ПОЛИТИКА НА СЧУПЕНИТЕ СТЪКЛА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ През последните дни в България изригна вълна от националистически страсти и дебати. Това изглежда като поредното изостряне на политическата ситуация, с основен ориентир – изборите за европарламент през май. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, защо точно Пловдив, град, чиято етническа и религиозна толерантност е известна, този път стана арена на националистически страсти?

- Разбираем въпрос, Фили. Да се чупят прозорците на красивата централна джамия, която, освен действащ храм, е и паметник на културата, наистина не е в характера на пловдивчани. Градския фолклор казва, че стандартният пловдивчанин е сеирджия, ако ми позволиш тази цветиста турска дума. Тоест, в подобна ситуация той предпочита да стои отстрани и да гледа как другите се излагат, отколкото да участва и други да гледат как той се излага. Така че правилно се изрази, Фили – градът стана арена. А агитката, която буйстваше миналия петък на площада, би се с полицията и троши прозорци, беше основно от хора, дошли, по-точно – доведени, от други места. Например имаше голяма група протестиращи от Карлово, а най-активни бяха футболните фенове, онези винаги полупияни момчета с качулки, докарани от София.

- Но всъщност срещу какво беше протестът и защо ескалира?

- Ако трябва да обобщя, протестът беше срещу справедливостта, тоест, срещу възможността съдът да разгледа един спор. Става дума за отнети при комунизма и още невърнати имоти на мюсюлманската общност. Преди време Главно мюфтийство предяви правата си и на първа инстанция спечели, но има несъгласни с това. Те настояват въпросът изобщо да не се гледа от съда, защото, цитирам, не може да се допуска турци да притежават българска земя. И организират в Пловдив протеста си, тъй като втората съдебна инстанция е тук.  Но това е официалната версия, Фили. Аз ще кажа и неофициалната, която смятам за по-точна. Има силни политически интереси, които търсят нагнетяване на обстановката в България, за да заемат по-добри позиции за изборите през май. А националистическите страсти са най-лесният път за това.

- Значи, Пламен, смяташ, че случаят не е изолиран?

- Не, Фили. Докато в Пловдив се чупеха прозорците на храма, в София, в храма на демокрацията, Народното събрание, също имаше силни националистически страсти. Повод стана избирателният закон, според който предизборната кампания се води само на официалния български език. От ДПС предложиха допълнение, че това може да става и на майчин език, но с осигурен превод. Гръмна скандал, Атака и ГЕРБ напуснаха Парламента, БСП се раздвои – изобщо, стана твърде напечено.

- Добре, Пламен, но няма ли логика в идеята на ДПС? Нали граждани на европейски страни могат да се кандидатират в България? Те длъжни ли са да знаят български?

- Ами да научат български – точно такава реплика подхвърли не Волен Сидеров, както може би очакваш, Фили, а Бойко Борисов, лидерът на уж европейската българска десница. Иначе си абсолютно права – тук могат да се кандидатират всички европейци и не виждам как ще ограничим това право с измислици. Това беше и един от резонните аргументи на ДПС, но той беше неглижиран с обвинението, че единственото, което те искат, е да узаконят възможността да водят собствената си кампания изцяло на турски. На което, пак напълно резонно, ДПС отвърна, че каквото България иска за своите малцинства навън, трябва да го осигурява и за чуждите малцинства вътре. След което, Фили, парламентарният цирк стана пълен и ехото му продължава да отеква.

- И как отеква това ехо?

- Отеква в стъпки, от които става все по-видима истинската му природа и факта, че пикът на националистическите страсти не е случаен, а целенасочен – и е ориентиран към предстоящите евроизбори. Всъщност излезе така, че, покрай парламентарния скандал за езика и вълненията в Пловдив, Атака се радикализира още повече, само че в неочаквана за мнозина посока, вече свързана с общия политически процес. Те първо казаха, че при това положение се замислят дали е добре този Парламент да продължи да съществува. А в сряда излязоха с ултиматум от десет точки и предупредиха, че ако исканията им не започнат да се превръщат в законодателни решения, ще напуснат Парламента. Това означава съответно падане на правителството и предсрочни избори, нещо, от което сегашните ръководства на БСП и ДПС бягат като дявол от тамян.

- Пламен, а изпълними ли са исканията на Атака?  

- Десетте точки на Атака, Фили, повтарят абсурдните им предизборни обещания. Какво да кажем например за идеята минималната пенсия да стане 500 лева, а минималната заплата – средноевропейска? Или за настояването да се развалят приватизационни и концесионни договори с големи европейски фирми в златодобива  и енергетиката?

- Добре, но поставянето на абсурдни искания не означава ли, че Атака вече е решила да събори Парламента и да предизвика предсрочни избори?

- Повечето коментатори са предпазливи, Фили. Тъй като проучванията показват голям отлив от Атака, смята се, че те няма да влязат в следващия Парламент и са загрижени да пазят местата си в този – а ултиматумът е за помпане на мускули и за нови позиции в пазарлъка с управляващите. Може и така да е. Но има и друг вариант. Атака е партия, която живее само от конфликти. Нищо чудно да са преценили, че ще спечелят в едни извънредни избори, ако бутнат това ненавиждано от хората правителство и разпуснат измъчения Парламент. Тогава ще могат да кажат – виждате ли, десницата не успя, въпреки месеците протести, а ние само щракнахме с пръсти и всичко стана в полза на хората. Такива неща са възможни. Освен това, Фили, в тази ситуация всички сякаш забравят новия играч, който се появи на политическата сцена – АБВ на бившия президент Георги Първанов. Това е формация, която има пряк политически интерес от точно такова развитие на нещата, има достатъчно финансов ресурс да използва Атака като маша за своите политически цели, а през общите им руски приятели има и достатъчно технологичен, нека го наречем, ресурс, да ги принуди да играят тази роля, ако само с пари не става. Така че, Фили, буквално не се знае утре какво ще стане в политическия живот на България, но аз лично няма да се учудя на каквото и да било, дори на най-фантастичното развитие на ситуацията.  

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: