73. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФЕЛИКС МЕНДЕЛСОН

Пламен Асенов

12. 03. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=76

Мнозина са го чували, малцина са го слушали. Феликс Менделсон, музикалното дете-чудо на ХІХ век, умира в славата си едва на 38, полузабравен е през следващите над сто години както заради силните антиеврейски настроения в Германия, така и заради особените отношения с колегите си, най-вече – Вагнер. През последните 60 години обаче творбите му постепенно се връщат сред публиката, макар да се смята, че името му все още не е заело истинското си място в пантеона на най-големите.

Менделсон, Концерт за цигулка и оркестър

Този вълшебен концерт за цигулка и оркестър Менделсон пише през 1844-та за своя приятел, цигуларя Фердинанд Давид. И досега това си остава една от най-широко известните му творби. Като изключим, разбира се, всемирния „Сватбен марш”, който всъщност е част от „Сън в лятна нощ”, музикална увертюра по пиесата на Шекспир. Сигурен съм, че всеки поне веднъж го е слушал на живо. И се надявам онези потърпевши, които го слушат за себе си, да отчитат колко иронична е маршовата му тържественост и как пакостливо ни подлъгва да вярваме в сънища. Надявам се, но знам, че рядко някой младоженец се разхилва насред церемонията, само защото е доловил иронична нотка в музиката. Подобно поведение се счита за твърде неуместно и се наказва от младоженката – веднага или най-късно до вечерта. Защо обаче намесвам тук категории като „уместно” и „неуместно”? Защото „Сватбеният марш” е нещо като рудиментарен израстък на човечеството, останал ни в наследство от викторианската епоха. Той става задължителен съпровод за сватбата на всяка уважаваща себе си двойка след 1858 година. Тогава самият Менделсон е мъртъв вече от десетилетие, но кралица Виктория, която още приживе е голяма негова почитателка, нарежда да се включи марша в сватбената церемония на дъщеря и, принцеса Виктория, с принц Фредерик от Прусия. И тук обикновено следва – маестро, музика! Но сега – който иска, нека си изтананика „Сватбения марш” сам, а за останалите ще пусна малко по-неизвестна, макар и не по-малко прекрасна част от палавата увертюра „Сън в лятна нощ”.

Менделсон, Сън в лятна нощ

Маестро Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди – композитор, пианист, органист и диригент, е роден през 1809 година в богато и влиятелно немско еврейско семейство. Дядо му е Мозес Менделсон, прочут еврейски философ, баща му – Абрам Менделсон, е банкер с либерални възгледи. Чудите се какво значи богато, влиятелно и либерално семейство ли? Няколко факта за илюстрация. Две години след раждането на Феликс семейството се мести от свободния град Хамбург в пруската столица Берлин, защото се страхува от отмъщение на французите заради…..представете си – ролята, която банка „Менделсон-Фридландер” играе в полза на коалицията на европейските сили срещу Наполеон. Феликс не само получава най-доброто възможно образование, но и среща на живо много от известните хора на епохата. Както пише една семейна приятелка – „цяла Европа идваше на крака в тяхната всекидневна”. Освен това, татко Абрам дотолкова отхвърля еврейската традиция, че малкият Феликс дори не е обрязан. И това ако не са доказателства за богатство, влияние и либерален дух, не знам кое тогава може да бъде.

Менделсон, На крилете на песента

Цялата тази работа с либералния дух и ролята му в живота на Менделсон обаче е важна и си струва да се обясни по-подробно. Баща му, банкерът Абрам, има сериозни търкания със своя баща – философа Мозес, и става либерал малко напук на него. Например Мозес пише, че „възможността оттук нататък някой Менделсон да е християнин, е по-малка, отколкото Конфуций да е евреин” – но греши. През 1816 децата на семейство Менделсон са кръстени в Реформаторска църква. Това носи на Феликс имената – Якоб и Лудвиг. Шест години по-късно се покръстват и самите родители, което пък носи на всички и името Бартолди, свързано с фамилията на майка му, Леа Соломон. Децата обаче не харесват името Бартолди и го употребяват само в официални случаи. Специално Феликс, нещо съвсем нормално от фройдистка гледна точка, явно също има проблем с баща си и се ориентира към духовното наследство на дядо си, с което се гордее цял живот. Този особен вид раздвоение се отразява върху характера му – макар Менделсон иначе да е приветлив и чаровен, на моменти е нервен и силно раздразнителен. По особен начин това се отразява и в творчеството му. Имам предвид например факта, че от двете могъщи оратории, които той пише, едната, „Свети Павел”, е свързана изцяло с християнската традиция, а другата  – „Илия”, е посветена на един от най-големите еврейски пророци. А част от нея пък е фантастичната ария „Не се страхувай, Израел!”

Менделсон, Не се страхувай, Израел

Още от детска възраст музикалният талант на Феликс Менделсон е открит и той бързо се превръща във второто след Моцарт дете-чудо на Европа. Ранните уроци по пиано са от мама Леа, после продължават в Париж и Берлин,  а на 10 Феликс учи контрапункт и композиция при Карл Фридрих Целтер. Разбира се, обича Бах и това не е случайно – покрай една леля, фамилията Менделсон има оригинални ръкописи на самия Йохан Себастиан. Тази любов на младия Феликс му остава за цял живот. Факт е, че по-късно, вече в ролята на диригент и нещо като продуцент, той прави много за разпространение и прослава на музиката на Бах в Европа. Разбира се, и сам е силно повлиян от Бах, заниманията му с барок и ранна класика са дълбоки и страстни. Това е стимулирано и от учителя му Целтер, човек с консервативен вкус, който по един или друг начин се пренася в ученика. Така в епохата, когато музикалният романтизъм е не просто мода, а водеща идея, композиторът Феликс Менделсон твори романтични произведения със силно класически привкус – една от причините за хладните му отношения с водещите романтици като Вагнер и съответно – за по-късната му забрава.

Менделсон, Соната за орган №2

Феликс Менделсон дава първия си публичен концерт, когато е на 9, но тогава вече усилено композира и работите му се представят от частен оркестър на приемите, организирани от неговите родители. Първата му творба е публикувана, когато е на 13, а на 15 пише първата си истинска симфония.

Менделсон, Симфония №1

Това да ви прилича на музика, сътворена от 15-годишно дете? Не, но е факт. А на 16 Менделсон създава и този струнен октет, който с право се счита за творба, която в пълна степен разкрива гения на детето-чудо.

Менделсон, Струнен октет

Този октет, заедно със знаменитата увертюра „Сън в лятна нощ”, дълго време са на практика и най-известните творби на композитора. А неговото музикално наследство е огромно и разнообразно – освен тези ранни работи, Менделсон оставя 5 симфонии, няколко големи оркестрови пиеси, концерти, основно за цигулка и оркестър, много камерни и хорални произведения, както и композиции за пиано и орган. Наследството му като диригент пък е наистина неоценимо – той е първият човек, който въвежда употребата на диригентската палка и оставя сериозна диря в оркестрите на Дюселдорф, Лайпциг и Берлин, които ръководи в различни периоди.

Менделсон, Оратория „Св. Павел”

За краткия си живот Феликс Менделсон изминава дълъг път като музикант и човек. Той пътува из цяла Европа, включително прекарва доста време в Англия, където е много добре приет. Освен с музика, известен е и като добър художник с молив и акварел. Кореспонденцията му е огромна и показва изключителни умения в писаното слово, при това както на немски, така и на английски. Междувременно успява да се ожени и има пет деца. Голямата любов в живота му обаче е сопраното Джени Линд, шведка, която той среща сравнително късно и на която в последната година от живота си предлага да избягат заедно в Америка. Планът не се реализира, защото смъртта, само с няколко безмилостни удара на сърцето, отнася в своите селения 38-годишния Феликс Менделсон. В едно свое писмо самият той описва смъртта като „място, където, надявам се, все още има музика, но няма никакви тъги и раздели.” Тези думи на Менделсон звучат по-скоро като молитва – и дано тя наистина да е била чута.

Менделсон, Чуй молитвата ми, Кири Те Канава

Прочети цялата новина

Свързани новини: