6 неща, на които ни научи Ивон Шуинар

Тези дни попаднахме на разговор с Ивон Шуинар, който няма как да не споделим. За великия основател на Патагония сме писали, а даже и издадохме написаното от него – през 2007 г. Горичка реализира българската версия на „Пусни народа ми да кара сърф“, вълнувахме се и за втората книга на Ивон, „The Responsible Company“. С радоот предчувстваме часовете, в които ще се посветим на последната му засега „180° South: Conquerors of the Useless“; книгата ни отнася зад кулисите на филма „180° South“, за да разкаже повече за хората, осъществили първоначалното пътешествие до Патагония през 1968 г. и повторението му 40 години по-късно. В нея са историите, вдъхновили Крис Малрой, Дъг Томпкинс и самия Ивон Шуинар да изберат да посветят делата си на спасяването на дивата природа. Снимките са зашеметителни, на фотографи, съпътстващи сърфисти и катерачи – Джеф Джонсън, Джими Чин, Скоти Соен, Дани Моудър.

Така че, ето.

1. Оптимизмът е загуба на време

Изобщо не съм оптимист. Тотален песимист съм. Навъртам се наоколо вече достатъчно дълго (Ивон е на 74 години) и си общувам с умни хора, знам, че губим. Във всеки един аспект, губим. В САЩ спасяването на палнетата беше, мисля, на 19-то място в приоритетите на хората, сега е на 4-то. Номер 1 е личната сигурност. Ние сме нация от… плашещи хора. Вижте всички тези, които искат да въоръжат цялата страна. Искат да им е позволено да влизат в ресторанти с оръжията си и това е, защото са страхливци.

Всяка империя се сгромолясва. Американсакта вероятно е тръгнала натам вече. Природата не обича империите. Не обича скупчвания на едно място, не обича монокултури. Винаги се опитва да създаде разнообразни видове. Иска всичко да бъде разпръснато. А ние постоянно се опитваме да задържаме всичко.

Мисля, че важното е да отглеждаме внуците си така, че да усещат връзката с природата. Човек защитава това, което обича. А ако обичаш природата, ще искаш да я защитаваш. Това е един от проблемите ни, липса на природа в нас. В Ню Йорк е пълно с гангстерчета, които се страхуват да стъпят в Сентръл парк заради катеричките, които живеят там. Толкова са отдалечени от природата. Така че най-доброто, което мога да направя за внучката си, е да й осигуря живот на открито колкото е възможно повече

2. Не усложнявайте

Едно от нещата, в които искрено вярвах, беше идеята за простотата, че животът винаги трябва да се движи към опростяване, не усложняване. Когато видя някой с най-простата дъска да сърфира изумително, по-добре от 99% от сърфистите, си мисля: „Фантастично. Само така!“. Това е, което трябва да правим, стига с тези технологични подобрения. През 70-те се приемаше, че този, който успее да се сдобие с най-много играчки преди смъртта си, е победителят. Грешка, точно обратното е. Би трябвало цялото това оборудване да бъде заменено от познания и опит. Много обичам да гледам такива спортисти, които опростяват. Около 6 пъти съм минавал  Ел Капитан – а сега някои от тези маршрути, които ни отнемаха по 10 дни за катерене, ги минават саостоятелно пичове без въже, по шорти. И успяват да слязат обратно преди обяд даже. Това е абсолютно фантастично. Радвам се, че не са мои деца, но това е посоката, в която трябва да се движим.
3. Изкачвайте всеки връх

Има изкачвания, които никога не съм си помислял да предприема, а ми се иска да бях , особено в Алпите. Често се катерех там. Нали знаете, като например северния склон на Айгер? Ще ми се да го бях изкачил. За мен е нещо като събирателен образ на всичко, което харесвам в катеренето. Съжалявам, че не успях, но катоцяло се старая да не гледам назад.

4. Измамниците не успяват

Всички искаме да хитруваме. В катеренето има толкова много начини. Можеш да минеш маршрут, по който са вървели 50 пъти преди теб и всичко, което трябва да направиш, е да следваш следите от тебешир, които ти казват къде точно да си сложиш ръцете и краката. Не мога да си представя да минавам така, защото не мога да понасям да ми казват какво да правя. Искам сам да си го измисля. Гледам хората, изкачващи Еверест – имат си някой в Австралия, който всеки ден им дава прогнозата за времето, дефакто той им казва дали да тръгват или не. Има стотици стълби, хиляди метри фиксирано въже, шерпи отпред и отзад. В сърфирането има много малко начини да хитруваш. Така че мисля, че е най-чистият спорт, който съществува, но и най-трудният. Не знам никой друг толкова труден, колкото сърфа.

5. Консумеризмът ни убива

Причината, поради която не се изправяме срещу проблемите си с околната среда е, че ние самите сме проблемът. Не е корпорацията някъде там, не са правителствата – ние сме. Ние сме тези, които казват на корпорациите да произвеждат още и още неща, да ги правят колкото се може по-евтини и еднодневни. Вече не сме граждани. Ние сме потребители. Така трябва да се наричаме. Същото като да си алкохолик и да го отричаш. Ние отричаме, че всеки от нас е проблемът. И докато не се изправим срещу това, нищо няма да се промени. Така че, има движение за опростяване на живота: купувайте си по-малко неща, притежавайте вещи с високо качество, които траят дълго и са мултифункционални.  Аз лично карам стари коли, дрехите ми от Патагония са на много, много години. Почти нямам нищо ново. Старая се да водя много простичък живот. Не съм консуматор на нищо. И предпочитам да спя на нечий под, отколкото в хотелска стая.

6. „Бавното“пътуване е важно

Помните пътуванията, които са продължили дълго време. а хората сега пътуват рязко, взимат си 1 седмица, отиват в Европа – тези пътувания не с епомнят особено много. Но ако трябваше да прекосите континента или да пътувате с лодка, ще е съвсем различно. Нашето пътешествие до Фитц Рой продължи 6 месеца и за това време ни се случиха всякакви приключения, от спане на земята в Гватемала и събуждане с дуло до главата, много неща се случиха. Беше наистина важно пътуване в моя живот.

Източник: Good Is

Прочети цялата новина

Свързани новини: