Изглежда всички български президенти страдат от една и съща болест. Започват да се гледат в огледалото на най-статусната институция в страната и после не могат да отместят поглед. Виждат постоянно нарастваща важност и рейтинг и се ужасяват от деня, в който зад тях ще остане цялата й натруфеност. Губят способността си да се върнат в „цивилния живот“ и неговата баналност след годините в „голямата игра“.