71. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕРНАН КОРТЕС /част втора/

Пламен Асенов

26. 02. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:  http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=74

Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Обгорелият от слънцето, но иначе бял и брадат испански авантюрист Ернан Кортес акостира в Мексико на 21 април 1519-та. Време е за празнична литургия – денят е Велики петък. От гледна точка на Монтесума, императора на ацтеките обаче, чиито съгледвачи го посрещат на брега, денят е Девети вятър в годината Це Акатл, Една тръстика – точният момент да се изпълни старо пророчество. Предречено е, че в този ден ще се върне прогоненият някога в изгнание бял и брадат бог Кетцалкоатл. Преди да започне една от най-фантастичните и драматични истински истории в човешката история, всичко притихва за миг – колкото Съдбата да си поеме дъх.

Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Да ви кажа отсега – две години по-късно, след перипетии и драми, предателства и героизми, след падения и величия, след морета от проляна кръв и океани от пролени сълзи, Ернан Кортес завладява Мексико. Прави го със смешния си малък отряд, плюс фамозните 10 оръдия и 16 коня. Прави го, въпреки че Монтесума може за броени дни да мобилизира армия от сто хиляди страховити бойци, които буквално да изтръгнат с ръце живите сърца от гърдите на испанците. “От всички странни факти в тази драма – пише Морис Колис в книгата си „Кортес и Монтесума” -  най-странният е, че само от Монтесума зависи да унищожи Кортес и неговите 500 войника, но той няма сили да издаде това нареждане. Мексиканската наука и теология го карат да вярва, че Кортес е божествено превъплъщение. Гадателствата, поличбите, астрологическите изчисления, знаменията, предчувствията, календарът, историята – всичко предсказва ужасното събитие.” Да, всичко това е истина, но нямате ли чувството, че досега в тази история липсва нещо важно. Е, правилно се сетихте – няма как всичко да мине без една жена.

Епични песни, Еpicon

Жената в тази драма има много имена. Тя е мексиканка от благородническа фамилия, родена като Малинче, което значи Стръкче покаяние. Хороскопът и е твърде лош – казва, че тя ще донесе на народа си невиждани нещастия, страдания и кръв. За да се избегне предсказаното, дават я за отглеждане на богато семейство в крайбрежния град Табаско. След сложни перипетии, Малинче, заедно с още 19 местни девици – а може би не точно девици, кой знае – са подарени на испанците от крайбрежно индианско племе, което е подчинено на ацтеките, но бързо се превръща в съюзник на Кортес. Той нарежда жените да бъдат покръстени и разпределени между офицерите. На него самия се пада Малинче, вече с новото име Марина. Освен красива, тя е и умна – научава бързо испански, става преводач и незаменим съветник на Кортес, както, разбира се, и негова любовница. От нея той има най-малко един син, а може би двама сина и дъщеря. Като цяло има 13 документирани деца от поне седем различни жени, така че очевидно е съвсем точен хроникьорът на експедицията, Бернал Диас, който описва Кортес така: “С другарите си се носеше любезно, знаеше латински и пописваше стихове. Всяка сутрин четеше молитви от един часослов и с благоговение присъстваше на литургиите. Влечаха го много картите и зарът и беше луд по жените”. Но, както и да е, навярно именно доня Марина е разказала на Кортес историята за бога Кетцалкоатл, когото ацтеките чакат да се върне от изгнание. И нищо чудно, ако тя му е дала печелившата стратегия, с която мирно и безкръвно да завоюва Мексико – на думи да отрича, че е бог, а да се държи, сякаш е бог – безстрашен, неуязвим, непобедим, себичен, капризен. И огромен късметлия, непрекъснато подкрепян от Съдбата – което няма как да е негова лична заслуга, нали, ако е просто обикновен човек. От гледна точка на Малинче това е съвършеното отмъщение за миналото и съвършеното развитие за бъдещето. Е, работата не минава безкръвно, напротив, предсказаните в нейния хороскоп нещастия, страдания и кръв се реализират напълно. Но доня Марина все пак получава своето – след падането на Мексико тя цял живот остава нещо като първа дама, независимо, че Кортес официално се жени за други жени. Хората, в помощ на които тя се посвещава, я обичат и я наричат Матлалсиуатл, Тъмнокосата зелена жена от планината, а след смъртта и, дори досега, в Мексико я оприличават и почитат като светата Дева Мария.

Епична музика, Роден за победа

Испанският авантюрист Ернан Кортес обаче не тръгва на този поход със сметки да е безкръвен. Той върви, за да победи на всяка цена и така да получи своята слава, пари и власт, затова скоро поема към сърцето на империята. Монтесума предпазливо го кани в столицата на гости, но не е съвсем сигурен, че действително иска да го види там. Затова не само не му дава водачи, но и по време на трудния поход праща военни отряди, които да пробват доколко богът се справя. Все пак, когато испанците стигат в Теночтитлан, той ги приема като гости – настанява ги в един свой дворец, дава им злато, макар не толкова, колкото им се иска. Кортес и Монтесума водят дълги разговори и наистина се сприятеляват, дори испанецът живее с една или две от неговите дъщери, мексикански принцеси, от които също има няколко деца, тоест, Монтесума му е нещо като тъст. Идилията бързо свършва, но ударът е от неочаквана посока. Губернаторът на Куба, Диего Веласкес праща бойна флотилия, която да арестува Кортес и да вземе Мексико. Нищо такова обаче – Кортес подкопава бойния дух на войниците, като им показва злато и ги убеждава, че има за всички. Част от тях се присъединяват към него, а, след кратка битка, се присъединяват и оцелелите други. При връщането си в столицата обаче Кортес установява, че и тук идилията е свършила. Разбираемо – едно е да се кланяш на далечен, невидим и абстрактен бог, друго е да го хрантутиш и изпълняваш капризите му на живо. Това е писнало на мексиканските благородници и те правят заговор. Кортес задържа Монтесума като заложник и в най-напечения момент от бунта го праща на стената на двореца, за да укроти сънародниците си. Те обаче му се извиняват чинно и после убиват императора си с камък в челото. Настъпва примирие, защото и двете страни искат да оплачат загубата. След което кашата става пълна и наистина твърде кървава. Кортес едва-едва успява да се оттегли от града, атакувани с бързи лодки, голяма част от хората му загиват на насипите сред езерото, защото са трудно подвижни – помъкнали са всичкото злато, което могат да носят, дори за сметка на оръжията си. Малцината оцелели испанци се оттеглят на крайбрежието, възстановяват силите и попълват запасите си от хора, оръжия и муниции, събират също армия от индиански съюзници и отново се връщат в Теночтитлан. Щурмът им е безпощаден, избити са буквално десетки хиляди войни и мирни жители, а последният мексикански владател, Куауктемокцин, Стрелкащият се орел, е заловен. Ето какво пише по този повод самият Ернан Кортес в свое писмо до императора Карл V: “ „Щом този благородник падна в плен, войната незабавно спря, която нашият господар господ-бог благоволи да доведе до нейния край през този ден, 13 август 1521 година.” Така за две години умира един свят и върху останките му започва да се ражда друг. В същия момент обаче Съдбата изведнъж обръща гръб на Ернан Кортес и никога повече не го поглежда в лице.

Епична музика, Две стъпки от ада, Сърцето на пламъка

На 36 години Ернан Кортес достига до върха на своя живот. Следващите 26 обаче, до смъртта си на 62, той, общо взето, прекарва като нещастен човек. Кортес продължава да подготвя и изпраща, а и сам да участва в различни експедиции – за откриване и изучаване на западното мексиканско крайбрежие, походите на юг, при което са завладени сегашната Гватемала и други земи в Централна Америка, походите на север, които откриват, проучват и заселват сегашната Калифорния. Той е богат човек и в различни периоди управлява – официално или неофициално – любимото си Мексико. Обаче истинското признание и истинската слава, които смята, че заслужава, Ернан Кортес никога не постига. Карл V не го назначава за вицекрал на Мексико, пренебрегва писмата му, срещу него се водят различни съдебни процеси, а когато се връща в Испания, за да оправи делата си, не само не получава почести, но императорът го гледа като подозрителен досадник, а придворните му се подиграват. Смята се, че всичко това е заради дворцови интриги, но конкретната причина всъщност не е важна. Важното е, че самият Кортес, разкъсван от страсти, дълго се пържи в ада на земята. А май и досега продължава да се пържи в ада отвъд, ако се съди по митарствата му след смъртта. Той умира в Севиля през 1547 година и е погребан в гробницата на херцозите Сидония в манастира „Сан Изидоро”. После костите му са пренесени в Тескоко, Мексико, а през ХVІІ век – във францискански манастир в центъра на Мексико сити. През 1716-та са преместени отново и остават сто години в бившия дворец на Монтесума. През ХІХ век обаче идеята за мексиканската независимост се разпространява като пожар, иска се унищожаване на тленните останки на завоевателя, но това все пак не става. После костите се местят още един-два пъти, а в средата на ХХ век отново са изровени, за да се изследват. Автентичността им е доказана, но националистическа група заплашва да ги унищожи, затова президентът Портильо нарежда да бъдат препогребани на място, което и досега се пази в най-строга тайна. Не знам защо, но имам чувството, че дори самият Ернан Кортес, завоевателят на светове, не знае вече къде душата му почива.

Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Прочети цялата новина

Свързани новини: