Тук стара лъжа ръжда не хваща-блести недосегаемо

Две от водещите по зрителска аудитория телевизии тази сутрин приковаха вниманието ми със заявка да кажат едни неудобни истини със стара дата, но бързо им мина…

 

В единия случай ставаше дума за известни любовни афери на български политици и наострих уши да чуя какво ще кажат за най-високопоставената от тях, която гръмна в два поредни броя на в. „Уикенд”през август 2008-ма.

 

Не ме разбирайте погрешно- обяснил съм и в книгата си президент на „РъБъ”, че не ме интересува пикантерията от живота на държавния глава, а онова, което произтича от нея- като системното лъжене и натиск, оказван успешно от него върху конкретни медии да мълчат. Съответно мълчанието се превърна в основен предмет на дейност на българските медии.

 

В случая с „Уикенд” съм се ангажирал с твърдението, че агенти от ДАНС са били изпратени да сплашват посочената тогава от седмичника за любовница на президента  певица Марияна Попова, след което , преди да изчезне за известно време от България, тя даде залпово невероятно количество интервюта, писани като под индиго, отричайки подобна връзка.

 

Да раздадеш толкова много еднакви по съдържание интервюта, които не би трябвало да са интересни на редакциите заради буквалното им повторение, е координирана операция, която е по силите само на силна задкулисна ръка.Тя е преценила, че е за предпочитане да се отрича мощно и многократно, вместо да се премълчат една-две жълти публикация. И това определено не е нежната ръка на крехката Марияна.

 

В „Президент на РъБъ” съм написал също, че от името на Първанов при тогавашното началство на вестника са се появили емисари ( на ядреното лоби, най-богатото в България), които са предложили сделка: срещу тлъста сума „Уикенд” да спре да пише по тази тема ( припомням, че темата беше доста разширена с имена на още доста известни млади жени, включително журналистки, някои дори цитирани какво точно са се похвалили за интимните си преживявания с палавия Георги).

 

За чест на тогавашните шефове на вестника, те отклоняват подкупа със самочувствието, че печелят достатъчно добре от големия си тираж, но въпреки това сериалът за любовниците на Първанов секва.

 

Понеже срещу ръжен не се рита, вестникът премина все пак в по-сговорчиви ръце. Няма да навлизам в подробности как е прекършена волята на заинатилите се собственици, за да не излагам на удари източниците си.

 

Жълто ли е да се рови в интимния живот на когото и да било? Да, макар един президент, от когото се очаква да е за пример, не е кой да е. Обаче и другите примери, взети от жълтите вестници и цитирани днес от големия по аудитория малък екран, са също толкова жълти и разликата е само в това, че споменатите любовни афери са се развили във времето, докато в случая с Първанов всичко се потули.

 

Още по-интересно, но със същия ялов резултат, се развиха събитията тази сутрин и в друга телевизия, смятана за най-гледаната в България. В разговор по въпроса за конфликта на интереси бившият председател на парламентарната комисия за борба с корупцията Яне Янев каза нещо, за което също съм писал и не е новина сама по себе си: ловната дружинка на Първанов и компания е управлявала държавата, назначавала е цели правителства.

 

Янев отказа да назове изрично бракониерстващия ни бивш президент, но направи достатъчно алюзии, споменавайки „подвизите” му край Симитли , например.

 

Онова, което обаче беше впечатляващо за моя милост, е че Янев съобщи нещо, което не знаех: в неговата комисия се е обсъждал сигнал за корупция във връзка с пушките на Първанов, които са ярко веществено доказателство за корупция поради невъзможността който и да било политик без странични доходи да си ги позволи, защото всяка от тях е на стойност десетки хиляди левове.

 

Припомням, че това беше разкритие на в. „168 часа”, в който бяха публикували снимка на една от тези пушки с оценка на оръжеен експерт за нейната баснословна цена. А че Пушката е на Първанов, колегите са разбрали от снимка във Фейсбук на един от синовете му, позиращ гордо с нея. По-късно дългата ръка на властта е замела тази следа, а главният редактор на вестника си е имал някои неприятности…

 

Значи все пак е имало някакъв жалък опит да се обърне внимание на сигналите за корупция на най-високо ниво в държавата!

 

И днес обаче, вече толкова години по-късно, около въпросната корупция витае страх и нежелание да се навлиза в темата. Говори се с недомлъвки и без имена, което прилича повече на съучастие, отколкото на защита на обществения интерес.

 

Смешното е, че тази жалка ( повтарям се съзнателно!) картинка изплува от внезапния порив на една институция с гръмкото название БОРКОР да покаже подобие на борбеност , предлагайки политиците да си обявят публично любовниците.

 

Това е чудна идея – направо отвъд подигравката с хората, които все още таят надежда метастазите на най-опасната форма на престъпността поне малко да бъде лекувана. Вместо това срещу раковите клетки на заразата ни препоръчват да баем на боб.

По същата логика МВР може да поиска закон, с който да задължава гражданите да си показват задните мисли и да твърди най-сериозно, че след това те с лекота ще си свалят гащите.

 

Може би малко неочаквано, но за финал си струва да обърнем внимание на следното: скандалната търпимост към корупцията и нейна демонстративност на върха на държава, която мотивира като индулгенция и последния селски изнудвач да рекетира и корумпира, е хранителната среда за популистките политически проекти, като безгранично наглия безцензурен корпоративен такъв, който паразитира върху натрупания гняв от очевидните несправедливости в държавата и най-безцеремонно акумулира тази енергия за целите на своите господари в задкулисието.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: