Говори Пловдив: ГРАНИЦАТА МЕЖДУ УКРАЙНА И УКРАЙНА

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Мият кръвта от площада в Киев. Чистят го от атрибутите на демократичната битка – гуми, камъни и дръвье. Куршуми също. И слагат цветя.

И мият кръвта.

А плъховете се разбягаха.

Разбягаха се на Изток, към Москва, не на Запад, към Европейския съюз, където – както артистично-искрено се клеха в един момент – искаме да заведем народа си, но не точно сега, защото не му е дошло времето. Очевидно имаха предвид, че на народа не му е дошло времето. И на ЕС. Защото, от друга страна, московското време изобщо не си беше тръгвало от Киев.

Така или иначе, според някои източници Янукович е вече в Москва. Според други – не е, защото в Харков не са пуснали самолета му. Оттам не са пуснали да избягат на Изток още бившия вътрешен министър, бившия генерален прокурор, бившия главен бирник на Украйна и вся остальная, в момента от мъка и страх вероятно пиющая твърде много водка сволоч.

Само че не съм сигурен дали радостта, че на летището в Харков свестни хора са защитили украинските интереси, като са хванали плъховете в капан, не е малко прибързана. Защото истината е, че на руснаците Янукович и другарчетата му в Москва не са им необходими. Ама изобщо. Там властите ще трябва само да ги хрантутят и поят без полза. И доживотно да им слушат горките ридания. А може заради тях да берат и известни международни ядове, защото ще се окаже, че дават убежище на търсени от Украйна престъпници – когато Украйна си ги потърси. Не че на Кремъл някога изобщо му е пукало от това, че дава убежище на подобни престъпници, де, но такива работи е винаги по-добре да се избягват, ако може.

А сега не само може, но е задължително, защото на руснаците Янукович и компания всъщност им трябват базирани именно в източните украински провинции. Оттам и само оттам те могат да предявят претенции, че са законният президент и законното правителство, а всичко, което днес се назначава или утре ще се избере в Киев, е незаконно. Губернаторите на източните провинции вече казаха това, но те са само губернатори, важни болярски фигури, но недостатъчно представителни. Да, каза го малко по-рано и самият Янукович, но по-скоро го смънка някак с половин уста, все още не достатъчно смело и отговорно го заяви – по руските критерии.

Истински отговорното действие на Янукович ще бъде, когато в ролята на законен президент официално покани руските съветници да го съветват за някои тънкости на украинската вътрешна и външна политика. Например за това откъде точно трябва да минава новата граница между Украйна и Украйна, за да е най-изгодна цялата работа за руснаците. Или как да се организира новата Източно-украинската автономна република по модела на старата Приднестровска, без обаче да е необходимо руските десантни части да се намесват повече от необходимото. От руските съветници ще може да се научи също какво включва разумното и братско отношение, което новата, некиевска Украйна, трябва да има по въпроса за присъствието на руския черноморски флот в Одеса и неговото оставане там до века. Или кое отношение би било напълно неразумно, небратско и какви биха били последствията от това…..

И още много други тънки теми има, разбира се, по които само кремълските съветници могат да те посъветват правилно. Защото създаването на марионетна държава по руската периферия не е никак лесна работа, пък Янукович и компания нямат опит в това, докато другарите от Кремъл имат. И са готови братски да го споделят. Даже със сигурност понякога са готови да ти платят, за да го споделят с теб.

Да оставим иронията настрани и да сме съвсем наясно – разделението на Украйна е най-лошият възможен сценарий както за страната, така и за цяла Европа. Естествено, то е лошо и за Русия, но не за сегашната, путинската, а за онази, истинската Русия, която не съществува.

Вече се чуха отговорни европейски гласове да казват, че ЕС ще гарантира териториалната цялост на Украйна. Това е добре, но не съм убеден, че съюзът наистина има сили и способности да направи това, ако в Москва наистина решат, че по-изгодна ще им бъде разделената Украйна. А такова решение ми се струва твърде възможно, защото Русия по принцип винаги иска да има буфер между себе си и Европа, тя много се дразни от директен контакт с истинската цивилизация и демократичните принципи, направо е алергична към тях, както всички сме забелязали.

Страхувам се обаче и от друго – че подобни руски сметки ще намерят добра опора в развития, които, много вероятно, предстои да се случат в Киев. Например, прекалено разгорещена битка за власт между различните партии и групи, които досега, макар да имаха свалянето на Янукович за обща цел, пак бяха  обединени само донякъде. А как ще бъде утре?

Имам също притеснението, че някаква част от украинските граждани живее с илюзии, свързани с членството в ЕС и разбиването на тези илюзии може да ги доведе до силен стрес. А илюзиите ще бъдат разбити непременно.

Първо, украинското членство в ЕС не може да стане толкова бързо, колкото на хората от Майдана им се иска. То е дълъг процес, който се развива не само във времето, а и в глъбините на самото общество. На всичкото отгоре е свързан с непопулярни мерки и сериозни промени на личностни и обществени механизми и нагласи.

Второ, дори Украйна буквално утре да бъде приета в ЕС, това на практика нищо не означава за масата хора, свикнали през дългото комунистическо и посткомунистическо време някой друг да мисли вместо тях, някой нещо да им „дава”, някой нещо да им „осигурява”, да се грижи за тях…..

Казвам това без капка злорадство, напротив, казвам го от горчив опит, защото ето ни нас, в България – седем години след влизането в ЕС още продължаваме да си патим от тези човешки нагласи и да виждаме на живо как се реализират всеки ден отрицателни ефекти от тях.

Трето, не само в микро, но и в макро-икономически план прекият ефект за държава като Украйна от влизането в ЕС, поне на първо време ще бъде, да кажем, не особено забележим. Освен, разбира се, ако не бъде откровено отрицателен за едно доста продължително „първо време”.

Тоест, като цяло по своя европейски път страната ще трябва да мине през сериозни естествени трусове, дори без да смятаме трусовете, които нарочно ще и бъдат осигурени от Големия руски брат и неговата Пета колона. А тя в Украйна вероятно има и доста по-сериозни позиции, отколкото дори българската Пета колона, която ни управлява на практика почти през целия преход.

Ето, такива притеснения имам и те наистина ми вгорчават живота – дотолкова, та чак не мога да се зарадвам пълноценно и да изпия бутилка вино в чест на гордия начин, по който украинците се бориха за себе си победиха.

Ама ще я изпия, де – още тази вечер, че утре може да стане съвсем късно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: