Бил ден на поезията щото. По ключови думи и няколко бързи асоциации това ми изплува в съзнанието, че даже успях да открия и списанието, което не е за вярване. 

Защо точно то? Защото, макар да не съм поет, някога, сравнително наскоро се намерих в него. То това е и всичката поезия - да не си поет/ът, но да се намериш в стиховете/му.

Честит ден!

Самотата ми завърши Училището за отличници.

Прилежна е, не закъснява.

Присъдиха и ордени, награди.

Моята самота 

е посещавана.

През нея минават няколко хиляди читатели.

Записват я.

Зачеркват.

Уморена е да управлява като Фридрих Велики.

Вече си има свои възпитаници.

Плахи роби.

Моята самота е публична.

Лежи в кафез на дъното

с изтръгнати криле от тишина.

Екзистенциално: Не пукнах и тази седмица, но, както се казваше в един стар виц, опитите продължават. ... Пък и тя не е свършила още. :)