Ходорковски, личният кошмар на Путин, дебаркира в Киев

Появата на Ходорковски в Киев означава за империята на Путин (Третия Рим ?!) нещо като Ханибал за Рим: враг пред портата.

В навечерието на най-скъпата автореклама в човешката история, зимната Путиниада на стойност 50 милиарда евро, император Путин освободи от затвора своя най-опасен противник за всички времена, наричан в нерусофилските медии в нерусофилския свят „личния затворник на Путин”.

Царственото освобождаване на Михаил Ходорковски беше типичен жест на самодоволен диктатор, който си вярва, че властва над света, след като две доста влиятелни западни издания го обявиха (иронично) за най-влиятелния политик за 2013-та година.

Путин така и не разбра, че това не е комплимент, а подигравка за преяждането с власт на един автократ в най-голямата по територия и най-богатата по природни ресурси държава, накичена с ядрено оръжие, но лишена от каквато и да било привлекателност като модел за подражание ( освен сред фанатици, като българските съветофили, за които Путин е прав, каквото и да прави).

Заминавайки за Германия след 11 години затвор (и след като многократно е отказвал сделка с Путин по схемата „освобождаване срещу преклонена главица”), Ходорковски беше цитиран да казва, че нямало да се занимава с политика. Чудех се докога.

Ето, че кошмарът на Путин се материализира в екстремната ситуация, създадена от самия него: най-опасният му противник е на свобода и в Киев беше посрещнат като герой от свободолюбивите украинци, пред които той държа остра политическа реч, заклеймявайки режима в Москва като подстрекател на кръвопролитията в центъра на украинската столица през февруари.

Един руснак с еврейски произход насред овациите на обвиняваните в антируски и антисемитски нагласи украинци!

През 2012-та година имах шанса да представя в София пред българска публика световната премиера в чужбина на „Ходороковски. Автобиографична книга”, написана от храбрата руска журналистка Наталия Геворкян.

Като казвам, че е храбра, държа да уточня, че през 2000-та година тя отказва да напише поръчкова автобиография за самия Владимир Путин, който тогава вече е възседнал Кремъл и вълната на руския шовинизъм, върху чийто гребен той сърфира днес в океана от украински проблеми.

Ето няколко ( пророчески) цитата:

„Съдбата е предопределила много странна роля на Ходорковски и съм сигурна, че той не е мечтал за нея. Съдбата му, както и съдбата на дисидента академик Сахаров навремето, ще стане може би единственият реален индикатор за политическия избор на Русия”. ( „ Ходорковски. Автобиографична книга”. Наталия Геворкян. София, 2012 г., изд. Милениум, стр. 56)

„Страхът-това е една от основните характеристики на руския режим по времето на Путин. Властта се опасява от собствения си народ и се страхува от появата на силен лидер. Путин се страхува от Ходорковски, защото той има ярко изразени качества на лидер и харизма, каквито не достигат на руските опозиционери.

Друг, по-точен индикатор от съдбата на Ходорковски нямаме нито ние, руските наблюдатели, нито западните ни колеги”. ( пак там, стр. 57)

Това не е единично мение.

Лондонският „Файненшъл таймс”, една от медиите със световно влияние, която през годините следи двубоя Путин- Ходорковски, публикува следната оценка на Аркадиий Островски, кореспондент на вестника:

”Не мога да кажа точно в кой момент у мен възникна невероятното уважение към Ходорковски. Но когато той прочете своето последно слово по време на втория процес, бях напълно потресен от тази реч. Това е една от най-големите политически речи, които съм слушал през живота си. Реч, която може да се сравни с онази на Сахаров, която само съм чел”. ( пак там, стре 458).

Какво да добавя?

Може би „извън темата” още един цитат по актуален повод във връзка със съобщенията, че „Газпром” се кани да купи най-гледаната до момента българска телевизия БиТиВи?

Разказвайки историята как Путин овладява в началото на века телевизиите в Русия с помощта на бухалката „Газпром”, Ходорковски (най-богатият човек в Русия по онова време, чиято нефтена компания Юкос е сред световните лидери по капитализация), който е имал възможност да се възползва от разпродажбата на телевизионно влияние, си спомня следното:

„Тогава с колегите от Руския съюз на на индустриалците и предприемачите обсъждахме тази ситуация и възникна въпросът чии интереси трябва да се отчитат на първо място? На „Газпром”, които са предоставили кредит ( собствеността), или на обществото, имащо право на свое независимо от държавата електронно средство за масова информация ( свобода на словото)?
Тогава за първи път път формулирах политическото си кредо, различно от позициите на няки мои колеги: свободата на словото е по-важна”.

Да обобщя: същият този Ходорковски, омразен и на българската червена пропаганда ( оплют беше вече от Александър Симов от в. „Дума”, любимец на българските телевизии откакто си имаме чисто проруско правителство), вече е в Киев, където възпламенява украинците ( уж антисемити, направо нацисти!) с речи срещу самодържеца Путин.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: