Продължава оттук.

Балдрик помълча и каза:
– Въглищарят, който ни прокле, е жив. Вече е осемдесетгодишен старец. След гибелта на жена си и детето се скри в планината, някъде под Филкенщейн. Много отдавна, след като видя какви нещастия породи неговото проклятие, той мечтае да го свали. Уви, това не е посилно даже за него ...

Намерих стареца, паднах на колене и го умолявах да ми каже как да придобия сълзите си. Той поклати глава и ми каза: "Знам такова средство, но ми е забранено да ви го разкрия. Само на чистото и невинно сърце е дадено да намери перлата, която може да върне сълзите на този, който ги е загубил."
– Но не е пред вас такова сърце, татенце? – възкликна Лия.

– Да, разбира се, – отвърна граф Балдрик. – Но ще извърши ли Господ чудо заради мен?

– Нима Той не е всесилен?! Татенце, къде е пътят към колибата на въглищаря? Обещавам да ви донеса перлата, която ще върне сълзите ви.

Бащата погледна дъщеря си и каза с въздишка:
– Е, какво, върви, бедно мое дете! Извърши това поклонничество. Както е видно, Господ е избрал теб да ми донесеш помощ и утеха. Най-напред аз вярвам и се надявам на успех!

Графът благослови дъщеря си и тя се отправи в опасно пътешествие.

За да не се удивяват минувачите, че графската дъщеря ходи пеш, тя се преоблече в селски дрехи.

Към края на четвъртия ден се озова пред колибата на въглищаря.

Вече се беше стъмнило, когато момичето почука на вратата. Въглищарят отвори.

Както и разказа баща и, това беше красив, осемдесетгодишен старец, напълно побелял. Усамотението и тъгата бяха положили върху лика му печата на величието.

Въглищарят дълго гледа пътешественицата, преди да я заговори. Той разбираше, че тези фини черти, тази гладка кожа, тези ръчички с розови нокти не може да принадлежат на селянка.

Старецът попита Лия коя е и защо е дошла.

Без да скрива нищо, момичето разказа как е обещало на баща си да иде и да поиска перлата, връщаща сълзите, как баща и повярвал в нея и как се е добрала до колибата.

– Бедното дете! – възкликна старецът. – С трудна работа си се захванало. За нещастие това не зависи единствено от мен, но ще помогна колкото мога.

Въглищарят отвори вградения в стената шкаф, който се оказа пълен със стъкленици. Трябва да ви кажа, мили деца, че старецът се занимаваше с приготвяне на еликсири от различни треви и ги даряваше на тези, от които лекарите вече бяха вдигнали ръце.

От всички стъкленици той избра най-малката, която съдържаше настройка с червен цвят и я подаде на момичето.

– Вземи, дете мое, – каза старецът, – и изпий това преди сън. Това, което сънуваш през нощта, трябва да изпълниш, ако, разбира се, искаш да помогнеш на баща си.

Лия му благодари от все сърце.

– Но къде мога да прекарам нощта? – попита тя с нескрито безпокойство. – В гората е тъмно и пълно с диви зверове, а по пътищата бродят разбойници.

– Ще пренощуваш у дома, дете мое. Тук често нощуват заблудени пътници. Самият аз спя в хамака. Ти можеш да легнеш в стаята на постеля от свежи папрати и мъх.

След като застла в ъгъла постеля за гостенката, той я нагости с вечеря от къшей хляб, чаша мляко и паничка ягоди.

На Лия и се стори, че никога през живота си не е яла нещо по-вкусно.

Преди да си легне, тя изпи съдържанието на стъкленицата и веднага потъна в сън.

Следва продължение ...