Света гора – Атон (1): От манастира Великата лавра до Ставроникита

Днес започваме едно поклонническо пътуване до манастира Ставроникита в Света гора (Атон) заедно с Цветан. Приятно четене:

Света гора – Атон

част първа

От манастира Великата лавра до Ставроникита

Великата лавра (Μονή της Μεγίστης Λαύρας) – 

най-големият манастир на Атон не спи, когато трябва да го напуснем на 15 ноември 2013г. В ранния час 6,45 тихо се изнизваме от църквата под мъждукащата светлината на няколко свещи. Утринната литургия е започнала в 4,30 часа и продължава с „Кирие елейсон!”(Господи помилуй!). Гръцкият език е „микро” проблем, защото сценарият на службата във всички православни манастири и църкви е еднакъв съгласно „Божествената литургия на св.Йоан Златоуст”.

В манастира Ставроникита (Μονή Σταυρονικήτα) се пази оригиналът на литургията. Горните акварели на Дъг Патерсън доразпалиха моето желание за това поклонение. Но да продължим, днес се налага да хванем единствения сутрешен курс в 7,00 часа на атонските маршрутки (за 7евро) до столицата Карея.

 

Прекръстваме се пред малката Архангелска черква с чудотворната икона,

 

(вляво) на „Богородица Кукузелиса”, пред която се е молил нашият сладкопевец Йоан Кукузел.

Веднъж изморен след като изпял Богородичния акатист той седнал на стола срещу иконата и задрямал.

– Радвай се Йоане! – неочаквано се чул благ глас.

Йоан отворил очи. Пред него обгърната от небесно сияние стояла Богородица.

– Пей и не спирай да пееш и аз няма да те изоставя! – и тя му сложила в ръката жълтица и станала невидима.

Потресен от невъобразимата радост той се разплакал и окачил жълтицата на иконата.

 

На излизане от манастира вдясно се покланяме пред „Разстреляната Богородица”. Снимката е със светкавица през стъклото на нишата. Някога турците след като разграбили манастира и убили монасите решили да се подиграят и извадили пищовите и започнали да стрелят по стенописа. Първият изстрел не улучил целта и тогава един бабаит се прицелил точно в Господа, но за негово зла участ този път оловният куршум не се сплескал и паднал, а рекоширал и го ударил право в челото. „Вай, вай! ” – смъртно уплашени побегнали турците. Все още можете да видите следите от куршумите: неточния – долу вляво на трона и фаталния – в малкия Исус.

.

В този глух час от тъмнината долита грохотът на вълните, който се смесва със скърцането на клоните от вятъра. Към небето продължава да се носи сърдечният вопъл – монашеската молитва. Както и преди хиляди години тя ще крепи този свят.

 

През гъстата пелена от облаци утрото се мъчи да пробие над Великата лавра. Запалвам фенерчето, като внимавам да не се подхлъзна по влажния калдъръм. Един по- ранобуден се е отзовал на празната хеликоптерна площадка, та го привиквам на паркинга, където ни очакват 4 маршрутки. Ще пропуснем трапезата (закуската), която е след литургията в 8,00 часа. Огладнял бъркам в раницата и изваждам една вафла. Споделям вафлата с шофьора – румънец :

– Добро утро, моля Ви да спрете по пътя, за да хванем пътя за Ставроникита! („Буна диминяца, въ ругъм съ оприти де а порним ла друм пентру Ставроникита!).

 

 

Той е съгласен и ние потегляме с буса. През нощта беше леко преваляло и нямаше кал или прахоляк по светогорските друмища.

 

 

 

Пътят ни се виеше и покрай заливчето Морфоноу на източния Атонски бряг.

 

 

Минаваме покрай

манастира „Каракал”,

който величествено се издига над околните лозя. Имах щастието да опитам от хубаво вино, което правят там.

 

 

 

 

Пътят се спуска до брега, където е

бившият грузински манастир „Иверион”

 

 

 

Бурните вълни се пенят в пристанището му. Късна есен е и лодките са прибрани на сигурно. Вдясно в далечината на носа е кацнал

манастирът Ставроникита

 

 

Пътят поема по баира нагоре и след няколко завоя маршрутката спира на разколона за Ставроникита.

8,00 часа сутринта, колегите са задрямали и аз трябва да ги разбутам, за да отворят врата и да слезе нашата тройка. Останалата дузина варненци продължават с маршрутката за Карея, а от там до Ватопед и през хребета на Атон с маршов скок до Зограф. Предния ден другата половина от варненската група начело с отец Дончо беше успяла да посети манастирите Ставроникита и Пантократор, които не искахме да пропуснем.

 

Слизайки само надолу по пътя към Ставроникита често се спирахме, но не за да си починем, а за да хапнем от тези апетитни червени плодчета с големината на череши и вкус на малини. М.. м…м..! – но не знам как се казват.

 

След час пеша пред нас изникна най – малкият манастир в Света гора, Ставроникита (Μονή Σταυρονικήτα), но 15 – ти по ранг. Отдалече ни заприлича на малък средиземноморски замък от Италия или Франция.

Stavronikita Monastery, Agio Oros 603 86, Гърция Св. Николай Чудотворец ни благославя отгоре[/caption]

Над манастирската порта е стенописът със св. Георги. Надяваме се да е чул нашата гореща молба да ни помогне да стигнем днес до Зограф за неговия празник.

Вляво от входа като малка караулка е архондарикът(гостната), където любезният домакин ни черпи с локум, чай, гръцко кафе, вода и портокали. Сърбаме кафето на светлината на газена лампа, когато приближава домакина и ни пита дали искаме да се присъединим към манастирската трапеза в 9,00 часа.

Съобразителният Валери първи отвръща „Не”, което на гръцки е „Да”. Разбира се, че и останалите са гладни и тръгваме подир домакина, изкачваме стълбите до втория етаж, където е трапезарията. Като черни гарвани в сумрака долитат монасите. Каква чест, ние се оказваме единствените гости.

 

В трапезарията дежурният монах спуска от тавана и запалва газена лампа, която осветява реставрираните стенописи на Теофан Критски. В този манастир липсва електричество! След благословия от игумена архимадрит Тихон ние сядаме на дървените маси, за да споделим скромната гозба от нахут със зехтин, лук и лимон. Отделно има черен хляб, маслини и портокали.

 

Докато се храним, монахът на катедрата до нас чете откъс от Евангелието. По сигнал от звънеца си наливаме вода и отпиваме. Последен звънец, кой ял, кой пил и ставаме. Сити и очаровани от средновековната мистична атмосфера не забравяме да благодарим („Евхаристо!”) и да поискаме от игумена благословия („Евлогите!”).

Цветан Димитров, Никулден, 2013

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Атон – на картата:

Атон

Прочети цялата новина

Свързани новини: