Пропагандният на(р)цизъм на мутиралия националсъветизъм

Социалистическият официоз „Дума” се прояви отново в типичната светлина на пропагандния мрак, характерен за болшевизма, който е ляв предтеча на десния завой към националсоциализма като разновидност на тоталитаризма.

Понеже малцина четат катехизиса на болшевишката пропаганда с избирателната памет, която няма да ви каже нищо за около 7 милиона ( повече от жертвите на холокоста) умъртвени от болшевиките чрез насилствен глад украинци през 1932-33-та, смятам за поучително да се види колко жилаво е на(р)цисткото заболяване на днешната българска червена пропаганда.

То напомня на ужасно тъжния факт, че най-зловещите сътрудниците на националсоциалистите в концлагерите, назначавани да налагат дисциплината в бараките, са били сънародници на нещастните жертви на националсоциалистическия терор, натикани в лагерите на смъртта при нечовешки условия. На на(р)цистки жаргон са ги наричали капо.

Днес другарите не са капо. Те само гледат да не пропуснат да се харесат на шовинистите от Кремъл, чиито младежки шпицкоманди за налагане на новия путинистки ред руската гражданска съпротива нарича „нашисти”.

За на(р)цистката пропаганда окупирането на България- без да се е съпротивявала, без да е убила и един червен армеец ( и след като е поддържала с др. Сталин дипломатически отношения до последно) е именно освобождение.

А който не е съгласен с тази перверзна трактовка, си е направо духовен урод- Лоброзио, казано с думите на екзалтирания следовник на съветския шовинизъм в изблик на продължаващ фетишизъм спрямо стърчащия над главите ни посткомунистически атавизъм.

Авторът оправдава на(р)цизма на болшевишката си злоба със страданието на Юлиус Фучик, обесен от нацистите достоен чешки патриот , но явно не му пука за чешкия народ, чийто не по-малко достоен порив към свобода (като козметична корекция на комунистическата съветска диктатура от епохата на Дупчек и Свобода) беше задушен през 1968-ма от същите тези негови любимци, които окупираха България вероломно през 1944-та и назначиха на власт надзирателите на концлагерите си тук.

Ето как работи избирателната памет на болшевишката пропаганда- от(к)ровена и с апетит да трови нови поколения:

Паметта на ломброзианците

Алберт Аврамов

24. Февруари 2014

Защо ли се сещам за Чезаре Ломброзо, италианския лекар-антрополог и криминолог, роден във Верона, Италия. В юридическите среди субектите, поставени под прицела на правосъдието, според италианския учен носели характерни черти, издаващи престъпни наклонности, нисък интелект и нравствена затормозеност. Били известни сред магистратите като “ломброзов тип”. Може и да е бил прав Ломброзо – по-скоро не, но някои от посочените от него елементи на “запънатата психика”, проличаваща в лицата на определени хора, със сигурност ги откриваме и днес.
Те са способни на всичко, особено ако нямат на въоръжение нито ясно осмислени мотиви, нито пък историческа памет. Да не говорим за морал или елементарна култура.
Поредното обругаване на паметника на Съветската армия Освободителка (подчертавам Освободителка) в София точно в деня, в който съвременна Русия, а и десетки народи в Европа и по света навеждат глава в дълбок поклон пред неистовия подвиг на народите от Съветския съюз, на милионите жертви, паднали в борбата с Кафявата чума, е нищо повече от ломброзианско поведение. При това в цялостната гама от детайли, описвани от автора на иначе мрачната теория.
Кафявата чума нахлу и се настани в Украйна – да не припомняме за кой ли път подкрепяна и от кого. Ломброзианците мигом грабнаха боичките и изпомацотиха с гениалното си творчество паметта на народите към жертвите и победителите на фашизма.
Всякакви тиради са излишни. Нали помните думите на Юлиус Фучик? Настана време за отпор!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: