Путин върна колелото на истерията

Путин успя да настрои целия свят срещу Русия и доказа, че си заслужава първото място в западните класации за „най-влиятелен лидер”. Само изключителен талант, една истинска силна ръка, може да похарчи 50 милиарда за автореклама под формата на зимна олимпиада, а после с лека ръка за броени дни да запрати ефекта от шоуто на бунището на историята.

 

Путин, когото западните опоненти продължават да ласкаят измамно като голям шахматист, размени – както се казва в шаха- „кон за кокошка”.

 

Путин закла златната кокошка, житница Украйна, която би могла да храни Европа до степен, че да разори зърнопроизводителите в целия ЕС. На практика я разменена срещу куция кон Крим, когото тепърва предстои да пасе от държавната ясла на Русия, на която вече зобят изпосталелите кавказки анклави Абхазия и Южна Осетия, анексирани от него през 2008-ма.

 

 

Путин спечели куция кон Крим за колекцията си от гладни руски храненици, без шанс да се самоиздържат в условията на международна изолация, която ги обрича не просто на инвестиционна суша, но и на истински пазарен икономически  бойкот.

 

Дали Путин ще налее и там милиарди, както в Чечня след като я смаза военно? И колко дълго руските граждани ще продължават да гледат безучастно как националното им богатство се пилее за издръжката на пуделите на своя император?

 

Крим е куц кон, защо от пристанище с руска военна база за влияние в Средиземноморието ( което употреби максимално за спасяването на своето кърваво протеже Башар Асад в Срия), се превърна в пристанище с руска база с локално значение в черноморското вътрешно езеро. Турция вече му затръшна вратата на Босфора…

 

Всичко това не пречи да се твърди, че Путин бил победил чрез аншлуса на Крим. Така е, победи Украйна без нито един изстрел както Сталин България през септември 1944-та. И празнува тази победа срещу несъпротивяваща се държава като голям подвиг!

 

Българската партия „Атака” свали прозрачната маска и заложи вече напълно откровено на руската карта. За начало депутатката Деница Гаджева, картечарката на партийния атаман Сидеров, илюстрира колко е прав Путин със следното наблюдение: видяла е сълзи на радост в очите на руснаците в Крим.

 

Москва може да не вярва на сълзи, но московските (ю)наци с българско гражданство вярват в юридическата валидност на аргумента с руските кримски сълзи. С днешните си изстъпления в защита на мъничката Русия самият (ат)аман Сидеров също е на път да докара до сълзи от смях всеки трезв наблюдател на истината, че все пак не Русия е жертва на Украйна, а обратното.

 

Някои стари кримки помнят добре докъде води просълзяването от пристигането на руски окупатори.

 

Половината Крим от снощи вече е без ток. Постсъветска власт без електрификация=Путинокрация.

 

Планът за връщането на съветския начин на живот в анексирания Крим се развива с почти толкова бързи темпове, колкото и рекордният за историята на референдумите блицкриг с допитването от 16 март под дулата на руските диверсанти с необозначените униформи.

 

С изчезването на тока и водата, която също е украински ресурс, отсега може да се предвиди и отказът на туристите това лято да снесат парите си в кримската икономика. Така се очертава да изчезнат и доходите на преживяващия от туризъм полуостров, който трябва да се пльосне напълно в нозете на владетеля Владимир с молба за прехрана.

 

В опит да вдъхне оптимизъм на новоосвободените от несъществуващия украински гнет граждани на Крим днес цар Владимир обещал за цели 6 години да ги освободи от данъци.

 

Тази полумярка на полуострова, която освобождава неплатежоспособните от задължението да плащат, напомня на черния хумор от времето на комунистическа Румъния, където нямаше тоалетна хартия, което било калкулирано прагматично като отговор на факта, че просто не се налагало да има поради липсата на храна .

 

Като става дума за тоалетна хартия- когато тя изчезне от Крим, заедно с много други подобни глезотии, Путин ще може да се смята за окончателен победител в борбата за връщане на колелото на историята във времето на СССР.

 

На финала предвиждам изчезването на Путин. Въпросът не е дали, а кога.

 

Дори и търпеливият руски народ, ако сте забелязали, прави от време-на време по някоя революцийка, когато му дойде до гуша да го мачкат и да търпи прищявките на своя кремълски господар.

 

Колкото до огъня на шовинизма, разпален в момента в Русия, трябва да припомня, че той бе потушен автоматично в СССР именно със средствата на недоимъка, дефицита и безумията на забраните на елементарни човешки права.

 

Една международно изолирана Русия, зависеща напълно от природните си суровини, чиито цени се определят от международната конюнктура, се е устремила към подобно минало и едва ли ще благодари нежно на капитана на потъващия кораб.

 

 

 

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: