Израел и Божи гроб по Нова година (ден 1): Израел и сигурността

 Тръгваме към Божи гроб заедно с Мая и т.к.това в днешния размирен свят е невъзможно да стане по суша (някакви оплаквания от Османската империя? – бел.Ст.), ще се наложи да се качим на самолета на израелските авиолинии. Какво ще ни се случи ли? Приятно четене:

Израел и Божи гроб по Нова година

ден първи

Израел и сигурността

За пръв път ми се случва, прибирайки се от екскурзия, да искам да целуна земята на летище София и да благодаря на Господ, че живея в България, а не в Израел!

Лошо начало на пътепис за пътешествие, което очаквах с такова нетърпение.

И въпреки откровено горчивото чувство, което остана в мен след това пътуване, се надявам този пътепис да се получи полезно и приятно четиво за бъдещите пътешественици.

Винаги съм имала желание да отида в Израел. Земя на религии, на народи, цивилизации, древни, стари и интересни.

Когато се появи предложението за Нова Година се записах без да се замисля. Въпреки предупрежденията на доста приятели за тотално ненормалното отношение на служителите на Ел Ал. Обаче забравиха да добавят – дискриминационно. Тогава сигурно щях да ги послушам и да си спестя нервите.

И така – 5 дни в Израел. Йерусалим, река Йордан, Мъртво море, Галилея, Витлеем. И безкрайно много древна история. Какво повече може да иска човек. Стяга куфара, приготвя апарата, запасява се с добро настроение и чака деня на заминаване.

 

Ииии …. нека кошмарът започне!

30 декември, 08.00 сутринта. Предварително предупредени, се явяваме ТРИ часа преди полета, заради мерките за сигурност на израелските авиолинии – Ел Ал. И аз, в добро настроение и с желание да похарча пари след чекирането във фришопа , се строявам първа пред гишето за интервю.

За тези, които ще имат път с Ел Ал – пояснявам.

На летището се отива три часа преди полет,

за да могат горилите /с извинение към животните/ на авиокомпанията да проверят къде Ви е бомбата и как точно смятате да навредите на държавата Израел.

Та и с мен така … появява се едно мазно усмихващо се създание с българско име … и час и половина терор! То не беше интервю … ама къде отивате, ама защо отивате, ама защо точно там отивате … аз пътувам с още 40 човека организирана туристическа група, но това бяха малоумните въпроси, които задаваха на всички. И между тези, малоумните, интересни въпроси от рода на … а сама ли пътувате? И аз, понеже нямам за какво да лъжа, казвам –да, сама летя. Е няма такава грешка! Адът се отприщи! Ама защо летите сама, ама винаги ли летите сама, ама … омъжена ли сте … а защо не сте? , ама имате ли си приятел … а защо нямате?! Прехапах си езика, да не му отговоря, че ако такъв като него е изборът ми за съпруг, е ясно защо съм сама.

Е в тоя момент вече взех леееко да се изнервям. Нооо … циркът продължи … а къде работите … при откровения ми отговор … фармацевтична компания … видях как очите на горилата се разшириха и си помисли … тази има химикали ….

След което, да не помислите, че това е краят, ми довлякоха шефът на охраната, хилаво израелско човече, с което неискрено се усмихвахме и си поговорихме на английски.

След това стигнахме до сериозната част

Мая – вече официално квалифицирана с буква Т /терорист демек, да не си помислите нещо!/ беше отведена от две девойки в една задна стаичка, за да бъде тарашена. И като ви казвам тарашена …. освен, че ми изпразниха куфара, че ме пребъркаха, ме и съблякоха! За всички пътуващи дами,

една подсказка – НЕ носете сутиен

на полет на Ел Ал! Много подозрително нещо! А ако има и банели в него – мили дами, закъсали сте го! И не се шегувам. Моят не ме накараха да го сменя, просто защото и останалите бяха с банел!

Включително до момента със събличането успявах да запазя добро настроение, въпреки че ме оставиха боса и ми беше студено. Обаче като видях какво са ми направили с куфара …. е тогава ми избиха балансите. Тъй като беше полупразен, го бях подредила внимателно, да не се търкалят предмети и да не се скъса нещо.

Тези тъпанари, ми бяха извадили включително бельото и всичко беше струпано като непотребен боклук, защото очевидно в куфара нямаше бомба! И даже ме юркаха, да съм побързала, защото зад мен чакаха още нещастни, сами пътуващи дами!

И на всичкото отгоре ми забраниха да си пренеса камерата в ръчния багаж! Което вече ми дойде повече. На напълно основателния ми въпрос, кой ще поеме отговорност, че багажът ми няма да бъде пребъркан и обран от хамалите, защото в него има техника, ми беше отговорено, че те не носят отговорност, а аз ако искам мога да не летя!

Е! Трябва да кажа, че мога много, ама много силно и дълго да викам! И след 10 минути крясъци, изведнъж тъпите горили се размърдаха и бяхме изведени от зандана и ни беше пожелан лек път!

Обаче! Да не мислите, че това беше всичко! На още две крайно стресирани, сами летящи дами,

ни беше назначена лична охрана!

Няма шега, няма измама! Една яка еврейка от охраната на самолета ни беше прикачена за опашка и ни беше обяснено, че трябва да бъде през цялото време с нас и да ни качи лично в самолета.

Дали не я разкарах с мене из всичките фришопи на летището, как мислите! В този момент, вече откровено ми идваше да се обърна и да се прибера. Похарчените пари са голям стимул, но всяко нещо си има граници.

Знам, че доста хора ще кажат, че се лигавя и това са само мерки за сигурност, за което съм била предварително предупредена … но няма да бъдат прави. На подобно унизително и откровено дискриминационно отношение не съм била подлагана никога в живота си. Обиколила съм доста арабски и смятани за изостанали страни, но подобна дискриминация към жена, само защото пътува сама, никъде и никога не съм срещала.

Оказа се, че всички, повтарям всички летяли сами жени в самолета, са били жертви на такъв тормоз. Това, че летя с група, че съм турист, че се очаква да похарча пари там – това е без значение. Аз съм сама жена, и като такава съм Терорист с главна буква „Т”, залепена на корицата на паспорта ми!

След това говорих с още хора, станали жертва на този терор – всички те споделяха моето отвращение и никой от тях не заяви желание отново да посети това място. Дори и по работа!

Усещането наистина е отвратително и крайно унизително,

и това гадно преживяване ми показа, че ние тук всъщност имаме свобода, за която дори не си даваме сметка. А би трябвало много да я ценим. Защото е много лесно да я загубим в ръцете на откачени милитаристични параноици, като тези, което управляват в Израел.

Също така ми казаха, че там наистина е опасно и всички са терористи и аз нямам право да съдя. Така е, нямам. И не съдя … отбелязвам. Докато тези милитаристични глупаци преследват жените турискти, отишли там да дават пари, мнооооого „проверени” и „халал” местни ще има да взривяват автобусите в Тел Авив!

Толкова по въпроса за полтическата ситуация в Близкия Изток.

След като бяхме натоварени на самолета, се оказа, че Ел Ал освен параноици са и и стиснати. Обядът в самолета се състоше от едно сандвиче … към 8 см дълго с пилешко месо. И по ЕДНА бутилка /малка/ минерална вода на човек! Това безалкохолни, това чай или кафе …. няма такъв филм!

Добре, че полетът беше кратък и два часа по-късно благополучно бяхме стоварени на летище Бен Гурион.

Взехме си багажа … половината багаж все пак беше тарашен на нашето летище, естествено! … и заедно с местната ни водачка се отправихме към автобуса за първата ни екскурзия – обиколка на Тел Авив и Яфо

Следва първа

кратка сводка по същество за Израел

Както знаете, Израел е държава в Близкия Изток. Намира се в една часова зона с България. Паричната единица е шекел. Може да се обмени в България, като курсът е приблизително 2,5 шекела за един 1 лев. Към другите валути е - 4 шекела за долар и 5 шекела за евро. Икономиката на страната е силно доларизирана, затова разплащането с долари не е проблем абсолютно никъде. На касите в магазините дори има конвертор и като подадете доларите моментално ви ги смятат в шекели. Заради европейците вече приемат и евро, като също няма да имате проблем. Проблем може да имате единствено с монети евро или долари. Не ги приемат.

Имайте предвид, че Израел е много, ама много скъпо място. Чак неразумно. Малка бира е към 4 долара, а килограм ягоди купих за около 10.

Разплащания с кредитни карти се приемат почти навсякъде, има достатъчно банкомати … разбрах, че можете да изтеглите включително долари.

Има достатъчно обменни бюра. Банките имат стандартно за повечето места работно време, като е по-кратко в петък и събота.

Роумингът с България, освен ако не сте на специален план насочен към държави извън ЕС, е безумен. Не го ползвайте, ако можете. Интернетът през телефон е … даже нямам достатъчно силна дума. За това пък, на доста места има свободен безжичен достъп с добра скорост.

Като за начална сводка май е достатъчно.

И така, все още в отвратително настроение се натоварваме на автобуса, и се отправяме на

обзорна екскурзия из Тел Авив и старият град Яфо

Тел Авив

е хубав, добре устроен, модерен град Строят на високо и имат доста небостъргачи. Тъй като градът е разположен на Средиземно море имат хубава плажна ивица и потресаващ изглед към морето.

Градът е добре озеленен. Това си е постижение, имайки предвид, че по-голямата част от държавата е пустиня. Израелците са измислили капковото напояване и благодарение на него превръщат пустинята в градина. До всяко дърво, храст, цвете си води маркуч, който пуска нужното количество вода.

Интересна подробност е, че нашата местна екскурзоводка /еврейка с български произход/ ни разказа, че когато първите евреи се завърнали по тези земи в началото на 20 век, не е имало НИТО ЕДНО останало дърво. Османската империя, която до Първата Световна Война е управлявала тези земи, не оставила никакви, ама никакви дървета. И евреите започнали да ги засаждат от нулата.

Не успях да намеря потвърждение на тази история в интернет, но и не съм търсила усилено, а жената беше категорична, че не е имало останали дървета. Ако това е вярно, тези хора заслужават искрено признание за усилията си, тъй като днес горите са много значителни!

В Тел Авив, за разлика от Йерусалим не видях от толкова отличаващите се крайно отродоксални евреи. Нали се сещате, тези в черното, с шапките и интересните масурчета на косите, които не работят, не служат в армията и по цял ден се молят. Както ни обясниха, те са ситуирани главно в Йерусалим, за да са близо до Стената на плача

Тъй като е новопостроен град, след основаването на Израел в средата на миналия век, самият Тел Авив няма древна история. Тя е съсредоточена в

Яфо

Яфо, както твърдят местните, е един от най-старите градове в света. Има исторически пластове от преди 5000 години. Бил е пристанище. В края на миналия век крепостните стени са разрушени от Наполеон, а след това новопристигналите евреи се заселват извън стените на селището и започват да изкупуват от местните околните земи.

Днес Яфо е превърнат в артистичния квартал на Тел Авив

Пълен е с галерии и възстановени стари местни къщи. Прилагам снимка, за да придобиете представа.

Мястото е много приятно и странно изпразнено от към религия.

За жалост приятната ни разходка бе прекъсната от рязко разразилата се буря. Натоварихме се на автобуса и се отправихме към първия от двата ни хотела, намиращ се в град Нетания.

За тези, за които представлява интерес, температурите в края на декември в тази част от страната варират между 15 и 20 градуса. С изключение на този първи ден, не валя, беше слънчево, топло и приятно. Предвиждането на слънчеви очила и по-леки, пролетни дрехи е разумно.

Разстоянията в Израел не са големи

Държавата е дълга и тясна, така че най-голямото единично разстояние, което сме прекосили, е около 80 километра. Пътищата са хубави, нови и добре поддържани. Магистралите се стопанисват от държавата, с едно единствено изключение. Мисля, че ползват някакъв вид винетки, тъй като никъде не видях спирки за тол-такса. Строи се с бързи темпове и инфраструктурата е много добра.

Нетания

е курортен град, малко на север от Тел Авив. На брега на Средиземно море. За несведущите, Израел има излаз на още едно море – Червено. Там е разположен и най-южният град на държавата – Ейлат.

В последните години, поради притока на нови евреи от Франция, Нетания се развива като курорт с бързи темпове. Строят се огромни апартаментни комплекси, точно като на нашето Черноморие. За съжаление, със същата липса на вкус.

Хотелът, в който ни настаниха,

беше … занемарен. Не нов, има нужда от реновиране. Малка черна точка за българската ни туристическа агенция. Но тъй като го ползвахме практически само за спане – нямам сериозни претенции. Насатниха ме на първия етаж и даже успявах да хвана от безжичния интернет, който иначе беше само в лобито. Ама и аз съм тарикат.

 

Нетания, Израел

 

Храненето ни беше на полупансион, затова след настаняването се втурнахме към ресторанта.

Следва малка отметка за храната

Може да не сте чували, но

евреите имат строги норми за това какво може и какво не може да се яде

И в известна степен тези правила се спазват дори и за туристите.

Така … еврейската кухня се подчинява на принцип наречен „кашер”. Тоест чиста храна. По тези правила не може в рамките на едно хранене да се консумират едновременно мляко или млечни продукти и месо. Може в различни хранения.

В резултат на това, десертите бяха … практически несъществуващи, защото иначе не може да се сервира месо, а на закуска мъжете оставаха гладни, защото имаше само млечни продукти плюс яйца и риба, и никакви салами, кренвирши или друго месо! J) На новогодишната вечеря, за да имаме десерт, за основно имаше патица, която очевидно не се класира за животно. Освен това свинското по подразбиране не е кашер, тоест не се консумира. Свинско можете да ядете в християнски ресторант. Много интересно за мен, оказа се, че морските дарове и някои видове дънни риби също не са кашер и не се ядат от вярващите евреи.

По въпроса за алкохола … няма ограничения. Безумно скъп, но има. Пробвах местен вид бира … „Макаби”. Не е лоша, приятна, лека бира.

Относно пушенето. Не се пуши на закрито.

Докато вечеряхме, дъждът най-после спря и успях да се разходя за вода и разни дреболии от магазина. Водата в Израел е годна за пиене. Тоест, ако се прежалите, можете да пиете от чешмата. Минералната им вода също не е лоша.

Ще направя и

малка отметка за сигурността

Имайте предвид, че приказките ми за милитаризма в началото не са шега. Израел е много военизирана държава. Дори не полицейска. Военните си се разхождат с униформите и автоматите по улиците и това също не е туристическа атракция.

В резултат на това, като изключим терористките в мое лице  мястото е доста сигурно и спокойно за туристите. Стига да спазвате разумните мерки за сигурност на парите си, нямате никакви проблеми да се разхождате сами или вечер. Няма да имате проблем.

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Прочети цялата новина

Свързани новини: