Човек на Бареков издаде антизападния характер на проекта му

Нищо не искам да кажа за\срещу Харалан Александров, възприеман години наред като една от емблемите на прозападния прочит на нашето битие сред популяр(изира)ните в медиите водещи коментатори на нашето битие, преход, приход, разход и др. подобни социалантропологични епични въпроси.
Не ми се говори и за проекта „Златен телец”, наричан „България без цензура” от проектантите, които си пазаруват хора с ценз, за да компенсират недостига му на върха на своя проект.
В интервюто на Харалан Александров за една от медиите, свързани с корпоративния проект „Златен телец”, предлагам да обърнете внимание на две неща:
Първо, че е важно да се постигат резултатите, каквото и да си изкривил по пътя към целта ( целта оправдава средствата- вечна теза на всеки, яхнал Златния телец).
Второ, дори по-важно ( като признание): възходът на Бареков е производна от разколебаването на доверието в Запада, казва интервюираният, твърдейки, че не познавал руските интереси в България, оказвайки се в това отношение единствения грамотен българин без познания и мнение по най-очевидния въпрос на нашето време.
Ето извадка от въпросното интервю:

- Определихте Николай Бареков като “агент на промяната”. Думата “агент” има негативен привкус…
– Промяната не е задължително да има позитивен привкус. Че има промяна – има, това е факт. Дали ни харесва или не, как ще я оценим – това е съвсем друг разговор. Но да кажеш, че Бареков не е изкривил политическото пространство, просто няма да е вярно. Да се правиш, че го няма и че не постига резултатите, които постига, е отказ да отричаш действителността и до нищо добро не води.

Много е удобно и много е лесно да се наговорим и да го намразим.

То става почти като цивилизационен признак, което е ясен сигнал за регрес. Ако една общност не може да намери други поводи да се хареса, освен това да мрази противниците си, Господ да й е на помощ. Нищо добро не я чака. Това го казвам като предупреждение, това не е диагноза. Убеден съм, че трябва да има достатъчно здрав разум и нормалност и цивилизованост в поддръжниците на Реформаторския блок, за да продължат напред, без да се разсейват в нездравословни увлечения.

- Коментарът Ви предизвика бум в социалните мрежи. На какво се дължи този голям отзвук?
– Явно са изнервени хората и са много притеснени. Този процес е известен в науката за човешките групи като схизмогенеза, при който става невъзможно да бъдат поддържани повече от две гледни точки. Не е възможно да има трета позиция на практика. Ти си или с нас, или против нас. Така функционират този тип черно-бели категории и общностите, които изграждат негативна идентичност – ние сме добри, защото другите са много лоши. Това много дълго беше практикувано в България. Далеч не казвам, че Реформаторският блок е лошият. Казвам, че животът е по-сложен, че отказът да видиш света във всичките му противоречия обикновено води до заблуда и самозаблуда. Ако достатъчно дълго заблуждаваш себе си, ще започнеш да заблуждаваш и другите хора. Това е нещо, което аз не искам да правя.

- Дълго време страната ни и във вътрешнополитически, и във външнополитически план е избирала само двете гледни точки – или сме “за”, или – “против”. На фона на случващото се в Украйна, смятате ли, че има разширяване на руските интереси? Конкретно за България.
– Не познавам руските интереси в България, но мога да кажа, че има разколебаване на безкритичното доверие в Запада. Цялото емплицитно обещание за благополучие, което носеше либералната демокрация в себе си е много сериозно разколебаване. Точно това прави възможно възхода на Бареков, а не какво е казал някой. В този смисъл може да кажем, че

сме изправени пред катастрофа на един цял модел на прехода

който допусна поредица от политически, икономически и идеологически грешки. Така че трябва да мислим какво да правим от тук нататък. Със сигурност старото противопоставяне Русия-Запад, ляво-дясно, комунизъм-антикомунизъм спира да ни помага да разбираме света. Междувременно това, което се случва в международен план, е повече от стряскащо. Ние виждаме един доста уплашен Запад, който направи шпалир, докато Путин плавно марширува напред към своите цели. Ако по този начин западът гарантира сигурността на своите съюзници и симпатизанти, трябва доста въпроси да си зададем. Положението е повече от притеснително. Говоря като човек, който вярва, че няма по-добър модел от либералната демокрация. Разбира се, не в българският й вариант.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: