Кукери в Ямбол

 „Ямбол е градът!“ пееше преди време един местен рапър – е, той няма как да знае, че Ямбол е и град на един кукерски фестивал, който днес ще посетим заедно с Теодора. Приятно четене:

Кукери в Ямбол

В нашата страна фестивалите и празниците са придобили едно не особено привлекателно лице за мен – китайски играчки, овехтели стрелбища и димящи скари-бири.  Плюс неприветлива навалица. Все въздишах по разни чуждоземски събития и се тюхках, че у нас са по-различни. Постепенно обаче – снимка тук, разказ там из нета започнаха да оборват тази ми представа. Та когато една приятелка, близка по дух и сърце ми сподели линк към Кукерландия  в Ямбол - http://www.kukerlandia.com/index.php - трепнах и реших веднага от името на семейството – там сме.

Този празник е поне от 2012 и вече поредни три години се организира в малката община в Източна България.  Представя се мало и голямо и атмосферата е много непринудена, щура, ужасно шумна. Да сте чули 10тина мъжаги да скачат с по 10 звънци на кръста (имаше  по повече и от двете)  ? Оглушително е, за сведение.

Та  събрахме се с приятели, натоварихме се на едно ПТС (авторът има предвид МПС – бел.Ст.) и хванахме пътя към Ямбол баш на 8-ми март и Тодоровден . Мрачен беше денят, дали щото  целия Фейсбук беше пълен с хейт към Женския празник, дали щото дамите  нещо се сърдеха, а може би и от времето (лятото не е така). Опита се някак да ни стресне един облак, прироси, ама ние сме тръгнали за

Ямбол, България

Ямбол на кукерски фестивал

и изобщо не му мигнахме на атмосферното условие. Пристигнахме в малкия град, а там – от вратата за краката. Още стъпили-нестъпили на пешеходната зона, ей насреща ни една цветна група карнавали репетираха  на паважа за дефилето пред журито.

Защото

Кукерландия

е шествие на кукерски групи от близки и далечни села и градове, дори с международно участие. Групите минават с музика и звънтяща стъпка през площада, спират пред масата на замръзналото жури – показват обичаи и нрави за плодородие, берекет , гонеха злите сили. Булки и младоженци от всякакъв калибър, попове, мечки и феерия фантазна. Рояк фотографи бягаха нагоре-надолу, наляво-надясно, снимаха като луди.   Наоколо хора, без страх от студ, женски празници и претенции на март месец за дъжд. Наоколо имаше димящи скари, вино, имаше занаятчии – ножове се продаваха на юначаги, грънци на баби и млади скопосници, захарен памук, захаросани ябълки, картонени маски, имаше прекрасни изделия на приложници, художници. Чичо рекламираше някакво супер-модерно-технологично ренде и всякаква домакинска техника.  И китайски куклета и камиончета имаше, обаче те никак не впечатляваха.

По улиците едни такива жизнерадостни  хора,  кукери оставили тежките  маски, пийваха, хапваха – веселяха се.  Ние с тях. Гледам по едно време, двама зачервени младежи с пояси от звънци и шарени потури,  дебнат девойчетата и се закачат с тях – танцуват им, смеят се, дърпат ги за косите нежно.  Момите пищят и бягат, ама така – срамежливата.  Смех!

В крайна сметка, аз останах най-доволна – не само по чужбинско става хубаво, ние го можем също.  Де да бяхме  по-често  отпуснати и непринудени за празници и делници.

И тъй като денят бе пълен с какво ли не, най-хубаво е картинно и нагледно да се представим пред светът.

 П.П. Фестивалът е отворен – може да се види от всеки на място, билети няма, танците, парада, сценките, звънтенето – всичко става на пешеходните улици, пред театъра, пред читалището и където може.  Много хубаво.

Автор: Теодора Миткова

Снимки: авторът

 Още снимки

 

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Прочети цялата новина

Свързани новини: