Печен карфиол със сос от печен чесън, майонеза и пармезан

Относно сосовете се проявявам като едно си баба знае, едно си баба бае. Най-често приготвям песто (слънчогледови семки или орехови ядки са много добра алтернатива на скъпите кедрови ядки), холандез с неговите производни и по-рядко майонеза. Като изключа пестото, ето откъде вечно оставам с белтъци, с които вечно се чудя какво ново да направя и вечно се спирам на любимата ми рецепта за макарони. Последният път обаче се присетих, че може ореховки да си забъркам, та сега дъвча едни, където не се получиха толкова добри за показване, но пък са вкусни. Но ето, сега за сосът трябваше да говоря и без да преувеличавам това е един невероятно вкусен сос, който мога да сервирам с почти всичко, което обичам. Освен за соса ще стане дума и за печения карфиол, който отскоро започнах да приготвям по този начин и вкъщи ни стана любим.

С карфиола ще започна първо. За неговото използване, различно от туршия, се сблъсках откакто поддържам блога си и започнах да се интересувам от храната, има-няма шест години. Пробвах многократно крем супа, с която все още съм на вие, слагала съм го в гратени с други зеленчуци, но все нещо стоеше по между другото, нямаше характер. Всяка есен провеждам нова борба с карфиола и изнамирам различни рецепти, в които да го включа, но пак не бях доволна. Най-накрая в края на миналата година реших да го изпека само с малко зехтин и сол. Дългото време във фурната, в което карфиолът омеква и едната му страна се карамелизира, а другата става леко хрупкава  доведе до цялостното усещане, което вече беше достойно за вкуса ми. Това е! Толкова простичко. Просто печен карфиол, а толкова вкусен, попил зехтина и трепетното ми очакване за съвършеното семпло ястие. Оттогава приготвям карфиола по този начин, без забележки.

Сега за соса. Със соса се срещнахме очи в очи случайно (ако случайности изобщо съществуват) и беше любов от пръв поглед. Не се шегувам. Същото усещане когато някой те привлича неистово и искаш веднага да усетиш топлината му, която в случая със соса ще бъде вкусът му. И в съзнанието ти изникват картини как ще консумираш обекта на желанията си. Веднага искам да го опитам с моя перфектен карфиол! Нямаше две мнения, нито забавяне, в момента, в който видях запеченият, придобил златисто-кафеви отенъци карфиол, потопен в гъстия жълтеникав сос, от който се носят ухания на сладък чесън, пармезан, и майонеза, която и досега, за мен остава едно чудо в кулинарията.

Няма да те лъжа, първият път за соса използвах отлежало пекорино романо, вместо пармезан, който му придаде малко повече пикантност. Вероятно това е причината така непринудено да ми хареса със запечения карфиол, който също притежава неподправен силен нрав. Но изненадата дойде, когато реших да го опитам (соса) със стрък целина, известна като селъри. (Моля те, не искам пак да спорим по този въпрос кое е целина, корен, стръкове, листа и селъри.) И тогава настъпи същинският триумф. Признавам си, че със селърито повече ми хареса. Но опитай го и ще заподозреш още много съучастници в тази наслада. Бланширани пръчици от моркови, розички броколи, брюкселско зеле, с неговия твърд характер, запечени картофи или просто препечена филийка хляб – всичко това, плюс всичко онова, което ти хрумне може да се превърне в твоя изключителен експеримент, за твоето изключително небце. Не, аз отново не се шегувам. Трябва да опитваш, да опитваш, да опитваш. Това ми напомня за начина на опознаване на виното, където трябва да дегустираш, да дегустираш, да дегустираш и макар аз да не съм на ти с този феномен – виното, то с чисто сърце мога да кажа, че този сос със стръковете селъри ми се видяха още по-прекрасни с чашата шардоне, което имах подръка. Въпрос на вкус, нали? Или на момент, може би?

Прекрасният сос, който се съчетава с почти всичко се приготвя от четири основни съставки. Първата е печеният чесън, чиито вкус се омекотява и става сладникав. Тъй като ще сервирам соса с печения карфиол, го изпичам заедно с чесъна на една и съща температура, за едно и също време.

Втората съставка е майонеза, която категорично предпочитам да си приготвя сама, защото категорично е много по-вкусна от фабричната. Третата съставка е сиренето, което може да бъде пармезан, пекорино или друго твърдо жълто сирене по избор. Последната съставка е заквасена сметана, която омекотява вкуса на соса, прави го по-лек, ефирен.

Печен карфиол със сос от печен чесън, майонеза и пармезан

Рецептата за соса е адаптирана от foxeslovelemons.com

Тъй като в случая съчетавам соса с печен карфиол, приготвянето и на двете става едновременно. Карфиолът запичам заедно с чесъна. След като се приготви соса може да се охлади в хладилник, но за това време карфиолът ще изстине. Ако предпочиташ карфиола топъл, ще бъде необходимо сосът да се направи предварително, а карфиолът да се изпече след това.

Вместо карфиол, заедно с чесъна може да се изпекат други зеленчуци.

Посочените дози са за 4 порции.

За майонезата:

• 2 жълтъка
• 1 супена лъжица лимонов сок
• 100 мл слънчогледово олио
• сол на вкус

За соса:

• 2 глави чесън
• 2 чаени лъжици зехтин
• цялото количество майонеза (около 120 г)
• 50 г прясно настърган пармезан или пекорино
• 100 г заквасена сметана
• 1 супена лъжица лимонов сок
• сол на вкус

За карфиола:

• 1 средно голяма глава карфиол
• 2-3 супени лъжици зехтин
• фина морска сол и прясно смлян черен пипер на вкус

Майонезата се приготвя като жълтъците и лимоновият сок се смесват в тясна дълбока купа, в която да могат да се съберат бъркалките на миксера. Разбиват се с миксера на висока скорост и по малко, на тънка струйка или почти на капки се добавя олиото. Разбиването продължава докато се добави цялото олио и се получи гладък гъст сос. Посолява се на вкус.

Фурната се нагрява на 180°C. Главите чесън се срязват на няколко милиметра от върха. Поставят се в лист алуминиево фолио и се заливат със зехтина. Фолиото се загъва, така че чесънът да се опакова добре. Поставя се в малка тавичка или друг малък огнеупорен съд.

Карфиолът се разделя на розички, които се слагат в тава. Поръсват се със зехтина, сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Тавата с карфиола и съдът с опакования чесън се слагат в предварително нагрятата фурна и се запичат за 1 час.

Чесънът се разопакова и когато изстине толкова, че да може да се хваща с ръце се изстисква.

В купата на кухненския робот се смесват изстискания печен чесън, майонезата, настърганото на ситно сирене, сметаната и лимоновият сок. Разбиват се за 30 секунди докато се получи гладък сос. Опитва се и ако е необходимо се добавя малко сол.

Сосът може да се охлади преди сервиране за 2 часа в хладилник. Сервира се с печения карфиол, препечен хляб, селъри или други зеленчуци.

Печен карфиол със сос от печен чесън, майонеза и пармезан е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: