КРИМ И БЪДЕЩЕТО НИ В ЕВРОПА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ В неделя ще се проведе референдум за независимост на Крим от Украйна и присъединяване към Русия. Европейският съюз не признава вота и ще наложи санкции на Москва заради ролята и в украинската криза. България, според външния министър Кристиан Вигенин, е солидарна с тази позиция, въпреки че очаква да претърпи загуби от ответната руска реакция – тема, която коментираме днес с Пламен Асенов.

- Пламен, има ли шанс разумът да надделее и референдумът в Крим да бъде отменен?

- Не, Фили, призивите за разум срещат каменните стени на Кремъл. Нещо повече, руската пропаганда, която сега е изключително активна по целия свят, си служи с най-лошите средства на Гьобелс. Аналогията с нацистка Германия не е моя, правят я вече много наблюдатели, включително руски. Последната новост на тази пропаганда е твърдението, че украинците искат да изиграят наивния и доверчив свят, като обличат свои войници в руски униформи, те правят провокации в украински обекти, а после се обвинява за това Русия. Всъщност, целият свят знае, че е обратното – руските войници на практика завзеха Крим, облечени в униформи без знаци, като се представят за местни милиции. Така референдумът в неделя, проведен под дулата на техните оръжия, от руска гледна точка е само формалност. Въпреки че от гледна точка на международното право и международната общност, това е недопустим, агресивен акт.

- Пламен, да припомним защо Крим е така важен за руснаците.

- В Крим е единствената голяма черноморска военна база на Русия, Фили – Севастопол. И това е единственият пряк път, по който Москва може да има някаква роля в ключовия средиземноморски регион. Да се топне руския ботуш в топло море е мечта не от вчера, а от времето на Екатерина Велика, чиято империалистическа концепция, разбира се, в осъвременен вариант, прилага сякаш режимът на Путин.

- Добре, но руснаците имат договор за военните бази до 2042 година, а ако поддържат добри отношения с Киев, ще могат и да го продължат, защо рискуват със сила? 

- Не е така през очите на Кремъл, Фили. След като натрупа пари от конюнктурата на енергийния пазар и с няколко проби се убеди, че Западът е „мекушав”, Путин реши, че може да си позволи всичко и да му се размине безнаказано. И тъй като Украйна върви към демократизация и сближаване с ЕС и НАТО, Русия се уплаши за Крим. Ще видим след Крим към кое друго парче от Украйна ще посегне, но и това не е малко.

- Пламен, САЩ и ЕС обаче все по-решително осъждат руската агресия и се канят да наложат санкции срещу Русия. Какъв се очаква да бъде техният характер?

- Засега не е ясно, Фили, макар да се знаят някои неща. Вече е отменена срещата на Г-8 през юни в Сочи. Нищо чудно скоро и самият механизъм за взаимодействие на най-развитите държави да се върне изцяло към стария формат Г-7, като изключи Русия, която, така или иначе, не е развита страна. Европейският съюз прекрати разговорите за визовия режим на руските граждани, което означава, че всичко може да се върне към строгия статут от времето на Студената война. Обсъжда се и налагане на финансови санкции – спиране на кредитирането, намаляване, по един или друг начин, на западните инвестиции в Русия, по-сериозно внимание към произхода и движението на руските капитали. Онзи ден Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия, тоест, нещо като премиер на Европа, предупреди Русия, че за нея ще има „още мерки и нежелани последици”, ако референдумът в Крим наистина се проведе. Той не уточни характера им, но потвърди пак, Европа няма да признае резултата от допитването, защото то е незаконно, а целостта на Украйна не подлежи на промяна.

- Пламен, а каква е българската позиция по въпроса?

- Онзи ден в Германия, Фили, външният министър Кристиян Вигенин категорично каза, че позицията на София е същата – България няма да признае резултата от референдума в Крим. Сега остава да видим обаче дали тази заявка ще се реализира и на практика –  например чрез официална позиция след провеждането на референдума, който, бъди сигурна, няма да се размине. И чрез активно включване на страната в реализацията на общите европейски санкции срещу Русия.

- Имаш съмнения, че това ще се случи ли?

- Всъщност имам страхове, Фили, че няма да се случи. Първо, знае се тясната връзка на партиите от управляващото мнозинство с Русия и руските интереси. По-явно това е при БСП и Атака, малко по прикрито – при ДПС. Така че не очаквам те изобщо да си позволят да осъдят Русия, защото ще бъдат ударени през пръстите. Второ, позицията на външния министър и досега виси изолирана, тя не е подкрепена от управляващото мнозинство. Нещо повече, когато преди дни в Брюксел Вигенин каза нещо подобно, в Парламента му бе устроен буквално съд, а депутати от мнозинството го нападнаха, включително персонално. Затова се съмнявам, че официална декларация с отхвърляне на кримския референдум, фактически – декларация против Русия и нейната агресивна политика, ще мине през българския Парламент. Трето, от известно време насам, Фили, в публичното пространство целенасочено се подготвя почвата за уклончивост по темата, като се внушава един уж разбираем и благовиден предлог, под който това може да се случи. С едно изречение, предлогът се свежда до следното – ние ще пострадаме икономически най-много както от европейските санкции, така и от очакваните руски контрасанкции, затова да не дразним Русия, а Европа ще ни разбере за тази позиция. Само че, Фили, този път Европа няма да ни разбере. Или по-скоро обратното – ще ни разбере твърде добре, но този път няма да ни прости. Може би е случайно съвпадение, но може и да не е, че онзи ден, в разгара на украинската криза, Европа обяви, че създава нещо, наречено „пътна карта за изключване от Европейския съюз”. Както се обяснява, този механизъм ще гарантира „зачитането на принципите на правовата държава и върховенството на закона в страните-членки на ЕС”. В същото време обаче това е и механизъм за защита на самия Европейски съюз от негови членове, които работят против неговите интереси, разбирай например – руските троянски коне в нея. Досега възможност за изключване нямаше, но вече има. И само да припомня, че, независимо от истинския повод, формално България подлежи на такова изключване много лесно, защото, вече седем години след присъединяването си, страната още търпи най-сериозни критики за начина, по който „принципите на правовата държава и върховенството на закона” се прилагат тук.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: