Путин е на път да освободи света от остатъчното русофилство

Точно преди 60 години Хрушчов, типично по съветски- раздавайки с широки пръсти нещо, което не му принадлежи ( точно като едни 15 милиарда държавни пари, предложени без никаква демократична процедура за одобрение като подкуп на Янукович от Путин), даде полуостров Крим на Украйна. Бомбата със закъснител сега е задействана от още един съветски волунтарист ( така наричаха в късния СССР разжалвания междувременно Хрушчов), но с обратен знак.
Индулгенциите, с които Путин се опита да си (от)купи световни симпатии за 50 милиарда долара на олимпиадата в Сочи, се обезцениха за една нощ до хвърчащи хартийки, на които днес пише да десетки езици: “Долу ръцете от Украйна”.

Руската освободителна душа е толкова широка, че наистина не знае граници и дори направо не ги признава. Ако не може да освобождава някой народ, тя гладува и чака сгоден момент да засити апетита си с нови и нови освобождения на народите, жадуващи за руска демокрация, сибирска топлинка, кремълско човеколюбие и путинска мекота.

В най-ново време Путин изгря именно като освободител на Чечня от чеченците, които не пожелаха да се насладят кремълската доброта и с оръжие в ръка се противяха на топлата сибирска сибирска прегръдка.

През 2008-ма путинските освободители освободиха малка, православна, черноморска и традиционно русофилска Грузия от бремето да се грижи за Южна Осетия. Разтоварена от тежестта на грижите за юга, Грузия превърна само за няколко години северната част на Осетия в процъфтяващ антипод на командваната пряко от Москва Южна Осетия. Самата Грузия, освободена по този начин от южноосетинската котва, се изтръгна от съветската корупционна традиция и изплува на водещо място в света по темпове на икономическо развитие.

Пътьом, освободената от южноосетинската си територия Грузия, се освободи за една нощ от целия си наличен, наследен от СССР състав на старата милиция, заменяйки също следователите, прокурорите и съдиите с подготвени предварително за целта неопетнени кадри. Това невиждано освобождение от двукраките остатъци от комунизма щеше да е невъзможно без решителната освободителна мисия на Путин, подкрепена с пълномащабна петдневна война, в която руските освободители освободиха в небето на освобождаемата Грузия доста от старите си складове със самолетни бомби, снаряди и куршуми.

През януари 2009-та Путин се опита неуспешно да освободи България от русофилството. За тази цел той спря без предупреждение снабдяването ни с природен газ насред най-лютите студове. Така Путин демонстрира, че е готов едностранно да замрази мита за течната дружба между нашите славянско-православни народи, обединени от руската азбука. Членове на „Подкрепа” организираха обаче демонстрация срещу Украйна пред нейното посолство в София и осуетиха от сърце плановете му за освобождение от русофилство- България се оказа единственото петно на картата на света, където руско-украинският спор беше решен с такава лекота и категоричност в полза на Москва.

След като се увери, че българите сме корав народ и не е толкова лесно да ни освободи от себе си, той ни пусна газа отново – засега не точно в газови камери, но и това би направил, ако му се помолим.

Явно наказателната операция на руската пета колона срещу българите, които имат нещо общо с провала на руския опит да провали операцията на НАТО в Косово през юни 1999-та, след което се заредиха проруски правителства в София, е постигнала своето. Парализирана България гледа безучастно опитът на Путин за руски имперски реванш за онзи крах в Косово, за който допринесе значимо отказа на премиера Иван Костов и външния министър Надежда Михайлова да се огънат пред руския натиск българското въздушно пространство да стане коридор за руски десант на летище Слатина в Прищина и така да се обезсмисли обединеното усилие на Запада, предизвикано от косовската криза.

Слизайки от този връх на международното признание, днес се озъртаме докъде ще стигне руското отмъщение в и срещу България с помощта на основната руска тояга, рисувана понякога като енергиен морков. Озъртаме се и се осмеляваме най-много да рисуваме своя протест върху монументалните останки от съветското господство, заплашвани с прокурорски мерки, наредени открито от руското външно министерство.

Благодарение на българската воля, проявена през лятото на 1999-та, България стана член на НАТО. Само няколко месеца след осуетяването на опита за руско осуетяване на косовската кампания на Запада, София бе посетена като жест на признание от британския премиер Тони Блеър и от американския президент Бил Клинтън.

Ето, че окураженият от световните аплодисменти след путиниадата и след като освободи своя арабски васал Башар Асад от необходимостта да се тревожи за кървавия си трон, Путин вече освобождава и обременената с излишни територии не толкова малка, не съвсем православна и все още черноморска Украйна.

Да спомена само, че за освобождаването на Башар Асад от евентуалната опасност от поражение през 2013-та година Путин даде аргументи в телевизионна изява на 12 януари 2014 г., когато вметна, че по мнението на „специалисти” ислямът е по-близък до православието от католицизма. Иначе казано, Путин се е постарал да освободи затруднения Асад във войната му със собствения народ като православен, притекъл се на помощ на правоверен. Така Путин повтаря примера и подвига на канонизирания от руската православна църква ( вечен васал на властта в Русия) за светец Александър Невски, който през 13-ти век се съюзява с правоверната Златната орда, за да громи глобално европейските католици и протестанти- шведи и германци.

Както видяхме, чрез своя Янукович руският освободител Путин успя да освободи доста украинци от илюзиите за добросъседски отношения с шовинистичния режим в Москва.

След този наистина епохален успех по отношение на перлата в съветската кочина, отронила се от короната на Кремъл, Путин вече наистина е на път да покори света с освободителната си глобална мисия: освобождава милиони хора в различни краища на планетата от остатъчните симпатии към един въоръжен до зъби режим, готов на всичко в името на налудната мания на един диктатор, спекулиращ с националните чувства на своите сънародници по стъпките на онзи нисичкия с мустачките, който обичаше да освобождава германското малцинство в Чехия и Австрия и получаваше фанатични овации от кресливото мнозинство в своята милитаризирана страна.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: