Бирена разходка из Белгия (3): Бирите в Антверпен и Ротердам (Холандия)

Днес завършваме бирената разходка из Белгия, която започнахме в Брюксел и продължихме в Гент и Брюж – за финал ще отидем в Антверпен и холандския Ротердам. Приятно четене:

SAVE WATER, DRINK BEER

/или една кратка бирена разходка из Белгия/

 част трета

Бирите в Антверпен и Ротердам (Холандия)

 

От там – право в

Антверпен – градът на диамантите

Изненада – отново един час път. Изобщо всички разстояния в Белгия са все по един час. Много удобно. Антверпен, след като си е съперничил с Брюж кой е по-по-най през вековете и се е преборил, големи мускули е направил. Голям град, личи си още на гарата. Каква гара само, една от най-красивите по света. И отново – прекрасен център – Grote Markt, високи катедрали – произведения на изкуството, тесни калдъръмени улички.

И един

страхотен bier pub – Gollem

Както се казва голям е тоз Gollem! Част от верига заведения за бира, в Амстердам също има такова, също е много хубаво. Младежът на бара беше много любезен да предлага все интересни предложения от мнооогото кранове пред него, до момента, в който чу „Може ли сметката” на френски. „Ама как, вие ми говорите на френски, аз съм дъч”, нескрито се възмути той. Ау, ужас ви казвам! Май навсякъде хората имат навик да се делят по разни признаци.

Антверпен, Белгия

Там опитахме и KWAK, за който споменах в началото. Вижте само как изглежда чашата – колба, а бирата е повече от прекрасна.
Редом до KWAK-а гордо стои още един трапист, посетил малко по-късно вкусовите ми рецептори.

Редом до KWAK-а гордо стои още един трапист, посетил малко по-късно вкусовите ми рецептори. И както се казва, преядохме с луканката – сами вижте: още един трапист, в компанията на любимата La Chouffe Houblon.

И още, младежът – дъч (холандец – бел.Ст.) гледаше с удивление как се наслаждваме на всяка глътка, то не беше „мммм”, то не беше „сууупер”, то не беше „перфектно”…

А след толкова бира красивият нощен Брюксел изглежда още по-красиво нощен:

 

 

Последен ден. Решението бе –

Ротердам,

час и половина с влак. Две смени на влакове. Тé такава организация на разписанията имат, както се казва – конграчулейшънс г-н Б…,пардон, господа белгийски и холандски жепейци. Разликата между белгийските и дъчските железници е, че във вторите има безплатен интернет. Навсякъде!

 

 

 

След нидерландската ни обиколка през пролетта, имахме вече изградено особено положително мнение за ниската земя. Ротердам обаче е друга…бира. В никакъв случай по-лоша, само по-различна. В края на онази отвратителна война в средата на ХХ век, този град е бил напълно сринат със земята. Това е допринесло за издигането му в съвсем различна за тези ширини визия, а именно в супер модерна. Наистина рядко се виждат в Европа толкова модерни сгради накуп. Но всичко е толкова подредено и изпипано както в останалата част на страната. Пак онези малки павенца по улиците, тук дори пешеходните пътеки и осевите линии на улиците са от бели павенца, които никога навярно няма да се изтъркат. Подредена работа. И велосипеди, мнооого велосипеди. Доста по нови и модерни в сравнение с Амстердам. Велоалеите са сигурно доста повече от улиците, а и ППС-тата по тях са в пъти повече от МПС-тата по улиците. Единственото задръстване, което се виждаше с просто око беше именно на велокръстовище. Мечта! Дори една велосипедираща дама беше поставила бебето си на бебешко легълце , поставено на задния багажник на дамски велосипед. Луди хора!

И там забележителности особено няма, но какво по хубаво от еднодневна разходка из подредения Ротердам. Имат си кула, почти 200м висока, на която качването е задължително за туриста. Гледката отгоре е наистина впечатляваща. Вижда се колко огромно е най-голямото европейско пристанище, изпреварено наскоро от Шанхай и Сингапур в световна надпревара. Мостът Еразмус, който също е една от забележителностите се вижда много добре от кулата.

 

 

 

 

 

Да не забравя и кубичните къщи, които са наистина супер странни архитектурни чеда.

 

А най-добре всичко се получи, когато попаднахме случайно в кръчма с поне 10 вида наливни белгийски. Знаете какви. Точно в часа, в който всички са излезли от работа и са се отбили за по една. Кой каза две? В 17.30 много, много хора си пиеха вече after work биричка.

 

 

 

Вместо финал ще кажа само едно повторно и по-силно „Наздраве!”

 

 

Автор: Даниел Иванов

Снимки: авторът

* Все пак коректният превод е „полумесец“ – бел.Ст.

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Белгия

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: