В (П)русия на Балканите: “проверено, мин есть”

Имало едно време една държава, която още в зародиша на нейното възкръсване е изродена така от чуждите акушери на скопената по рождение и по замисъл българска свобода, че да не може да се освободи никога от лъжата за щедро обещания й мит за територия на три морета, в името на което претърпява три национални катастрофи.

Трите национални катастрофи на тази държава са косвено или пряко причинени от сблъсък със същата тази освободителка, създала миража за трите морета, за да може българите да се бият за него до пълно изтощение в едно невъзможно противопоставяне в балканския лабиринт от взаимно изключващи се интереси- всеки си пази неговия си излаз на море и въпросната държава се оказва мюре на чуждата имперска интрига на заложените мини на балканското противопоставяне.

Първата национална катастрофа е прието да се нарича „междусъюзническа”, но е правилно да се казва „руска интрига” , обединила през 1913-та всички балканци срещу центъра на полуострова ( като наказание за българското непослушание по отношение на мащехата с манталитета на убийца на „своето дете”).

Втората национална катастрофа, преди да се превърне в такава през 1918-та, изправя за първи и последен път пряко български срещу руски войници в една открита руско-българска война, която никой и до днес не нарича така, макар да е пълномащабна и се води месеци наред на два фронта с пълна победа на българските войски над бягащите руски злополучни завоеватели на Добружда.

Третата национална катастрофа не изправя български срещу руски войници, а направо поваля на колене България с вдигнати предварително ръце в знак на отказ да воюва с Червената армия, която отвръща с налагане на окупация на една държава, с която СССР поддържа през цялата Втора световна война на пълни дипломатически отношения, отказва да изпрати войски на Източния фронт и да стреля срещу нахлуващите съветски войски.

И трите ни национални катастрофи са свързани с Русия и нейната брутално антибългарска политика.И понеже това не може да бъде отречено, разговорът просто се отклонява към нечии други двойни стандарти, за прикритие на тройната ни национална катастрофа, дошла от едно и също място.

И така…Имало едно време една държава на Балканите, чийто народ настървено преследвал интригантски подхвърлената й химера за трите морета и в името на тази щедро подарена лъжлива следа жънела една след друга пирови победи по бойните полета.

Заради победите в битките на загубените войни я наричали Прусия на Балканите.

Бившата Прусия на Балканите отдавна е превърната в (П)русия на Балканите с помоща на съветския валяк- една малка русийка за употреба от  властелините на Кремъл, когато оттам свирнат на своите възторжени съветофили, които днес наричат останалите българи псета- както благоволи да се изрази фанатичният шеф на движението „Русофили” Николай Малинов.

Понеже „псета” му е малко, той днес вече надгражда с още по-голяма обида по скалата на Путин: американофили! Българите, които не са съгласни да служат за наторяване на бурените на Путинската пропаганда в България, по думите му били „американофили”.

Доколкото ми е известно, в България има само една организация, които си е позволила да се обозначи като американска и това е фондация „Америка за България”- и тя си наистина американска, а не някаква филска шайка от туземци, щастливо влюбени в лъжите и митовете за „дружбата” толкова сляпо, че дори не искат да научат какво ни е причинила.

Моя милост, който категорично не обича Русия на Путин и го е заявява публично, е кандитаствал два пъти с проекти в тази американска фондация, но, чудно- и двата пъти не беше припознат като американофил.

В същото време България гъмжи от горди да демонстрират преклонението си към чуждата държава Русия дружества, движения, форуми, заявяващи се като дълбоко вярващи русофили.

Повечето от тях изобщо не познават антибългрската политика на Русия през вековете. Установил съм го лично в сблъсъци със съветофили, които искрено се възмущават например да научат, че Сталин е поддържал дипломатически отношения с България до последния миг на съветската окупация от вечерта на 5 септември 1944-та, възклицавайки, че това просто не е вярно и не може да бъде ( защото срива цялата им претенция за освобождаване от „фашизма” от страна на такъв антифашист, като др.Сталин, припознал България за „фашистки” враг тъкмо при правителството на Муравиев, скъсало отношенията с Германия).

Съветските мини, заложени тук от десетилетия, обаче са повече от каквато и да било логика в мотивацията на русофилите, базирана на (не)осведоменост. Те продължават да гърмят и днес.

България днес прилича на превзетия от Червената армия Райхстаг с известния ни от съветските документални филми надпис „Проверено, мин нет”.

Само че  днес тук трябва да пише обратното :„Проверено, мин есть”.

Диверсантите от петата колона се опитват да излъжат, че срещу тях действали американофили, макар тук да няма нищо противопоставящо се организирано на техните подстрекавани отвън българофобски организации. Просто главите им се тъпчат съзнателно с обратния образ на собственото чуждопоклоничество- гузно и сервилно спрямо московските им суфльори. Те дори не могат да си представят, че защитаването на българската кауза да сме част от развития модерен свят, а не от мракобесната империя на Путин ( в която самите русофили не отиват да живеят, да работят или да се учат), е автентичен български рефлекс. На тях им диктуват отвън и те смятат, че това е универсално заболяване, от което няма как да не страдат и онези, стоящи на отвъдния бряг срещу тяхното плиткоумие.

Време е наистина да се появи организирана съпротива от български сапьори, които да се надигнат срещу българофобията на русофилите, които вече служат на чуждия си господар не само в България, но и като част от пропагандата на Путинизма срещу Европейския съюз, която Москва води с „българския аргумент” за еврочленството като …национална катастрофа.

 

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: