Задку(ма)лисието на телевизора

Не знам дали е вярно, че „българският Джей Лено” ще последва американския, който наскоро се раздели с телевизионния екран. Според сайта „Всеки ден”, който е част от официозната медийна империя, новото ръководство на БТВ поставило ултиматум на Слави Трифонов да спре с политическото говорене или ще прекратят договора с него.

Няма да гадая доколко това е вярно или вероятно. Но интригата е повод да обърна още веднъж внимание върху „телевизора” не просто като политическа трансмисия, а като люпилня за „вождове”.

Интересното е, че в България също действа путинския модел на управление през „телевизора”, а интернет, пак като в Русия, е единствената истински свободно опонираща на властта медийна територия.

Макар и скалъпен по руски образец, този модел в България се различава все пак с нещо специфично: тук „телевизорът” е банка за политици с вождистки мераци, докато в Русия, поради липсата на друг вожд, освен Путин, ролята на „телевизора” и т.н. журналистика е сведена само до обслужването на несменяемото лице на режима.

Излиза, че тук творчески сме доразвили челния путински опит досущ както в НРБ се прилагаше с отчитане на местната специфика задължителната съветска практика в пропагандата. В своите „Задочни репортажи” писателят Георги Марков отбелязва в отделно есе, че по отношение на пропагандата и цензурата БКП е проявила такава перфидност, включително чрез система от подкупи за послушните, че самите съветски другари могат да завидят на дресурата в България.

Явно ноухауто от времето на соца ( да се изразя по приетия вече за нормален хашлашки начин, според който времето на тоталитаризма е сведено до понятие с фреднли отенък, като „соц”).

Днес вече не е достатъчно само да те понесе медийната вълна, за да изплуваш в полезрението на избирателите, както стана с Бойко Борисов, преди той да започне да сърфира като самостоятелен фактор върху тази мътилка. Модата се определя повече от схемата, по която Сидеров нахлу в политиката през ролята на телевизионния водещ.

Сидеров поне има биографията на журналист, но какво да кажем за следовниците му, които са водещи на телевизионни предавания и това се натрапва на публиката като достатъчно обстоятелство, за да бъдат причислявани към журналистиката?

Говорещи муцунки има на екрана днес колкото щете, но не от всяка мутра става публицист, нали…

Най-новото попълнение на политическия „елит” по тази схема, след извършения в ефир скандален трансфер от екрана към трибуната на безцензурната партия на Бареков с Росен Петров, е и измисленият „лидер” на миналогодишните февруарски протести Ангел Славчев. И той „влиза” в политиката, макар да си беше в безцензурния екип плътно до шефа си от доста месеци насам, но сега вече официално му става заместник след като премина през задължителната школа на водещ в една кабеларка, а след това беше повишен до водещ в ТВ7.

Както вече съм отбелязвал, знам от член журито на едно състезателно предаване на БНТ за млади политици, че Ангел Славчев е бил фаворит на тъмно червен чичко ( паричко- пардон за пошлата римичка, но тя също е легитимирана отдавна), който поискал от въпросния член на журито да „подкрепи” неговото момче.

Нямам никакво съмнение, че и рекордьорът по обикаляне на телевизионни студиа от около половин година насам, журналистът от „Дума” Александър Симов, е носен на крилата на задкулисието, което решава кои са „важните говорители” на нашето време. Същият Симов беше потупан бащински с комплименти от бившия шеф на 6-то на ДС Димитър Иванов-Гестапото, който обяви в поредната си изява в националния ефир на БТВ преди седмица: „Сашко е добро момче, познавам го от малък”.

Щом чичо Митьо ( когото Сашко не кълне като “кука”, както се изразява в други случаи) го хвали, това направо си е гаранция за възход на доброто момче Сашко!

Сашко засега си заработва кариерното издигане като брани (яростно в интернет и хрисимо от телевизионния екран) честта на обезчестения комунизъм, както и лично на Путин, пишейки пасквили срещу онези в България, които си позволяват да не го харесват- включително в ролята му триумфиращ олимпиец в Сочи с личния си световен рекорд по инвестиране в реклама на своя авторитарен режим. Но има шансове да настигне батко си Росен Петров, чието право да не бъдел разпъван на Голгота ( направо с Христос го сравни!) беше защитено от Сашко през уикенда от екрана на официозната ТВ7.

Не знам доколко достоверни са твърденията, според които след 13 години някой се е присетил за намесата на един шоумен в политиката, но претенцията на безбройните претенденти да правят подобие на публицистика от телевизионния екран само, защото той им е отстъпен за ползване по комерсиални или личностно-маниакални причини, оплетени с политическа търговия, доведе до едно: много баби, хилаво менте.

В този смисъл телевизионната школа за лансиране на политици работи напълно по правилата у нас, които раждат политици-менте. Онези, които казват кой да е екран и кой не, се грижат люпилнята на кадри да произвежда муцунки и добри момчета, за да бъдат след това пробутани като наложен от екрана продукт  за употреба в политиката- едновременно нов, но и познат ( с послушанието си пред когото трябва).

Тази хитрина на задку(ма)лисието, този неестествен подбор, прогони свободното слово в България до позорното място номер 100 в ъгъла на световната класация на „Репортери без граница”, водейки за носа народеца, който си гони опашката от избори на избори.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: