Израждането в секциите на Крим със секциото на калашниците под шовинистична упойка

 

В избирателните секции на полуостров Крим днес се (из)ражда със секцио новият ред на Путин, който е адски горд, че може да прави напук на целия свят. Израждането се извършва с калашници под шовинистична упойка под хипнотизиращия поглед на маскирани въоръжени наблюдатели от Русия.

Кремълските стратези настояват, че има такова животно като руска демокрация, алтернативна на западната. Това е дедокрацията на дедо ни Путин.

Дедокрацията изправя бруталната решителност на едноличния режим в Москва срещу привлекателната сила на плуралистичния западния пример, привличащ  милиони източноевропейци на Запад. Крайният резултат ще бъде трагичен за Русия, която няма как да спечели третата световна война за умовете и сърцата на човечество, погребало неотдавна съветския комунизъм в световен мащаб.

Но дотогава…

Спекулантите от Кремъл отлично знаят, че западните демокрации нямат никакво желание да жертват своето градено от поколения благоденствие в пряк военен сблъсък с империята на милитаристичната ирационалност, стъпила на вековната парадигма за „величието“ на Родината като всепобеждаващ побойник, горд с владението над една (слабо населена от мизерстващи в мнозинството си жители) шеста от територията на света.

Казано накратко, когато дрогиран побойник с изцъклен поглед ви напада вербално в затвореното пространство на градския превоз, предпочитате да слезнете на първата възможна спирка, отколкото да се въргаляте с него на пода дори при пълна увереност, че можете да го смачкате от бой. Не и без да омачкате и окървавите себе си, разбира се.

Въпросът е кой е полицаят, на когото трябва да звъннете след това, за да постъпите принципно и да не оставите побойника да тормози останалите пътници. В България няма такъв, тук на власт е коалиция от латентни съветофили, предвождани от откровените си началници по тази линия от „Атака“.

В световен мащаб „полицаят“ е САЩ, държавата, която е сравнима с ЕС по икономическо могъщество и заедно с него е десетки пъти по-силна от агресивната Русия, но за разлика от западните европейци разполага както с военно възпираща сила далеч над руския военен потенциал, така и с енергийния противовес на руския шантаж.

Само 4 от щатите- Охайо, Пенсилвания, Ню Йорк и Индиана, имат брутен вътрешен продукт, равен на руския…

При истинска конфронтация, към каквато провокира Путин от позицията на побойника, с когото никой не иска да се бие, няма вариант, при който Русия да спечели каквото и да било, освен разорение и дестабилизация на собствената си многонационална държава, раздирана от вътрешните противоречия на една империя, сглобена и удържана под общ скиптър по правилата на средновековието.

Парадоксът е, че знаейки истината за съотношение на силите, Путин разчита именно на заплахата от дестабилизация: не ни се противопоставяйте, защото сме готови да отидем по-далеч от вас в създаването на проблеми с разходите по погребението ни. Могат и да не ви вкарат също в гроба, но ще ви вгорчат живота до степен, която е неприемлива за свикналите на добър живот народи!

Ясно е, че авантюрата на Путин със секциото в Крим е мъртвородена в стратегически план. Отчаяните опити на путинистите да търсят легитимност в сравнението с Косово, където Западът се намеси след дългогодишна гражданска война, разпалена от руския съюзник Милошевич и тормоз над косоварите със стотици жертви сред тях, се натъкват на ясния отговор на реалностите: Косово е призната от 105 държави в света, докато окупираната от Русия Южна Осетия например – само от три. Така ще бъде и по отношение на мъртвородения експеримент с анексирането на Крим от гледна точка на международното признание.

Да не говорим, че в Косово никога не е ставали дума за силово присъединяване към огромен съсед чрез негова солова акция, за да бъде ползван случаят като прецедент за сравнение със ситуацията в Крим, завладян от Русия чрез мобилизиране на петата си колона, подготвили плацдарм за пристигането на руски войски и анексия от Москва чрез имитация на законопобно гласуване в условията на фактическа чужда окупация.

Когато става дума за петата колона, аналогиите с нашата действителност са наистина смущаващи.

Колкото и да сме загубени обаче, щом търпим съветофилската действителност, в която сме забъркани, все пак не всичко е загубено за нас. Дори напротив – открива се уникален шанс да се освободим от московските пранги. Уж скритата картина с абсурда на съветофилщината в една отделно взета държава от НАТО и ЕС се прояснява вече и за слепите. Има реална надежда да бъдем разбрани най-после от западните ни съюзници, които да „прозрат“ кой е основния проблем за кретащата на опашката на европейските народи България.

На малка България й трябва малко подкрепа от големите партньори, за да постигне много в освобождаването от опитите тук да се наложи дедокрацията на Путин, на когото нашите съветофили гледат като на дедо си Иван под европейски робство.

Увъртането на нашите управляващи, опитът им за отстъпление от малката крачка напред с осъждането на руската намеса в Украйна, прави най-после видим за целия свят феноменът в НАТО и в ЕС да има държава, оглавявана от повече или по-малко прикрити ментални съюзници на Путин.Ревизията, на която БСП подлага вече ясно дори и сдържаното взимане на европейската страна досега, е МНОГОзначителна.

С други думи, секциото в секциите в Крим води до мъртвородена анексия, но и до раждането на надежда да ни освободи от мита за дядо Путин като освободител от брюкселско иго, заробващо България с правила и високи стандарти, мъчителни за низките и дребни душици.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: