Упорните точки Путин и упорството на глашатаите им в България

Запознайте се, ако още не сте ги разпознали още, с опорните точки на Путин за гърчещата се негова пета колона в България, която изпадна временно в положението на смълчаните пред сприятеления със Сталин побратим Хитлер български комунисти след август 1939-та.

Отстъплението на Путин на пропагандния фронт обаче премина в контраатака и петата му колона в България живна, събуди се, стегна редиците и заповтаря опорните точки за „фашисткия преврат” в Украйна, а вече и за конкретните „доказателства”, които правят каузата на всякаква руска намеса- включително и с военна сила- да изглежда в техните очи не просто легитимна, а направо задължителна.

Един по един, а вече и вкупом, говорителите на руската пета колона у нас вадят от пепелищата на Евромайдана тезата за пламналия полицай от Беркут като символ на зверството на протестиращите украинци. На предно място в пропагандата им сега излиза и подслушан разговор ( от кого ли?) на естонския външен министър Пери с еврокомисаря по външните работи Ащън.

Пери преразказва в подслушания разговор дочута от него в Киев версия за наети от протестиращите украинци снайперисти и изразява мнение за необходимост този слух да бъде проучен, а Ащън отвръща с изненада, че за първи път чува подобно твърдение.

Тази шпионирана ( от кого ли?) размяна на хипотези и доста съмнителни като фактология внушения ( направени от кого ли?) вече се превърна във втората основна опорна точка на Путин за разклатената му и смълчана до преди дни негова пета колона в България. Слуховете от подслушания разговор вече дефилират тържествено като спасителна сламка в крепежа на пробойните в проруската пропаганда у нас.

Както много често става, пред решителния агресор колебливите демократи онемяват- обикновено поради вцепеняващата наглост на избраната от агресора тактика да крещи „дръжте агресора”. Лошото е, че онемяването върви заедно и със загуба на памет за току-що състояли се пред целия свят събития.

Хайде сега да си върнем малко спомена за това как месец преди ескалацията и масовия разстрел на Майдана от 20-21 февруари подкупеният с 15 милиарда от Путин украински политически олигарх Янукович беше изобличен , че е разрешил употребата на оръжие срещу невъоръжените демонстрантите далеч преди те да разгромят с тояги и шишета с бензин страховитите части Беркут.

В Министерството на правосъдието на Украйна е била регистрирана заповед на вътрешното министерство от 11 януари, с която министър Виталий Захарченко разрешава на поделението за борба с безредиците “Беркут” да използва огнестрелно оръжие, съобщи украинската информационна агенция ЛІГАБізнесІнформ.

Документът №19/24796 се нарича “За утвърждаване Положението на специалното подразделение на милицията за обществена сигурност “Беркут” и получава правна сила в деня на официалното му публикуване. В текста се казва, че при изпълнение на заповеди на бойците се разрешава употреба на физическа сила, “специални средства и огнестрелно оръжие в случаите и в порядъка, определени от украинския закон “За милицията”. (Дневник)

Ако документалното доказателство за това кой и дори точно кога е наредил употребата на огнестрелно оръжие срещу невъоръжения народ не е достатъчно за упорито отстояващите обратната опорна точка, има и следващи факти,състояли се пред очите на целия свят.

Вътрешният министър Виталий Захарченко прочете в разгара на снайперистката касапница на 20 февруари от екрана на официозната телевизия в Киев собствената си заповед към подчинените си да стрелят на месо. Поради което ден по-късно, нагазил в кръвта на десетки убити, му се наложи да бяга докато депутатите гласуваха уволнението му.

Да повторя: разкритието за срамния документ с разрешението да се стреля с бойни патрони срещу демонстранти е от 20 януари ( а разрешението е било в сила и по-рано), точно месец преди касапницата на Майдана, която сега Путин се опитва да припише на нейните жертви чрез подхвърлен в и чрез руските медии на шпиониран разговор между впечатлен от един слух естонец и изненадана от слуха англичанка.

Както самата операция по нахлуването на руски войски в Крим, за които Путин откровено лъже пред целия свят , че били някакви местни руснаци ( разполагащи също с бойни кораби за блокиране на Керченския пролив, с бойни хеликоптери, бронирани коли на въоръжение в руската армия и т.н.!), пропагандната контраатака е подготвена отдавна и се пуска в ход на порции.

В България тя се води доста преди да гръмне лимонката с подслушания разговор, който със сигурност е един от многото варианти за вадене на подходящи акценти за консумация на податливи на манипулации аудитории. Пиратката с телефонния разговор обаче е (под)хвърлена поради естонския елемент в него (нали естонците преместиха съветския си окупационен паметник от центъра на столицата си Талин на едно военно гробище- кой ще ги заподозре в русофилство!).

Един окупатор на националния радиоефир в БНР, където застъпници на обратните му тези, като моя милост, от години не могат да припарят, изпревари отдавна официалната контраатака на руските специални служби по темата за западните убийци, облечени в черно, които всъщност разстрелвали наред, за да дискредитират добрия чичко Янукович.

Нещо подобно лансира отдавна и една убедена вестникарска противничка на всичко що протестира срещу българското правителство и неговите руски покровители.

Два дни преди фишека с естонския министър и неговия подслушан преразказ на слуха за наетите снайперисти, с вид на маршал Жуков, възседнал бял кон на пропагандния парад на победата, същата теза изигра с много ръкомахане и фанатичен блясък в очите и моята опонентка Къдринка Къдринова. От екрана на Нова тв тя разви с възторжена вяра в правотата си версията, че убийците от хората от Майдана явно идат от Запад. Мимоходом тя, както и друга моя събеседничка, шефка на една от безбройните русофилски организации в България ( с която пък се сблъсках в предаване на Милен Цветков в Нова тв преди близо месец), също не пропусна да изтъкне опорната точка с подпаления полицай от Беркут.

Но най-любимите упорни точки ( упорны= упорит ) на говорителите на Путин в България кънтят като лицемерно пропагандно руско ехо на моралния упрек за т.н. фашистки преврат в Украйна. Това точно руската пропаганда ли има нахалството да твърди?

Понеже нямам сили да споря с фанатици и папагали на путинската пропаганда, нито искам да повтарям категоричните квалификации за руската агресия на Хилари Клинтън, Джон Кери, Ангела Меркел, Барак Обама и други подобни (империалистически нищожества в очите на нашите пропагандни величия), предпочитам да дам думата на една храбра руския, която плати с живота си дързостта да се изправи срещу руския деспотизъм и лично срещу Путин.

Иде реч за масово изповядвания в Русия антисемитизъм, от който имам право да се възмутя като автор и човек, защо бивам наричан от анонимни нацисти тук в този блог ivo.bg „еврейска свиня” заради позицията ми на страната на украинците срещу многоликата агресия на Путин.

Ето с какви мисли, базирани на факти и преки наблюдения, заради които в крайна сметка беше убита, се ангажира руската журналистка Анна Политковская.

В книгата „Руски дневник”, издадена по записки на журналистката след като беше разстреляна в Москва на 7 октомври 2006 година, тя пише следното по темата за антисемитизма и склонността към фашизъм на отровения с тази традиция руски народ:

Във връзка с поредното зверско убийство на расова основа, подклаждано от истерията срещу човешки същества с мургав вид, след като в кофи за боклук в Москва за пореден път са намерени отрязани глави на „черногъзи” ( както народецът в Русия масово нарича мургавите човешки същества) Политковская регистрира:

„Такива са резултатите от расистката пропаганда в предизборната кампания. Нашият народ е много податлив на фашистка пропаганда и реагира веднага. По рано този месец Родина, партията на Дмитрий Рогозин, спечели в Москва 15 процента” ( 2003-та година- бел. ivo.bg).
( ”Руски дневник”, стр. 56)

Рогозин е любимия на Путин шовинист, заемащ различни високи постове в неговото управление през годините ( като шеф на отбранителната промишленост в момента същият „поздрави” Запада за Рождество Христово със снимка на руска ядрена ракета миналата година), за чието внимание нашичкият Волен Сидеров се е домогвал при посещението си в руското посолство след изборите през 2005-та година по време на разговор, преразказан от мен в книгата „Течна дружба”.

Политковская подробно описва вилнеещите на воля в Русия нацистки групировки, които откровено се кичат с нацистки символи.Тя отбелязва, че антисемитизмът държи в страх институциите на Русия. Това се вижда от случая с убийството на Николай Гиренко, етнограф, правозащитник и антифашист, осмелил се да свидетелства срещу антисемитски и откровено фашистки организации в Русия. След това убийство журналистката пише на 19 юни 2004-та за убития антифашист и учен в дома му в Санкт Петербург : „Извършиха го фашисти, които не крият този факт. Това е демонстрация на сила от тяхна страна” И още:

„Малцина учени днес ще се съгласят да свидетелстват явно в такива дела. Страх ги е от отмъщението на фашистите, които имат подкрепата на държавните власти и значителна част от населението. Не могат да разчитат на програми за закрила на свидетели, защото самите правоохранителни органи са заразени от шовинизъм и ксенофобия. И винаги са били, но ерата на Путин и Втората чеченска война са време на истеричен страх от всички кавказци”( пак там, стр. 182 )

„Националистите ликуваха при новината за смъртта на учения. Организицията на Руското национално единство заяви, че е научила за преждевременната кончина на този антифашист „ с чувство на облекчение” Славянският съюз ( обърнете внимание на инициалите „СС”) разлепи плакат, който, твърдяха те, бил подготвен преди разстрела. На него е изобразен младеж в униформа на националистически щурмовак с пистолет. Надписът гласи: „В памет на Гиренко” Никой не ги спира. Прокуратурата нямаше какво да каже, камо ли някой да предприеме предписаните от закона действия. Не затвориха нито един от уебсайтовете. Не предявиха обвинения на техните собственици”. ( стр. 183)

Мога да продължа с още много доказателства за ширещия расисъм, антисемитизъм и чуждомразие в Русия на „императора, политическия олигарх Путин”, както го нарича Политковская. Знам, че това няма да отмести нито на сантиметър от позициите им (тинк)танковете на съветофилството в България и неговите говорители, които се вживяват в ролята на защитници на Москва от фашизма ( например украинския ).

Но истината все пак трябва да се регистрира. Тя е като ужасът в Катин: рано или късно съветският виновник за него ще бъде разобличен, колкото и да се приписва на фашистите.

Опрени на упорните путински точки, нашите петоколонници (все службоногонци, впрочем – как пък един от тях не си губи работата като журналист в България!), пишат също и историята на собствения си позор в слугуването на най-мракобесния деспот на нашето време.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: