По липса на собствен авторитет,новите политици мобилизират покойните си дядовци

Американците имат пиперлив израз за личното мнение, че било като задника: всеки си го има. У нас може без голямо преувеличение да кажем, че рядко ще се намери българин, който в рода си да няма жертви на многобройните войни по нашите земи, включително и на необявените граждански такива.

Няма да се подхлъзна по „модата” да разказвам истории с вековна давност, но ще спомена само нещо „любопитно”: цели шест години студиото ми в БТВ беше изцяло декорирано от автентични снимки на мои предци, някои от 19-ти век. И нито веднъж не се изкуших да разкажа нещо за тях, поради което публиката така и не разбра кои са мъжете и жените от снимките по стените зад и около мен в предаването „В десетката”.

Провокиран съм от поредния опит на новороден политик да обосновава днешните си п(р)остъпки с кръвта на дядовците си. Дори не искам да го споменавам поименно, макар да съм наясно, че който се качи на позлатената шейна на корпоративната политика и седне в най-близкото обкръжение на лицето на този проект, няма да ни остави на мира. Ще има тепърва да дава поводи, включително нецензурни, за да се шуми около него.

Както вече отбелязах, става дума за заразната тенденция популистите да се позовават за днешното си поведение на драмите на своите предци- кой бил истински комунист и загинал за правата комунистическа вяра, кой пък точно обратното- убили го комунистите, защото бил качествен чорбаджия. Общото и същественото между различните истории, разказани мелодраматично днес, е в две неща: че се появяват в удобен за политическо логаритмуване момент и в същото време не са никакво изключение в България, която е ретроспективно подгизнала от кръвта на предшествениците ни.

Спекулирането с частните драми, които са толкова типични за практически всеки български род с памет от две-три поколения (поне), е сред най-грозните лица на днешната политика, в която задръжките са паднали толкова ниско, че лъсва, направо ни се навира в очите онова нещо, което всеки си го има, но не всеки е готов да покаже на публиката с надежда да предизвика умиление чрез подобно откровение.

Ни най-малко не пледирам за забрава- особено пък пък когато става дума за родова памет. Но търгашеството с храбростта на дедите е толкова грозна спекулация, че говори за страхливостта на спекулантите. При това те, като правило, се представят за големи мъжкари, бойци, биткаджии и дори във физическия смисъл на думата се перчат с мъжкарска страховитост, докато мишкуват на гърба на роднинския авторитет.

Всъщност, посягайки към отдавна заровената слава на близките си, днешните политически херои на практика си признават дефицита на собствен кураж да се изправят пред предизвикателствата, с които ги сблъсква амбицията им да водят хиляди хора след себе си.

Да не говорим, че да се продаваш пред очите на всички, но да имаш безочието да продаваш лъжи, опаковани в тленните останки на спомена за отдавна заровени драматични деяния, си е обикновен цинизъм.

Един безименен пример за такава лъжа с днешна дата от интервю в официозната ТВ7: най-новият политик от банкерския популистки проект обяви своя нов шеф Бареков за „самонаправил се” и то броени дни, след като същият нашенски баро(н) Мюнхаузен ( баро на цигански ще рече господин и оттам иде думата „баровец”) се хвалеше, че летящ старт в кариерата му дали пловдивските братя Стоянови, единият от които му беше работодател в телевизия „Европа”, послужила за трамплин към голямата аудитория на БТВ.

Малцина ще повярват в селската легенда за „самонаправилия” се чисто нов политик, но битката му е това малцинство да е все пак достатъчно голямо, за да стъпи върху него и да изпълни задачата да се напъха в (евро)парламента. И тогава ще отвори следващия плик с поставените в него задачки и пачки.

За осъществяването на тази част от плана плановиците харчат явно щедро за пропаганда, пазарувайки опитни пропагандатори, доказали уменията си в безцеремонното пропагандиране до степен, че могат да опаковат чалгата като интелектуален продукт и да зарибят чрез телевизора податливите на обработка с лъскава евтиния мозъци на хиляди българи.

От много години се говори, както съм чувал от свидетели на фактите, че Слави Трифонов е силно изкушен не просто да се меси в политиката, което и прави вече второ десетилетие, но направо да я ощастливи с личното си водачество, поръчвайки си за целта периодично ( и в пълна конспирация) социологически проучвания. Ето че неговият дългогодишен главен сценарист го изпревари и заговори нецензурно неласкави неща за предишния си телевизионен началник.

Още ли питате „кой”?

Събирателният образ на отговора на този въпрос днес се показа в интервю за официозната ТВ7 с цялата си декларативна предизвикателност, събрана в следното изявление (включително на развален английски):” хайде да видим кой ще ме спре”, каза той, гледайки втренчено в камерата!

Лично аз нямам нито претенцията нито амбицията да спирам когото и да било да се пързаля по нанадолнището. Нещо повече, бих поощрил най-новото попълнение на безцензурния политически проект да изпълни днешната си закана и наистина да разкрие тайните за поръчки, изпълнявани в телевизията, благодарение на което все пак да има някаква полза за осветляване на звездното  медийно подземие на българската политика.

В края на краищата самият Бареков даде пример, като обърна палачинка и започна да вади компромати, за които се „досети” с по-късни дати.

По липса на друг, по-почтен ( т.е. не толкова конюнктурен) начин за проникване в тайните на задкулисието, тръпнем да научим все пак нещичко за това как в най-влиятелния телевизионен канал са се раздавали порциите на послушния медиен персонал. Само ми е съмнително, че това наистина ще се случи, защото този разказ няма как да избегне автобиографичния елемент на съучастника в тези събития.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: