За Перу, като за Перу (6): Мачу Пикчу

Продължаваме с първата част от пътешествието на Тинка из Перу. „Тинка в страната на инките“. В първата серия бяхме в Пачакамак и Паракас, бяхме в Писко, на Балестовите острови, на платото Наска и Арекипа, минахме през каньона Колка и езерото Титикака,  после бяхме в Куско, а за последно  разгледахме Оляйтантамбо. Днес наред е Мачу Пикчу.

Приятно четене:

За Перу, като за Перу

Тинка в страната на инките – първа част

шеста серия

Мачу Пикчу

Днес по програмата е

Мачу Пикчу

Мачу Пикчу е на около 130 км от Куско, изгубен някъде в лабиринта от завои в каньона на живописната река Урубамба, само че по-нависоко. На езика кечуа „Мачу Пикчу” ще рече „стар връх” и както при нас има с. Горно.. и после „Долно”от същото, така и тук има и по-млад връх, Хуайна Пикчу. Това е името, с което е известен този официално открит преди точно 100 г. град. Няма легенди и спомени за истинското му име.

Тук вероятноса живели по-специалните граждани на инкската империя. Всичко сочи, че Мачу Пикчу е внезапно изоставен от обитателите си. Всички околни, теперва изучавани, цитадели са изоставени по същото време…

Града влючва градска и аграрна част. Втората се състои от тераси, заобикалящи града, особено подчертани в южната му част. Ров и стена разделят двете части, като охранявана врата е контролирала влизащите.

Градската част влючва „свещен площад”, храм на слънцено, царски дворци… Хирам Бингам, откривателят на Мачу Пикчу, го намерил в далечната 1911г. С наличните 173 скелета в гробището му, от които 150 женски.

Намерил също особено разпръснати съдове, свидетелство според него за специален ритуал или жертвоприношение.  – Надявам се не на онези 150 скелета..

От купчините събираната покъщина – керамика и т. н. , отново излиза теорията, че града е бил изоставен. Набързо.

Основното строителтво са двуетажни сгради, които са изградени финно, от камък, като не са ползвани големи блокове. Т. нар. „гредоред” бил тачен и тук – това разделяло двата етажа и подпокривното пространство. Подпокривните греди били буквално вързани с дебели въжета за нарочно направени издатини в каменния градеж. Покривите били тип сламени, като за целта се ползвала специална местна водоустойчива трева – ичу. Дървените греди, ползвани в строителството, били носени от тропическите гори, стрували скъпо, и поради икономически или екологични причини, хората са си ги взели на тръгване.

Градската част включва улици, галерии и стълбища, изградени така, че ако искаш да отидеш някъде, задължително да минеш през определени къщи и стаи. Вероятно от съображения за сигурност.

В Мачу Пикчу Бингам намерил градеж, чието подобие с храма на Кориканча в Куско го навело на мисълта, че и тук жителите почитали Слънцето, главното божество, и го нарекъл Храм на Слънцето.

Този храм има три прозореца – направени действително уникално – през два от тях влиза първия слънчев лъч по време на лятното – на 21 декември и зимното – на 21юни, слънцестоене, а третия е известен като прозорец на змиите – заради множеството дупки, пробити около ръба му, вероятно за да могат змиите да бъдат представени подобаващо в храма.

Храма на Слънцето е построен върху есествена скала, която покрива трапецовидни ниши, а външната му част е покрита със стъпки, които символизират трите свята от инкската космогония – на мъртвите, на живите и на боговете.

ИНТИХУАТАНА е структура, ползвана тук за аграрен календар, натоварен със сложни церемонии, в който инките прилагали своите познания по астрономия и инженерни науки. На кечуа, това име има интересен превод „инти” – това е слънцето, а „хуатана”, това е „мястото, където то може да бъде вързано?!“По време на най-късия ден в годината – зимното слънцестоене, инките молели своя бог слънцето да продължи да свети, да започне да увеличава деня, за да могат реколтите им да ги изхранват и да им дават живот. Инките вярвали в силата на природата, те не смятали смъртта за край, а за възможност за едно по-добро ново начало. Аналогична символика на храма на слънцето покрива и Интихуатана. Освен слънцето, в ритуалите тук били включвани и околните върхове.

Мачу Пикчу, Santuario Historico Machu Picchu, Muro de la Ciudad, Перу

В областта около Мачу Пикчу има над 250 вида орхидеи, това е друг забележителен факт.

ХРАМА на КОНДОРА е разположен в източната част на града. Наречен е така заради невероятното сходство на формата му с тази на кондор от Андите. Ползван е вероятно като средство за наказание и затвор. Във вътрешността му има няколко клетки, каменни, като над тях разположените прозорци имат дупки, за завързване на ръцете на затворниците. Кондора бил свят за инките, и така както той се хранел с мърша, е възможно тук да са екзекутирали вражеските пленници. Това разбира се е само предположение на изследователите.

 

До Мачу – Пикчу стандартно се отива с влак. 2 часа. Може и пеша – 5 дни. Влакчето е претъпкано. Пътеката на инките едва ли. Но пък иначе е много спретнато и дават сокче и сладкиш.

По пътя си лафя със симпатичен венецуелец и един от наште – информацията варира от плажовете и гражданската сигурност във Венецуела до складове на едро в Пловдив и положението на емигриралите българи в Щатите.

Стига толкова.

Мачу Пикчу

Красива работа.. понаправена малко разбира се, от 1911 год. насам, макар и поначало със скромни претенции, перуанциите също искат да дойдат повечко туристи. Ние заварихме няколко работника, които довършваха с цимент и хоросан една от постройките.

Гледаш, гледаш и не вярваш. Само ти се иска да дилийтваш човешките фигури, а те наистина са много и като мравчици пълзят, катерят се, прескачат се, снимат се, пекат се, хилят се, туризъм брате, т’ва е.

Град на място, където е трудно въобще да се качиш. Ето ги терасите, на които Мачу Пикчани са отглеждали царевица. Широки и отрязани като над пропаст. Да ходиш по ръба им е буквално опасно.

Много ме впечатли начина, по който тук е било организирано, и то явно успешно водоснабдяването – има направени от камък тръби  –  акведукти, чрез които се е хващала водата от високите снежни шапки по върховете, при топенето на снеговете. И с това не само са пили, мили са се, а и са поливали царевицата… !И нали се сещате кога!А да не говорим къде! Евала!

Действително има диви орхидеи,

макар и 2400м високо, мястото е близо до джунглата и съответно растителността е тропическа, няма борове, като у нас, а ниски широколистни дървета и храсти.

Веднага зървам и Хуайна Пикчу, но ще си го гледам отдолу засега. Това е хребета отсреща, по-малък, блокира ми хоризонта обаче и долавям по периферията му тераси. Едва подтискам детския си импулс да хукна и да го кача. Но не е толкова лесно, освен това някак сме пропуснали часа за записване. Следващия път – ако се случи.

Мачу Пикчу не е действителното име на града… то всъщност е неизвестно. Знае се че са живели предимно жени, поради предимно женските останки, т. е. за да бъдем точни и в синхрон с гореизложената официална информация, предимно жени са умирали там.

Града е напуснат набързо, вероятно по време на испанската инвазия, заради война, бедствие или прокрадва ми се тайната мисъл „за да се опази нещо свещено”, което криели там.

Живеещите в Мачу Пикчу

хора са имали красиви каменни домове, с тайни входове и изходи, имали са площади и няколко храма. Има мнения, че това е била лятната резиденция на инката, и други, според които това е бил ритуално – религиозен и изследователски център.. Каквото и да е имало тук, самото място говори, че е било ценено и свято за притежателите му, така скътано сред планинските хребети, с тераси, надвиснали над виещата се като змия река Урубамба.

И ето едва сега, година по-късно едно име идва в съзнанието ми „Град – светилище”.. няма го в книгите, няма го в програмата… не знам откъде дойде…

След три часа дебнене на местата за най-атрактивна снимка, включително и такава с победоносно развят бг флаг, благодарение на досетливата туристка Зоя, потни и разсеяни, нахранили една лама с последните обелки банан от закуската, се спускаме в подножието, където туризма се е разраснал под формата на лабиринт от покрити сергии, плюс няколко полупразни ресторантчета.

Имаме дупка от време около 4 часа, което вече направо „на автомат” запълваме  –  отново пазарлъци, подаръци и подаръчета.

Опитвам киноа, нещо средно между ориз и просо е, в моята порция беше добавен и малко пясък. За сметка на това чичата е наистина зашеметяваща. Чичата е едно от нещата които действително ще ми липсват, въпреки че всеки път като си поръчвам, усещам че пия нещо напълно непознато, единствено на цвят го докарват подобно, останалото е явно въпрос на личен майсторлък. Някъде слагат и карамфил, от хигиенични съображения, против глистите.

В крайна сметка, 4 – те часа минават неподозирано бързо. Аз радостно крия във вестник малка фигурка на индиански шаман, другите и те какво ли не, и всички доволни се настаняваме във влакчето за наобратно.

Този път се запознавам със семейство колумбийци и неспирно си бъбрим през целия път. Слизам, влюбена напълно в Колумбия, решена, че един ден ще се върна по тия южноамерикански земи, за да видя още нации, красоти и природи.

Единственото, което малко ме притеснява е, че там където ми баеше шамана, цял ден ме сърби главата. А той каза никакво къпане 24 часа. Дали са въшки. Не, отговаря ми интуицията, просто от процедурата, нещо е сработило сигурно. А дано.

Нямам сили да запомня какво точно означава инкския кръст, но е нещо важно и също е базов символ, защото навсякъде предлагат инкски кръстчета във всякакви варианти и вариантчета.

Инкски кръст –специфичен по геометричната си форма кръст от а. полускъпоценен камък;б. боядисана глина;в. дърво и др. – талисман за късмет и най-популярния местен сувенир… .

От нета – Инкският кръст е най-разпространеният символ на вярванията на инките и може да се види в почти всички градежи от онова време. Нарича се още „chakana”, от кечуа, това в превод ще рече кръст, или мост.

Представлява кръст, до чийто рамена се стига през три стъпала, с дупка в средата.

Числото три, тук основно се свързва с идеята за

В първата част за трите свята – горния, на боговете, средния на хората и долния, на мъртвите.

Във втората част всеки свят е представен от свещено животно и те са – кондора, пумата и змията.

В третата част за 3 – те местни „божи заповеди” – не кради, не лъжи и не мързелувай.

И в четвъртата част са заложените три базови принципа в тукашната религия

Любов – към себе си, ближния и боговете

Знание – интелектуално познание, опит и осъзнаване

Работа – тука коментара е излишен.

Дупката в средата е символ на столицата куско, а също и носи идеята за връзката между световете, нещо в което са просветени основно шаманите.

Четирите рамена символизират – 4те инкски провинции, 4 – те базови елемента – вода, земя, въздух и огън, 4 – те сезона, 4 – те посоки на света…

Ето защо други трактовки определят символа като компас, със съзвездието Южен кръст в средата и главните му звезди наоколо, естествено 4 на брой.

Някъде сред завитите във вестници шаренийки и сувенирчета се сещам, че една жена ми подари инкски кръст. За благодарност, че купих няколко неща от нея. Дано не изгубя посоката.

Заспивам спокойна и утешена, а пред очите ми инки с пера по главите горят нещо в ритуален огън, после потъват в поклон и молитва пред първия слънчев лъч… това е нещото което е нарисувано на един от магнитите с боички, но пред очите ми е съвсем реално.

Напускам Куско и летя за Лима. От Куско излитат около 25 самолета дневно. Не е зле, никак не е зле. Отново виждам братята колумбийци и майка им там, където си качваме куфарите. Запознаваме се. Имената им са Мария, Даниел и Сантяго. Освен, че аз харесвам Колумбия, разбирам, че и те са доста впечатлени от България. Колумбийската ми самоличност от сугестопедичния курс по английски е искрено зарадвана.

 

Очаквайте продължението

Автор: Тинка Узунова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Перу – на картата:

 

 

Перу

Прочети цялата новина

Свързани новини: