(Ло)калните измерения на свлачището “България без цензура” отекнаха и в чужбина

Украинската криза дава признаци за завой към преговори. За миг можем да откъснем поглед от нея и да цопнем обратно в локвата на нашите (ло)кални вълнения.
В цялата суматоха на калните политически битки на бързи обороти се върти позлатената корпоративна машина за слепване на електорални отломки в едно ново свлачище, от което се очаква – ако не да помете, то да дублира останалите популистки алтернативи за влияние върху властта.
В Гърция си имат шовинистична „Златна зора”, която обаче помръкна след решителни мерки на властите срещу екстремистката групировка.
Ние си имаме златния пръст на подобието на „Златна зора”, който също се изтърка от прекалена употреба в крепенето на властта и в момента му позволяват отново да се завре обратно в опозиционната ниша, за да придобие обичайния си привлекателен кафяв блясък за онези с блясъка в очите, които искат да виждат и чуват своя вожд Сидеров само и единствено в качеството на великан на псевдореволюционния обструкционизъм.
Ето защо са го инструктирали вече да не се крие като откровено острие на съветофилството в България, трансформирано за удобство на Путин в нещо като русофилска патриотична патерица на путинизма, а да действа отрито на фронта на кремълската пропаганда.

Така за първи път тази година видяхме венец от името на “Атака” на паметника на съветските поробители в центъра на София. Снимката на венеца, който беше изхвърлен на боклука още същия ден от родолюбиви българи,може да бъде видяна само в ivo.bg в репортаж от мястото на събитието от 21 февруари ( медиите нямаха време да забележат интересното събитие преди венецът да изчезне).

“Атака” обаче не спря с демонстрацията на путинофилия. Демонстрира я от трибуната на Народното събрание с искане България да застане на страната на Путин в един спор, в който същият изпадна в тежка международна изолация.

Руските началници не искат обаче да останат само с един пръст в антибългарския юмрук, макар и този пръст да е позлатен.
Ето защо бе създаден и дублиращият проект „Златен телец” с екзотичния заблуждаващ етикет на опаковката „България без цензура”. Още по времето на комунизма другарите разбираха силата на конкуренцията под формата на „благородно социалистическо състезание” по техните правила!

Вторичните руски белези на „България без цензура” си проличаха междувременно през украинската криза от факта, че вездесъщият Бареков, който се чуди за какво и с кого да се закачи, за да се шуми около него, запази раболепно мълчание по кризата в Украйна. Представя се за голям борец срещу статуквото, но се лепна за него тъкмо по темата от най-голямо значение, а тя е: за и против руската намеса в Украйна, която предизвиква много аналогии със ситуацията в България и от отношението към ставащото само на 600 километра от нас си личи най-ясно кой къде се позиционира в българската традиция на вековно слагачество на “големия брат”.

И как няма да мълчи угоднически Бареков: нали за тази цел го подпряха с двама яростни путинофили за заместници- от едната му страна е „бъдещият вътрешен министър” Росен Петров, а от другата- бившият лидер на младежкото движение „Русофили” на подчинение на БСП Ангел Славчев.

Много пъти съм изтъквал, че за моя милост, освен вниманието на българските ми читатели, най-значимата оценка е отношението на световните медии, където имам честта да бъда най-често цитирания български публицист ( вчера се „видях” преразказан и в една гръцка медия именно по темата за българските подобия на гръцките шовинисти).

Ето, че вече си имам компания: журналистът Бареков сбъдна детската си мечта да се прочуе- макар и не като автор или авторитет, превръщайки се за първи път в тема на престижно списание, като „Икономист”.

Ето предупреждението на британската медия за новата опасност в България:

“Икономист”: Противоречиво ново лице може да определи кой ще управлява България
05.03.2014
Медиапул

През последните 15 години българските изборни кампании винаги изненадваха с нови лица, пише в блога си списание “Икономист”, коментирайки предизборната ситуация в България. Като пример за такова “нови” лице изданието посочва и партията “България без цензура” и нейния лидер Николай Бареков.
В публикацията, озаглавена “Противоречиво ново лице може да определи кой ще управлява”, британското издание отбелязва, че преди всички важни избори централното място на политическата сцена в България се заема от нов играч, обгърнат от аура на противоречия и популизъм.
Изданието припомня възхода на партията на Симеон Сакс-Кобургготски през 2001, превръщането на “Атака” в четвърта политическа сила през 2005 г. и спечелването от ГЕРБ на европейските избори през 2007 г. и на парламентарния вот две години по-късно.
Изборите през май в България номинално са за членове на Европейския парламент, но предвид бурната първа година на управляващата коалиция, която стана мишена на мащабни антиправителствени протести, предизборната кампания изглежда като подготовка за предсрочни парламентарни избори, коментира “Икономист”. Изданието отбелязва, че наблюдатели очакват те се проведат до края на годината.
Новият играч на политическата сцена е бившият телевизионен водещ Николай Бареков, се посочва в материала. “Подчертавайки популистката платформа на своята партия, която в момента е на четвърто място по обществена подкрепа, Бареков се зарече, че “всички политици, които са нарушили закона, ще лежат в затвора”", посочва “Икономист”.
Една силна антикорупционна платформа може да привлече мнозина в България, която е втората най-корумпирана държава в Европейския съюз, отбелязва изданието. В публикацията се припомня сигналът на активистката група “Протестна мрежа” до главния прокурор Сотир Цацаров за предполагаеми връзки на Бареков с организирана престъпна група, включваща депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев.
“Има огромно несъответствие между благосъстоянието на Бареков и неговите декларации, че сам финансира партията”, казва Николай Стайков, член на Протестна мрежа и един от авторите на сигнала, цитиран от “Икономист”. “Той има и връзки с Пеевски и Василев, основно чрез медиите”.
Отношения на Бареков с Пеевски и Василев произтичат от предишната работа на Бареков в ТВ7, канал, който е част от медийната империя на Пеевски. Медиите на Пеевски пък се твърди, че са финансирани от Корпоративна търговска банка на Василев, посочва британското списание.
“Независимо дали прокуратурата ще намери доказателства за нарушение, което Бареков яростно отрича, неговата партия вече се установи като сила, с която трябва да се съобразяват”, коментира “Икономист”. Списанието отбелязва, че освен 6-те процента подкрепа в социологическите проучвания, прави впечатление, че без да се е явявала на избори, партията на Николай Бареков вече контролира трима депутати в настоящия парламент.
“Това може да превърне партията в ключова за това кой ще управлява, тъй като правителствената коалиция между социалистите и ДПС в момента има 119 депутати – с двама по-малко, отколкото е необходимо за мнозинство”, отбелязва “Икономист”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: