Корупция и бедност

Попадна ми едно изследване, според което най-големите проблеми на човечеството са корупцията и бедността. Няма как да се отрече, че двете явления са свързани помежду си и ето, че пред мен се изправи един въпрос: корупцията ли произлиза от бедността или бедността от корупцията? На пръв поглед корупцията произтича от бедността, защото колкото по-беден е един чиновник, толкова по-корумпиран е той. Ако заплатата не му достига, то той ще гледа да си „помогне“, като злоупотреби със служебно положение. И колкото по-скромна е заплатата, толкова по-скромно е и възнаграждението, срещу което ще злоупотреби. От друга страна, колкото по-скромна е заплатата на чиновника, толкова по-малко ще му пука дали ще я загуби. Ако заплатата му не е 1000, а 10 000 лева, чиновникът ще отдели повече време за размисъл преди да злоупотреби. Затова и аз, колкото и скандално да прозвучи, винаги съм бил за това депутатите и министрите да получават високи заплати.

Да, очевидно е, че корупцията произтича от бедността. Но пък и бедността произтича от корупцията. Когато парите не циркулират правилно в икономиката, тогава и икономиката не функционира правилно. Ако една фирма, за да спечели обществена поръчка, трябва да върне като рушвет между една трета и половината оборот, то заплатите на служителите в тази фирма ще бъдат между един и половина и два пъти по-ниски. Така е и при обществените услуги, защото лошите обществени услуги са вид бедност. Ако парите, които се събират от хората, отиват наистина за обществени услуги, без преди това да минат през дългите и усукани черва на агенции, чиновници, служби и учреждения, то нито образованието, нито здравеопазването ще са такива, на каквито им се наслаждаваме.

Но не е толкова важно дали корупцията произтича от бедността или бедността от корупцията. По-интересно е, че корупцията се оказва проблем №1 за света. Това е поучително, защото наличието на корупция в огромни размери по цял свят означава само едно – че хората винаги са живели и продължават да живеят по двойни стандарти. Има едни правила, по които пише, че трябва да стават нещата, и съвсем други правила, по които нещата наистина стават. А още по-интересно е, че за българите корупцията изобщо не е толкова важен проблем – едва 9%. Значи ли това, че в България няма корупция? Не. В България има корупция колкото навсякъде другаде. Но очевидно у нас сме по-мъдри и по-зрели, за да разберем, че корупцията е съвсем в реда на нещата, природен закон като гравитацията, която пречи на питието ни да се разлети извън чашата. Говори се, че бюджетът бил изгубил повече от 5 млрд. само от контрабанда. Защо обществото търпи и не предприема нищо? Защото ги е изгубил бюджетът, а не обществото. Тези 5 млрд. са създали работни места в сенчестата икономика, издържат семейства и финансират дребен бизнес. Създават потребление. Ако изчезнат, ще се затрият съдби. Кой както се уреди: тарикатите са тарикати, шматките са шматки. Ако шматките вземат залъка на тарикатите, самите те ще станат тарикати. Така стоят нещата.

За българите най-тежкият проблем се оказва, че не е корупцията, а разликата между бедни и богати  – цели 23%. Интересно, защото у нас нито богатите са чак толкова богати, нито бедните са чак толкова бедни. Пък и специално на мен цялата тази история с бедните и богатите ми е втръснала още от годините на реалния социализъм. Ако светът е справедлив според тези норми на справедливост, които самите ние сме приели, то неминуемо трябва да има бедни и богати. По-хитрите, по-ефективните, по-приспособимите, ако щете и по-трудолюбивите, заслужено получават и по-голямо парче от баницата. Ама някои от тях не били действали по правилата! Все по някакви правила са действали. Майсторлъкът е да разбереш кои са правилата. Трябва да има бедни и богати, защото стремежът на бедните да станат богати движи прогреса. Друг е въпросът, че когато човек е нахранен, приютен и животът му е извън опасност, то „богатство“ и „бедност“ са твърде относителни понятия и отразяват единствено формалното сравнение между индивидите в структурата на обществото. Българите, които няколкократно в други класации са доказвали, че са сред най-мрънкащите в света, едва ли някога са живели по-добре материално, отколкото живеят сега. Въпреки това се чувстват нещастни, защото нещо не им достига. И са прави, защото това нещо не достига и на другите хора по света. Или поне на онази преобладаваща част от тях, която се оплаква, че страда от несправедливости и се чуди кое е по-големият проблем – бедността или корупцията. Всъщност истината е, че всички тези хора страдат от криза на ценностите, а онова, което им липсва, е мъдрост, смирение и благодарност. Но липсата на смирение и благодарност е стара картагенска черта. И въпреки че Картаген вече се е разпрострял над целия земен шар, аз продължава с всичката благост, на която съм способен, да твърдя, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: