тила на воюващата в Германия руска армия, с цел нейното разлагане, но с обратен знак в наше време), на Първанов нямаше да му мине през ум толкова рязко и бързо да се бори за евроатлантическа интеграция на България.

Апропо, 44-тият конгрес през онзи май 2000 г. е първият на столетницата, на който германските (бивши) комунисти на Грегор Гизи не бяха поканени, а тяхното място заеха делегати на германските управляващи социалдемократи.

А за какви пари става дума при победата на курса на партията срещу Първанов ( и неговата клика- както биха казали партийците с памет за партийната терминология от други подобни сценки в столетната история), не ни е дадено да знаем. Но поне ни е позволено да се досещаме, че баницата, раздаването на порциите и всичко, що е навързано по веригата от зависимости, са горивото, което накара ламборджинито да вземе още един рязък исторически завой сред всеобщите аплодисменти на йесмените и йесменките.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: