ВНИМАВАЙТЕ ЗА ПЕТАТА КОЛОНА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Кризата в Украйна продължава да е основна тема и в България. За първи път тя доведе и до открит разнобой между позицията на правителството и управляващата лява коалиция, начело с БСП. За българските, балканските и руските реакции на ставащото, днес разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, може ли противоречивите реакции на управляващите в София за кризата в Украйна да доведат до падане на правителството?

- За такова развитие е рано да се говори, Фили. Засега изглежда просто, че между позицията на управляващата коалиция и позицията на нейното правителство, се появи първата пукнатина. Докато левицата, по-специално БСП и Атака, по всякакъв начин се гънат словесно, за да замажат или премълчат истинските думи за руската агресия в Крим, външният министър Кристиян Вигенин се оказа на работно посещение в Киев. Там той заяви: „България подкрепя суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна и очаква новото правителство, заедно с международната общност, да създаде условия за деескалация на напрежението и стабилизация на страната. През 21 век проблемите не могат да се решават чрез военни действия.” Тези думи се приеха на нож от социалистите те поискаха обяснение от премиера Пламен Орешарски кой е дал мандат на Вигенин и защо това не е съгласувано с депутатите от управляващата коалиция. Послушният досега Орешарски пък малко се опъна и каза, че няма навик да съгласува оперативни въпроси, с което вбеси допълнително част от колегите си вляво.

- Пламен, но защо тази позиция, която е по-мека от позицията на всички други европейски държави, толкова вбесява левицата?

- Защото изобщо не поставя под съмнение легитимността на новото управление в Киев, Фили. Отричането на тази легитимност е основен коз на руската пропаганда, която пък е част от операцията на руската армия в Украйна. Самият Путин казва, че властта в Киев е нелегитимна, а, видите ли, в София точно нашите хора от БСП твърдят обратното. Така изглеждат нещата от Кремъл. Там продължават да броят България за свой Троянски кон в НАТО и ЕС и очакват София да внася противоречия в Брюксел, а не да противоречи на Москва. Българските социалисти знаят тези очаквания и това ги стряска. С други думи, бетонът на управлението тук се разпука по тема, по която в БСП са особено чувствителни – отношенията с Русия, така че пукнатината бързо може да се разшири. Съмнявам се обаче това да се случи в близките месеци, поне до изборите за европейски парламент. Прекалено големи са залозите в тях, за да си позволи БСП в последната минута да сменя ключови играчи, пък и цялата схема на играта. Но пак не се знае, зависи от развитията в Украйна и от желанията на Москва. Натискът на Запада срещу Русия едва започва, но със засилването му и Русия ще мобилизира възможностите си за противодействие, тоест – руската пета колона навсякъде, където съществува. А в България тя не просто съществува, дори управлява.

- Пламен, как изглежда поведението на България по темата Украйна на фона на реакциите в други балкански страни?

- Първо, Фили, в българските медии има малко информация по темата. Директният поглед показа, че основните македонски медии като „Дневник” и „Утрински вестник” имат балансирана реакция и поддържат сдържан тон. В основата си те се придържат към западната позиция за Украйна, но информират подробно и за руската гледна точка. Важен въпрос, който разискват през последните дни те и по който не съм видял в България нито дума, е възможността сега НАТО бързо да присъедини нови страни, най-вече – Молдова и Грузия. С други думи – да сложи чадър над страни, вече асоциирани с алианса, но които сега, в светлината на руската агресия в Украйна, изглеждат и реално заплашени от Русия. Скопските медии смятат, че евентуалното спешно разширение на НАТО ще засегне и Македония, но не толкова скоро.

Интересна публикация, макар и малко по-ранна, намерих и от румънския вестник „Адевърул”, което значи „истина”. Още на 26 януари вестникът пише: „Украйна се намира на прага на гражданска война. Не е изключено разделянето на страната на проевропейски Запад и проруски Изток”. И по този повод „Адевърул” пита – „Готова ли е Румъния да защити румънците в Северна Буковина и Южна Бесарабия?“ Следват някои войнствени съвети към управляващите в Букурещ да имат готовност за такава защита. Едва ли обаче в момента на някого там му е точно до това. Икономическото състояние на страната не е добро, а политическата ситуация е нестабилна, след като либералите напуснаха лявата коалиция на Виктор Понта и, въпреки спечеленият от него вот на доверие, оспорва се конституционното му право да формира нов кабинет.

- Пламен, а как се отнася към събитията в Украйна важна балканска и натовска страна като Турция?

- Първо, Фили, турският външен министър Ахмет Давутоглу посети Киев в края на миналата седмица. Той подкрепи новата власт там, заяви несъгласието на Турция за промяна на целостта на страната и каза, че Русия се държи така, защото след Сирия самочувствието и е пораснало, а и защото има право на вето в Съвета за сигурност на ООН. „Турция е против промяната на каквито и да е граници в държавите от района на Черно море – каза Давутоглу и добави: – Ако Украйна се разпадне, процесът няма да се ограничи само до нея, ще бъдат засегнати Грузия, Молдова и Беларус“. Същата, но малко по-дипломатична, както цитират турските медии, е била турската позиция и по време на проведения телефонен разговор на премиера Ердоган с президента Путин. Междувременно обаче, за да стане съвсем ясен характера на тази дипломатичност, Мевлют Чавушоглу, турският министър за Европейския съюз заяви, че Русия, като един от гарантите по споразумението за Крим от 1994 година, би трябвало да работи по-усилено от която и да е друга държава за мира и териториалната цялост на Украйна.

- Пламен, а какви са реакциите на руските медии и изобщо в Русия на ставащото?

- Руските медии в огромната си част подпомагат пропагандната кампания на Кремъл, Фили. А тези, които си позволяват нещо друго, търпят последствия. Например руският професор по философия Андрей Зубов е уволнен от своя институт, защото в статия за вестник „Ведомости” онзи ден е сравнил руското нахлуване в Крим с аншлуса на Австрия от Хитлер. Има сведения за малък кръг противници на Путин, които се срамуват и протестират срещу руската агресия в Украйна, но те са наистина твърде малко. Най-интересното обаче е как точно на този фон се появи информацията, че руският президент Владимир Путин е предложен да получи Нобеловата награда за мир през 2014. Какво повече да кажем, Фили, по въпроса за реакциите на руското общество.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: