В Киев избиват патриоти, в София псевдопатриоти избиват съветски комплекси

Докато проруската власт в Украйна избива свободолюбиви украинци в центъра на столицата Киев, проруският български слугинаж отново избиваше комплекса си за малоценност спрямо най-голямата ценност за платения български русофилски „патриотизъм”.

Вълна на умиление и преклонение пред най-видния символ на съветския колониализъм в България отново се надигна в центъра на София с венци на признателност за съветската окупация на България.

Освен от името на Кремъл, почит към символа на съветския колониализъм в единствената съветска колония в Европа, в която няма и един убит съветски войник през Втората световна война, цветя и благодарствени надписи донесоха днес предсрочно за почитания в Русия на 23 февруари „Ден на защитника на родината” (бивш Ден на съветската армия в СССР) посолствата на няколко васални на Путин държави и русофилски организации в нашата посткомунистическа родина.

Дотук- това не е новина, а рутина, която никоя туземна власт така и не се реши да прекъсне.

Ето и подробностите за приликите и разликите спрямо последните няколко години от мястото на събитието.

Както и миналата година, в нозете на съветския окупатор кацна венец с преклонение към армията-окупаторка от името на „Южен поток”. Логично е: без окупацията от 1944-та нямаше да я има и днешната сервилна българска позиция срещу Украйна, чието задушаване чрез заобикаляне от „Южен поток” е в дъното на стратегическия сценарий на Кремъл с алтернативния газопровод.

Днес отсъстваше обаче венецът на „Лукойл”.

Да не би да се окаже вярно, че от Кремъл наистина са намислили да натирят своя петролен наместник в България Валентин Златев и той да е решил да се покае за ролята си на консултант за АЕЦ „Белене” срещу България, като си спести този път венеца?

За сметка на това „Атака” компенсира липсата. За пръв път ( а моя милост следи този процес от години!) руските патриоти от „Атака”, които се представят за български националисти, излизат от нелегалност в битността си на руски политически инструмент в България и вече без да се крият дефилират партийно на поилката на лицемерните сълзи за съветските жертви в България.

Колко мило признание за роднинство е да видиш във фундамента на т.н. антифашистки паметник единението на сталинизма с декларативната му фашизоидна разновидност на “Атака”, заклеймена дори от крайно десните във Франция като непоносима за европейския национализъм!

В края на деня обаче подигравката с поклонението пред „славата” на червеноармейците, които завземат България ( с която Сталин поддържа дипломатически отношения през цялата война, но решава да окупира на 5 септември 1944-та) без нито един изстрел на българска съпротива и я потапят в кървавия мрак на 45 годишния съветски колониализъм, приключи…в коша за боклук.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: