Българските заложници в руската пропагандна агресия

В пропагандната война на Русия за доказване правото й да се разпорежда в Украйна със сила, едно от оръжията й е взимането на заложници. Такъв се оказа в един момент и самият президент Плевнелиев, който беше длъжен да предвиди, че както и да обоснове заминаването си за Сочи (особено СЛЕД клането от нощта на 20 февруари в Киев), ще бъде употребен от Путин. Както и стана.

Сега президентът ни заговори с език, близък до острата критичност на Запада срещу руската агресия, но за съжаление прави това след като показа онази слабост, от която същата тази агресивна Русия се възползва вече.

Снимката на ръкуващия се с Путин български президент не е никаква импровизация, а добре скалъпена провокация.И за съжаление тя печално напомня, че последното ръкостискане на кървавия сирийски диктатор Башар Асад с европейски президент преди да се нахвърли срещу собствения си народ, също беше с български президент. Казва се Георги Първанов.

Антибългарската кампания за антиевропейски цели се води също с филмчета, разпространявани по интернет и подвластните на Путин телевизионни канали. Бълват ги кремълските мозъчни центрове, като Руския институт за стратегическия изследвания ( РИСИ) на генерал Леонид Решетников. В тях той бащински хвали „Атака” като единствената достойна ( по критериите на руския шовинизъм) партия в българския парламент.

В тези филмчета систематично се оплюва българската бедност като резултат от европеизацията на България и за целта се употребяват известни лица на руската пета колона в България- напоследък към тях беше присъединена и кметицата на Перник Росица Янакиева.

Но да оставим „пропуснатите ползи” по отношение на това,че президентът Плевнелиев пропусна да откаже на Путин унизителното ръкостискане, от което нямаше как да избяга, щом му отиде на крака

Понеже няма полза да спориш с американец, решил да става талибан или с българин, решил да се прави на руски миротворец, мислех да пропусна да се занимавам с темата за българските доброволци на страната на огромната Русия срещу …какво?

В какво и на кого точно помагат застаналите на страната на грубата сила и агресията, при положение, че нито един украински куршум не е изстрелян срещу руската мечка?

Отговорът на този въпрос си заслужава усилието.

Баснята за защитата на българите, които никой не напада, е толкова нелепа, че наистина не си струва да й се опонира. Но въпросът е в това, че дори и да става дума за шепа хора, решили да блеснат с нестандратната си международна ориентация, бройката в този карамбол няма значение.

Руската пропагандна машина е заработила от доста време на  пълни обороти като българомелачка за целите на пропагандното си кюфте, което иска да пробута на съседите си, обърнали поглед към Европа и гръб на натрапваната им азиатска алтернатива на Путин. Политици и кремълски агитатори бълват антибългарска помия, ровейки в раната на българската относителна бедност в рамките на европейския просперитет, за да доказват на опитващи се да се освободят от руската опека съседи, колко вредно е да си европеец.

На мястото на българските власти отдавна бих реагирал на тази кампания по-остро, отколко руското външно министрество истеризира спрямо цветния спрей на българите. Той вбесява мимикриращите съветофили у нас и в Москва заради „посегагатества” спрямо знаците на рухналата (върху главата ни) съветска империя, наследени от времето на съветското колониално иго, превърнало България в безгласен придадък на един доказан труп, изпод който и днес се мъчим да изпълзим.

Антиевропейската кампания на Русия с използване на българска пропагандна кайма, вмирисана на руска войнишка партенка, е злонамерен и враждебен акт срещу основното завоевание на българския преход към демокрация под формата на европейска интеграция- същата, която брутално беше отказана на България чрез съветската окупация и колонизация.

Тук всяко днешно фунда(ментално) нещастие се оправдава с 500 години турско робство от преди близо век и половина, но за съветското заробване от втората половина на миналия век е наредено да се мълчи.

В България вместо „План Маршал”, предложен и на нас за измъкване от икономическото тресавище ( след три години изтощително до крайност хрантутене на половин милионна окупационна Червена армия), марширува маршал Толбухин начело на Трети украински фронт.

Този марш става пагубна алтернатива на „Плана Маршал”, наторил западноевропейското процъфтяване. Маршът на съветския маршал предопределя за близо половин век изоставането на България, над която днес сталиноподобната руска пропаганда се подиграва за резултата от изнасилването, породило трайни малформации върху българската снага.

Ето на тази гадост помагат т.н. български националисти с претенцията си да защитават потомците на репресираните от сталинизъм българи, които и днес не смеят да шукнат срещу новия Сталин, зинал да анексира територии, сякаш онази една шеста от света, която командва еднолично, му е малко.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: