Русо(филията)- българската антиевропейска палачинка

Русофилската ни власт се гърчи както са се гърчеели български чуждопоклоници в епохата на ръба на националната ни революция, когато българите са се лутали в търсене на ориентири.

Европа е в шок от бруталните действия на проруската власт в Киев, а проруската власт в София шокира с усилията си да не назове проблема с истинското му име.

Бившият посланик на България в Москва Илиян Василев съобщи по БНТ тази сутрин, че се очаква днес в Брюксел българската дипломация да лобира за възможно най-мека позиция по отношение на подкупения от Путин украински президент Виктор Янукович.

Явно е „малко”, че проруското ни правителство продължи започнатото от ГЕРБ съучастие в шантажирането на Украйна чрез заобикалянето й от „Южен поток”!

Ами ако украинският народ все пак победи ( дори руското малцинство в страната не беше против европейската интеграция, която пречи само на режима на Путин)?

Вместо с прояви на подкрепа за проевропейска Украйна- например с митинг на солидарността с украинския народ пред Монумента на окупационната червена армия в София, парализираното българско общество и неговия т.н. политически елит се възползваха от съвпадението с годишнината от кончината на българския национален герой Левски, за да не направят и дори да не кажат нищо, което може да раздразни Москва и неговата марионетка Янукович. С други думи: скрихме се отново зад гърба на Апостола.

Телевизия СКАТ излъчи снощи свое старо предаване, в което историкът Божидар Димитров потвърди категорично автентичността на оспорвания от русофилите в България завет на Левски: „Който ни освободи, той и ще ни пороби”. Нещо повече, с професора, който няма как да бъде заподозрян в русофобия, се съгласи също толкова категорично писателят Николай Хайтов- при това и той е сред последните личности в нашата страна, които не могат да бъдат обвинявани в антируски настроения.

Защо тогава, питам отново, нито веднъж в нито едно официално или неофициално излияние през вчерашния 19 февруари този завет не прозвуча?

Да, било е и по-лошо ( ако това означава някакъв прогрес). По времето на НРБ е имало практика положените на паметника цветя на Апостола да бъдат местени тайно по късна доба два дни по-късно в подножието на монумента на окупационната съветска армия във връзка с тържествата в чест на нашите окупатори.

Бившият празник на съветската армия днес вече се казва в Русия „Ден на защитниците на отечеството”. По този повод руското посолство , заедно с представители на посолствата на сателитни на Кремъл държави и български русофилски организации, за пореден път и тази година извършават ритуала по поклонението пред лъжата, изписана със златни букви, според която България била „освободена” от червената армия.

Ето така си разиграват троянския кон на мейдана в София, пардон- на мегдана в София, докато на Мейдана в Киев се води война за отстояване на европейската идентичност, определяна от император Путин като „антидържавен преврат”, защото той е наредил за единствено правилната държавна линия в Украйна да се смята проруската.

Цяла Европа се тресе от „русофобия” заради събитията в Украйна, само ние тук обръщаме гръб на европейския дух- обръщаме (русо)филията като палачинка.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: