Опашката на гущера замита следите

Корпоративна и търговска банка (КТБ) е изпратила писмо до шефа на Европейската комисия, редица еврокомисари и Европейския парламент, настоявайки да отрекат връзката на мажоритарния собственик на банката Цветан Василев с депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски. Писмото е оформено като оплакване от коментар във в.”Сега”, посветен на критичния доклад на ЕК за борбата с корупцията в България, пише Медиапул.

По-конкретно КТБ желае Брюксел да опровергае, че Цветан Василев присъства в доклада на ЕК като фигура, свързана с Делян Пеевски.
Множат се сигналите, че банкерът се разграничава от Пеевски, когото определяше не толкова отдавна като „свой син”.
Цветан Василев, който отрича да има нещо общо с новия популистки политически проект „България без цензура”, даде интервю в края на януари за сериозния германски вестник „Ханделсблат”, в което също така сериозно загатна за предстоящи големи промени в българската политика.
Василев се изказа ( сякаш говори протежето му Бареков) срещу политическото статукво и се похвали колко голяма е ролята му в икономиката му в България и заслугите му за създаване на работни места.

Едно към едно това напомя на маниера на късния Илия Павлов, боса на могъщата някога корпорация Мултигруп.
Напомня и на 1995-та, когато във в. „Дума” се появи сензационна статия от името на Илия Павлов, в която могъщият бос на водещата на терена на изчанчената ни пазарна икономика групировка Мултигруп направи заявка за избелване на борческата якичка още в заглавието „Гущерът къса опашката си”. Само че по онова време шефът на корпорацията беше заложил пропагандата си в местния партиен официоз „Дума”.

Щом ще си напомняме, ето още малко за опресняване на паметта.

Червеното юпи и опашката на гущера
Иван Бакалов
12 април 2005
Как една статия на Илия Павлов стана като песента “Лорейн”, чиито автори са поне 5 души
Един от кандидат-депутатите на БСП, т. нар. червено юпи Георги Кадиев, съобщи неотдавна в пресата, че той е писал статията на покойния шеф на “Мултигруп” Илия Павлов за опашката на гущера. За да си признае авторството, изглежда, се гордее с това съчинение.
Дали някой помни още за какъв “Мултигруп” и за каква статия от 1995 г. става дума?
“Мултигруп” някога не слизаше от страниците на вестниците, описвана като групировка със съмнителни капитали и методи на действие. Срещу шефа й Илия Павлов беше извършен неуспешен атентат с противотанкова мина на пътя между столичните квартали Симеоново и Бистрица, а по-късно и успешен – застреля го снайперист на входа на централата на холдинга.
Публикуваната във в. “Дума” през януари 1995 г. статия описва до каква степен се е организирала престъпността у нас и дава напътствия как държавата да се справи с нея. По това време БСП току-що е дошла на власт с правителството на Виденов. Министър на вътрешните работи е екзотичният Любомир Начев. Във въпросната статия Илия Павлов внушава, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да се легализират и да се отърсят от незаконния си бизнес, “тъй както гущерът къса опашката си”. По-нататък предлага сътрудничеството на групировката “Мултигруп” с държавните структури в борбата с престъпността.
От цялата статия най-скандалният и най-често цитиран момент е за опашката на гущера. Като алегория е казано, че държавата трябва да остави групировките да легализират незаконните си капитали. Същевременно идеята за опашката на гущера е много двусмислена – на него винаги му пониква нова, след като си я откъсне.
Младият Георги Кадиев, по онова време репортер в “24 часа”, уточни, че е написал въпросната статия под ръководството на Димитър Иванов, тогавашен вицепрезидент на “Мултигруп” и бивш шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС. Ех. Рано или късно, на парче на парче, истината излиза наяве.
Честно казано, изпитах известна творческа ревност, като прочетох тази новина. За авторството на въпросната историческа статия претендират мнозина – освен Илия Павлов, Георги Кадиев и Димитър Иванов пишещият тези редове също има скромен принос. Прочутата статия прилича на песента “Лорейн” на група “Каффе”. Както стана известно, нейният припев се съдържа в поне още 5 други песни и е преписван от няколко различни композитори.
Затова искам да разкажа за моето съавторство в това прочуто съчинение. По онова време и аз бях журналист в “24 часа”. Мен обаче за разлика от Георги Кадиев не ме беше намерил нито Димитър Иванов, нито Илия Павлов да ми възлага задачи.
Един ден се разбрах с тогавашния си шеф да напиша разследване за кражбите на коли. По онова време двете групировки ВИС и СИК наред с контрабандата и рекета бяха главните организатори на кражбите на коли. Крадяха се по около 20 000 коли годишно. Разкриваемостта клонеше към нула. Полицията ги подпомагаше. Завеждаха 100-ина дела годишно, но осъдени нямаше. (Не че сега с разкриваемостта много се е променило, но кражбите на коли спаднаха наполовина, една от причините за което беше преобразуването на групировките в законни рекетьори застрахователи. Днес един от най-големите застрахователи е наследник на СИК. 80% от леките коли са застраховани при него, същевременно само 10% от всички откраднати коли са от неговите. Но това е друга тема).
Първата част от моите разследвания се появи на 2 страници от вестника, с огромно заглавие “Държавата краде колите!”. Беше подписана с две измислени имена. В редакцията само 2-ма души знаеха кой е авторът. Имах едно на ум, че някой може да каже “на когото трябва” кой я е писал. В статията бяха описани конкретни драстични случаи на бездействие на полиция и прокуратура при кражби на коли, включени бяха и някои аналитични моменти за връзките им с организираната престъпност и т. н.
Отзвук имаше. Новият министър на вътрешните работи Начев се обади на главния редактор по този повод да го увери, че сме щели да си сътрудничим. Дотук нищо интересно. Но след няколко дни се появи въпросната статия на Илия Павлов. Със смайване открих, че в нея три абзаца за организираната престъпност, полицията и прокуратурата, мръсните пари, корупцията и др. са преписани едно към едно от моята статия. Тази загадка ми се изясни чак година по-късно.
Тогава в медиите имаше обясним интерес към “мултаците”, както наричахме хората от групировката. За връзките им с другите групировки на борци само се предполагаше, без някой да може да го докаже. С голямо любопитство например научих факта, че групировката “Мултигруп” е започнала като кооперация “Мултиарт”, регистрирана още по Живково време от 8 член-кооператори. Сред тях – Димитър Иванов, тогава служител на 6-о управление на ДС, и Илия Павлов, генералски зет, бивш борец и т. н. Тогава за “Мултигруп” се пишеше какво ли не. Журналисти се блазнеха от мисълта да блеснат с някое разкритие за мултаците. Други пък, както стана ясно впоследствие, бяха на заплата в групировката. И след безуспешен опит за интервю с Илия Павлов, към когото наивно бях приготвил няколко конкретни неудобни въпроса, попаднах на неговото вице Димитър Иванов. Той склони да даде интервю, поиска да му пратя въпроси. Пратих му ги по факса и един ден той ме покани да отида при него в “Мултигруп”. С известно вълнение като човек, който отива в “леговището на звяра”, отидох до “Хладилника” (в същата сграда сега е “ЛУКойл”). Отпред ме посрещна монумент – лъвчето с щитче на Вежди Рашидов – емблема на групировката, която бях виждал само по снимки. Лъвчето беше турено на някакво постаментче като в шадраванче и повече даваше усещане за кич, отколкото за нещо внушително. Провериха ме за оръжие, както си е редът, после човек ме заведе до втория етаж. Сложиха ме да чакам при една секретарка. След малко вратата се отвори и за моя изненада влезе Георги Кадиев, колега от вестника, с който работим на един етаж. Каза нещо на секретарката, видя ме и възкликна съвсем непринудено: “А, ти пък какво правиш тука?”. Аз от изненада смутолевих за интервю, сякаш съм виновен, че съм там. Съвсем не ми дойде на ум да го попитам той пък какво прави там. После водих разговор с Димитър Иванов, който седеше на голямото си бюро с разни антики на рафта зад него. Той отклони интервюто и то се състоя година по-късно. И по време на това интервю стана дума за статията за опашката на гущера. Запитах го как така в нея има цитати от мен. Той се усмихна и отговори, че той е същинският автор на статията, но по онова време негов сътрудник по медиите бил Георги Кадиев от “24 часа” и му подготвил текст, в който може да е извадил цитати от вестника. Дали и доколко му е бил сътрудник, не ме интересува. Кой как е писал от тази статия – също. Не е осъдително, че някой е работил в “Мултигруп”. Всеки професионалист си избира къде да печели.
Смущава ме само, че журналист може да работи едновременно в най-големия вестник (тогава) и в групировка, която не слизаше от страниците на вестниците. Доколкото разбрах, никой в редакцията не знаеше за това. После ми стана ясно, че не един журналист от телевизии и вестници е бил на хранилка в “Мултигруп” и при разни финансови групировки. Но майната му. То от тая професия нищо не остана.

23 октомври 2009 г. в „Капитал”

Йово Николов
“Чичо Митко, може ли и ние да прекараме една влакова композиция с нафта през границата?” Въпросът е зададен от Младен Михалев-Маджо на един от вицепрезидентите на корпорацията “Мултигруп” през 1994 г. Михалев е един от лидерите на групировката СИК и прословутата бригада на борците. По това време дебеловратите момчета охраняват композициите, които нарушават югоембаргото и отиват в Сърбия. ( Бел. ред. – забраната за превозването на товари за страните от бивша Югославия през българска територия влиза в сила в 0.00 ч. на 29 ноември 1992 г. Първата резолюция Х757 на ООН от 30 май 1992 г. забранява продажбата на оръжие. Втората Х 787 от 16 ноември същата година налага ембарго върху огромен списък стоки, в това число и петрол.) Допускането им в контрабандата на гориво ги превръща от улични банди в сериозна структурирана силова група. Как?

Бригадата на борците е една от легендите на прехода. Повечето от водещите босове на силови структури в България израстват в училището за бъдещи шампиони “Олимпийски надежди”. Оттам минават братята Васил и Георги Илиеви, Красимир Маринов-Големия Маргин, Младен Михалев-Маджо, Димитър Джамов, Иво Карамански и естествено доайенът Илия Павлов.

В края на 80-те години част от тях вече успешно съвместяват спортната си кариера с дребни или по-едри валутни далавери на “Магура” и престъпления. 
След промените през 1989 г. част от спортистите поемат контрола на магистралата от Калотина към Капитан Андреево в районите на мотелите “Божур” и “Изток”, занимават се с валутни измами, грабежи на турски гастарбайтери, контролират проститутките. 
В началото на 90-те години започват сблъсъците на улицата. Сформирани са силови бригади – тази на боксьорите, на борците, на каратистите, на волейболистите… Първите конфликти са за контрол на проститутките в столичните хотели “Славия” и “Родина” и по Черноморието. 


През 1991 и 1992 г. се случват две независими едно от друго събития, които спомагат за консолидацията на бригадата на борците. Първото е амнистията на над 3000 затворници, между които много бивши спортисти. Другото е уволнението на над 10 хиляди полицаи от МВР.
През 1992 г. Чехословакия връща в България бригада от 22 автокрадци, начело с бившия гребец Иво Карамански. В средата на 1992 г. се оформя една структура, която има обща дейност. Тогава станалите по-късно непримирими врагове Васил Илиев, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Иво Карамански, Димитър Джамов, Младен Михалев-Маджо са все още от едната страна на барикадата. Постепенно те започват да изграждат система от охранителни фирми, чрез които рекетират дребните бизнесмени, като им предлагат договори за охрана. Отказалите договори за охрана се наказват брутално с побоища или потрошаване на имуществото.


През октомври 1993 г. избухва т.нар. гангстерска война

- след нападението над спортен център “Дескрим” в София, където е базата на асоциация “Защита”. Тази асоциация е създадена от общественици, бивши прокурори и спортисти уж като реакция срещу рекета на борческите охранителни фирми. Или поне така пише в устава й. При нападението над “Дескрим” е отвлечен и пребит сегашният евродепутат Слави Бинев. От офиса изчезват и 300 хиляди лева. След нападението са обявени за издирване Димитър Джамов, Дмитрий Минев-Руснака, Красимир Маринов-Големия Маргин и Пело Пелов, а обвинението е за въоръжен грабеж. 
Васил Илиев и неговата охранителна фирма ВИС-1 запазват неутралитет. Иво Карамански застава на страната на Слави Бинев и… започват престрелките. Първо Младен Михалев-Маджо стреля от джип по казино “Севастопол”, където е базата на Карамански, но е ранен тежко. Последният е арестуван за рекет, а вечерта след неговия арест става инцидентът с убийството на двете барети в жк “Белите брези” от техни колеги полицаи от звеното за масови безредици.
Гангстерската война принуждава МВР да регламентира дейността на охранителните фирми. Отказът на вътрешното министерство да даде лиценз на ВИС-1 на Васил Илиев ражда застрахователната компания ВИС-2, която бързо набира скорост в автомобилното застраховане. Причината е, че бригадите на борците контролират крадците на автомобили, както и търговията с крадени коли от Западна Европа към България и Русия. 
Успехът на първата силова застрахователна компания ВИС-2 предизвиква създаването на СИК. Всъщност така разпадналата се бригада на борците ражда няколко нови застрахователни компании. СИК е създадена от групата около Младен Михалев-Маджо и Маргина и става основен конкурент на ВИС-2, Карамански създава “Корона инс”, а Димитър Джамов – “Зора инс”. Бивши барети, които напуснаха отряда във Враня през 1993 г., правят “Аполо и Болкан”. (Между тях е и бившият съветник от ДАНС Алекей Петров.)


Защо бригадите на борците просперират и завладяват България? Първата причина е в самия преход и разградените силови структури на МВР. Голяма част от охранителните фирми на борците получават консултации от бивши ченгета, а

техни адвокати стават бивши прокурори и следователи

На второ място е липсата на възмездие – при отсъствие на наказателна санкция и съдебна власт структурите на мутрите се усещат недосегаеми. На трето място е масовото разпространение на борбата като народен спорт. На практика и ВИС, и СИК имат свои структури във всяко кътче на страната, където впоследствие правят и свои официални представителства.
В средата на 90-те години държавата е истински овладяна от борческите структури. Появяват се и някои локални групировки. В Ловеч се ражда “Литекс” начело с бившия борец Гриша Ганчев. Макар и без силови изпълнения, групата около него просперира в търговията с горива, захар и сокове. В Пловдив се появява “Клуб 777″, също от бивши борци. Във Варна през 1995 г. се налага формираната от бивши военни групировка ТИМ. В Бургас се ражда Първа частна милиция от бивши спецполицаи. 
Силовите структури започват да се месят във всякакъв вид бързоликвиден бизнес – от контрабандата и дистрибуцията на горива и безалкохолни напитки до търговията със захар. Проводник на употребата на мутрите в пазарната икономика става “Мултигруп” и нейният президент Илия Павлов, също бивш борец. Когато “Мултигруп” вкарва в нарушаването на югоембаргото структурите на бившите спортисти, границата се контролира от Национална служба “Сигурност”, правоприемник на Второ управление на Държавна сигурност, която покровителства скрития транзит на оръжие и наркотици преди 1989 г. Това създава конгломерат между настоящи ченгета, бивши техни колеги и силовите структури на борците.

Югоембаргото дава мощен финансов тласък на силовите структури в България, но и ги интегрира в балканските контрабандни схеми и създава между балканските мафии сериозни връзки, които по-късно са експлоатирани в стоковата контрабанда и наркотрафика.

Парите от югоембаргото превръщат доскорошните биячи във финансово могъщи бизнесмени

Започват първите апетити към придобиване на финансови институции. Заради лошо управление много от банките тогава изпитват сериозни затруднения. Така “Клуб 777″ става собственик на Кристалбанк. СИК от своя страна поема управлението на ПИМБ, ВИС прави опит да създаде банка “Национал” с парите на няколко елитни спортисти. Това е първият неуспешен опит на мутрите да излязат на светло. 
През март 1995 г. в. “Дума” публикува статията, подписана от Илия Павлов, “Време е да обуздаем организираната престъпност”. В нея президентът на “Мултигруп” (застрелян през 2003 г.) внушава, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да легализират незаконните си капитали и апелира към силовите структури, покровителствани от него, да се откажат от престъпния си бизнес, така както гущерът къса опашката си, и да излязат светло. (Десет години по-късно настоящият кандидат за кмет на София от страна БСП Георги Кадиев претендира за авторството на тази статия.)
 Месец по-късно показно е убит и президентът на ВИС-2 Васил Илиев. Неговото място заема брат му Георги Илиев, също застрелян десет години по-късно – през август 2005 г.


Безоблачното развитие на силовите структури е осигурено и с помощта на политически протекции. СИК минава за фирма, близка до БСП, ВИС – до сините. Факт е, че при всяка смяна на властта една от двете силови групировки става по-силна финансово.
Днес бившите охранители и застрахователи са навсякъде, където има възможност да се печелят пари чрез свои, подставени или фантомни фирми. Обикновено това са области, където границата между законното и незаконното е лесно преодолима и в която нарушаването на правилата води до големи печалби.

Въпросната публикация със заглавие: “Брюксел за България: Не е цирк, а менажерия” с автор Светослав Терзиев е оформена като коментар и отпечатана в коментарната страница на изданието. В нея се казва, че зад описателно представените в доклада на ЕК ситуации присъства “цялата менажерия, позната от Прехода”. В този контекст, наред с Георги Първанов, Цветан Цветанов, Румен Петков, Волен Сидеров и Христо Бисеров, журналистът е поставил “Пеевски, майка му Ирена Кръстева и “кредитора им” Цветан Василев”.

По този повод КТБ пише до председателя на ЕК Жозе Барозу, заместниците му Нели Крус, отговаряща за дигиталните технологии, и Вивиан Рединг, отговаряща за правосъдието и основните права, до комисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, до четирима генерални директори, отговарящи за комуникациите, комуникационните технологии, правосъдието и вътрешните работи. Писмото е изпратено още до председателя на Комисията по юридическите въпроси на Европарламента Клаус-Хайнер Лене и председателя на Комисията по външна политика Елмар Брок.

КТБ прави достояние на всички тях недоволство си, че статията свързва първия антикорупционен доклад на ЕК и неговата критика срещу концентрацията на медиите в България с името на банкера Цветан Василев, съобщи “Сега”.

КТБ настоява пред Брюксел, че председателят на нейния Надзорен съвет Цветан Василев не е свързан икономически и юридически с Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, както и че не финансира медии. Приложени са и избрани негови интервюта, в които той отрича да е финансирал медии. В интервюто си пред “Дойче веле” Василев обаче признава за “миноритарно” участие в медии.

“Вестник “Сега” и други печатни и електронни медии, които са част от Съюза на издателите в България водят целенасочена и злонамерена кампания срещу КТБ и г-н Цветан Василев от 2009 година”, пише в оплакването до ЕК. В него се казва, че “тази злонамерена кампания е добре позната на българското общество”.

“Ние обаче изразяваме загриженост, че лъжливото твърдение, приписано на Европейската комисия и цитирано от автора на статията във в. “Сега”, представлява съзнателна злоупотреба на докладите на Комисията заради частни интереси. Това е насочено не само за помрачаване на репутацията на КТБ, но също и за принизяване на авторитета на Комисията”, пишат от КТБ.

Журналистически разследвания разкриха, че някои от основните медийни покупки на Ирена Кръстева са финансирани с кредити от КТБ и този факт не е бил оспорван от Цветан Василев. В случая с коментара на Светослав Терзиев банкерът е посочен като “кредитор” на Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

Преди да пише до почти всички в ЕК, банката сезира Комисията за етика в печата Съюза на издателите. Тя се произнесе на 14 февруари, че авторът и вестникът не са нарушили етичните правила. Междувременно в.”Сега” публикува и правото на отговор на банката.

В понеделник Светослав Терзиев публикува своя отговор до КТБ в статия “Що е журналистическа етика? Питайте КТБ”. “Ако банкерът Цветан Василев смята за неудобно името му да се свързва с Делян Пеевски и Ирена Кръстева, нека публично да обясни защо”, призова авторът, който подробно обяснява защо коментарът му не пристъпва правилата на журналистическата етика.

КТБ не попада за първи път в полезрението на Брюксел. В началото на 2012 година ЕК започна разследване за недопустима финансова помощ на държавата към КТБ заради голямата концентрация на пари на държавните компании в същата тази банка. Това не е първият случай, в който КТБ влиза в скандал с медии, които не са под контрола на Ирена Кръстева. В края на септември миналата година Дойче веле освободи българските си кореспонденти Иван Бедров и Еми Барух след писмо от КТБ. Няколко седмици по-късно медията публикува интервю с Цветан Василев, а след това и върна на работа двамата.

Преди две седмици стана ясно, че КТБ е открила офис в Брюксел, намиращ се в сградата, където бе офиса на медийната група на Ирена Кръстева.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: