В кухнята с Йоана

Този пост трябваше да се случи много по-рано, но винаги възникват непредвидени ситуации и винаги си мисля, че мога да сложа още нещо в кухнята, така че да ми бъде удобно за работа, да се чувствам добре и на място. Накрая, кухнята ми може да заприлича на опъната сергия на някои панаир, но така е при мен – всичко, което се ползва често, трябва да бъде на една ръка разстояние. Колкото и да ми харесват изчистените мостри на кухни в магазините за мебели и снимките на кухни от списания за интериор, никога, ама наистина никога не бих могла да имам толкова стерилно изглеждащо пространство с един панер с плодове на плота и два буркана с паста за разкош. Кухнята ми е кухня, която се ползва повече отколкото може да си представиш и като моя кухня, тя отразява самата мен.

Такаааа. Откъде да започна? От там откъдето започват всички. Напускаш родната си къща, намираш си някаква работа, живееш по квартири, правиш щури купони, намираш любовта на живота си, живеете в малко странство, връщате се в родината, защото ви писва и започвате да живеете сериозно. Може и да не е точно в този ред. После с любовта си правите бебе и си купувате собствено жилище. Последното винаги е в този ред. И какво първо планираш в това жилище? Аз – кухнята!

От шест години насам кухнята е най-важното помещение за мен. Независимо къде. На работа или вкъщи. Но сега няма да говоря за работа, защото по стечение на обстоятелствата очевидно си стоя вкъщи. За девет години, смених четири домашни кухни. Първата беше много голяма и почти празна. Имаше няколко шкафчета със завещани от хазяите посуда, маса с два стола и вече не си спомням каква беше фурната, даже не помня имаше ли фурна изобщо. Но имаше Перла 05, с която си имах много грижи. (Защо пералните стояха в кухнята, това е друга тема.) В този период от живота си не съм подозирала, че ще списвам блог, още повече блог за храна.

Не след дълго хазяите решиха, че ще се връщат от Щатите. Наложи се да се преместим и така попаднах във втората кухня, в едно таванско помещение на сграда от 1934г. на пъпа на София. Тя беше най-малката от всички, нямаше мивка, а като подредих всички кухненски мебели на хазяина (не че бяха много) остана една пътечка в средата ѝ, на която не можеше да се разминат двама, даже и сам човек трудно се обръща. Фурната си спомням идеално, защото и с нея имах грижи, но това си е добрият стар Раховец. Въпреки никак неудобното място, любим момент в тази кухня беше ниския прозорец, на който вирееха всякакви билки. С тази кухня стартирах блога. В нея приготвих и заснех така търсеното и досега тирамису, както и всички рецепти до края на 2009 година. Кухненската посуда постепенно започваше да се увеличава. Вече и пътечка нямаше. След малко мрънкане и по щастлива случайност се преместихме само два етажа по-надолу, но вече на по-широко.

Озовах се в третата кухня с прилични размери, но празна. Нямаше нито мивка, нито шкафчета, нито фурна, нито хладилник. Имах само една пералня. Не, не онази Перла, купих си моя. Тогава взех назаем един друг Раховец (благодаря, Цеци), колкото да има на какво да готвя. Не след дълго се сдобих с фурна с керамичен плот, в нея са сготвени рецептите в блога от началото на 2010 до към края на 2013, с хладилника, който ползвам и сега, и си намерих майстори да ми монтират малко шкафчета, в които да събера понатрупалите се тиганчета и панички. Беше ми хубаво в тази кухня, само където самата сграда е много стара, кухнята е в квартира и всички решения и нововъведения осъзнато бяха временни. Междувременно в кухнята се трупаха уреди и разни джунжурии, които ползвах и все още ползвам за снимките. Тези джунджурии по-надолу ще наричам реквизит. Пак ми отесня, но знаех, че прекалявам. (Някой ден ще пусна всичко на гаражна разпродажба.) Нямах намерение скоро да се местя. Въпреки старата сграда, квартирата беше в центъра на София, изобщо не ми се налагаше да ползвам градски транспорт, а до работното ми място ме делеше само минута път. Приказка!

Тази приказка обаче свършва с неистово желания положителния тест за бременност и започва нова, по-интересна и вълнуваща. Край на квартирите и временните решения. Настъпи времето да се преместя в четвъртата кухня, този път собствена, в собствен апартамент.

Започна се с едни голи стени и грандиозен план. Време за поръчкова кухня изобщо нямаше. Затова с Вальо се спряхме на най-практичното, бързо и същевременно свободно решение (доколкото позволява пространството) сами да си сглобим кухня от Икеа. Тъй като кухненското помещение се намира в една голяма стая, в която трябва да се впишат трапезария и кът за отдих (така ли се казва?), отбелязахме колоната в стаята като границата на кухнята и започнахме да чертаем и да умуваме. Разположението на ключовите места за мивка, фурна и хладилник се смениха няколко пъти докато намерим най-рационалното решение според това къде е водопроводът и коминът. Разбира се, този път пералнята няма място в кухнята. След като плана беше готов и консултантите от Икеа го одобриха поръчахме кухнята и зачакахме.

Всички елементи пристигнаха вкъщи след два дни (на снимката има и други мебели, освен тези за кухнята), но монтажът беше обещан за след два месеца, което в моята глава изникна като „ще го карате не пици от кварталната пицария“. Извадих късмет, когато след няма и месец ми се обадиха и казаха, че идват за монтажа. Охо, добре сте ми дошли!

Монтажистите си работят мирно и тихо, а аз се вълнувам повече от всякога и нямам търпение да видя всичко на мястото си, както съм си го представяла. Даниел обаче трябва да излезе на бял свят и аз вместо в готовата кухня се озовавам в болницата. Кухнята вече не ме вълнуваше толкова, дори когато Вальо ми съобщи, че има разлики в  размерите на колоната, откъдето плануваните пред нея чекмеджета (които бяха единствените чекмеджета в кухнята) не се побираха. Голяма работа, ще му мисля после. (Ако това ми се случи сега, сигурно бих издивяла и по-добре, че така стана.)

Дойде после и след известно помотване в кухнята (точно помотване си беше) установих, че не мога без чекмеджета. Къде ще си слагам вилиците, лъжиците и всички дреболии? С Вальо почнахме пак да мислим. Мислихме около два месеца докато го измислим. И пак опряхме до Икеа. Ми, какво? Като са измислили бързи решения за всичко, така ще е.

Плануваните и неосъществени чекмеджета пред колоната станаха шкаф с рафтове, а вратите на съседния огромен шкаф с рафтове (на снимката горе) се сдоби със телескопични панти и три огромни чекмеджета. Сега имам най-голямото чекмедже за вилици и лъжици (снимката долу).

Какво още от новата ми кухня? Двата вътрешни ъгъла, които се получиха на П-образната кухня решихме с подвижни ъглови шкафове, които намирам за много практични.

Ако се ползват само рафтове, които не се изтеглят, в шкафа биха се събрали много повече неща, но никак не е приятно да се налага да извадя всичко от него, за да се добера до нещо оставено най-отзад (питай ме!). С подвижните рафтове имам лесен достъп до всичко.

Рафтовете на стената са направени от най-обикновени дъски, изрязани специално за малкото пространство, което се получи между последния горен шкаф и стената. Това е единственото „направи си сам“ нещо в кухнята и мисля да няма други такива, защото не сме такъв тип хора, но вероятно ще се наложи заради колоната.

Релсата с кукички от едната страна и релсата с етажерки от другата страна си бяха задължителни в плана, даже си ги нося от предната кухня. На куките си закачам всичко, което ползвам често, а на етажерките наредих подправките, за да са ми подръка. Забелязала съм, че когато виждам бурканчетата, по-често използвам тяхното съдържание, отколкото ако са прибрани. Трябва специално в рецептата да се изисква сумак, например за да го извадя от шкафа, а иначе като е пред очите ми решавам да го сложа в салатата или да поръся сиренето, или да го сложа в киша със скариди и така откривам прекрасни комбинации.

Също подръка държа и дървените лъжици и шпатулки, с които готвя.

Цветята на перваза не са само с декоративна цел, те имат функцията и да държат тръбата на аспиратора. Ха! Сигурно звучи смешно, но това е положението, като са проектирали комина в близост до крана за водата. Пък аз отказах да имам отново миниатюрна мивка. По-голяма и дълбока трябва да е. До комина застопорихме хладилника, защото иначе където и да го сложехме изглеждаше като да стърчи в нищото. И така фурната и котлоните се озоваха в средата на П-образната кухня.

Джунджуриите (реквизита), който така съм подредила над горния шкаф са там, защото вече нямаше място в килера. О, за килера. Много е хубаво да имаш килер. Това е мястото, в което стои реквизита и не ми запълва шкафовете в кухнята излишно. Там стоят още всичките бурканчета със сладко, които направих лятото докато бях бременна и куп други вехтории, които не ми се изхвърлят, пък все си мисля, че ще ми потрябват за нещо. Надявам се да не прекалявам със запълването му, така че един ден като отворя вратата всичко да се срине върху мен. Ако се случи това, гаражната разпродажба вече ще е в сила, ако оцелея от собствения си вехтошарски нрав.

Това е накратко за новата кухня. Най-после тя е достатъчно широка, но и достатъчно компактна. Най-после имам на разположение голям плот и мога да се ширя върху него без да ми се налага да редя поредната тава с коледни сладки на главата си. Трябваше ми обаче малко време докато свикна в нея, докато подредя всички вещи на най-удобното място, което винаги се случва в процеса на готвене. Може би ще пренаредя още нещо, винаги си намирам какво да правя в кухнята.

О, за малко да забравя. Книгите (в тази страница ще трябва да добавя и останалите заглавия от лавиците) и списанията „Меню“. Вече са в непосредствена близост до кухнята, така че когато имам нужда от тях и те да са ми подръка, а не както преди – в другата стая. Беше едно размотаване на книги напред-назад. И с това се свърши.

Сега търся решение за колоната. Иска ми се да бъде практично и да я използвам по някакъв начин, освен да си закача макро снимки на храни. Някакви идеи?

В кухнята с Йоана е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: